Родители на починало дете осъдиха МЗ и НЗОК за отказано лечение в чужбина

0
224

Родители на починало болно дете осъдиха Министерството на здравеопазването и Здравната каса – приемник на Фонда за лечение на деца в чужбина, за 100 000 лева заради отказ от лечение на детето. 

Решението е на Административен съд – Пловдив.

Делото се гледа повторно, след като беше върнато за разглеждане от Върховния административен съд. 

Детето е родено през 2007 г. и година по-късно е диагностицирано с остра лимфобластна левкемия. Следва химиотерапия и поддържащо лечение. Изследване през 2011 г. обаче показва рецидив на заболяването. Медицински експерт от УМБАЛ „Св. Марина“ – гр. Варна съобщава на семейството, че трябва да се проведе тежка химиотерапия, за да може да се направи трансплантация на стволови клетки.

Родителите подават заявление във Фонда за лечение на деца в чужбина, но искането за отпускане на финансиране получава отказ на 13 април 2011 г. 

Родителите подават жалба в Комисията за защита от дискриминация срещу МЗ и Фонда, но докато тече производството, детето починало – на 3 септември 2012 г. 

КЗД излиза с решение на 12 март 2013 г., в което се казва, че Комисията е установила дискриминация от страна на Фонда по отношение на починалото момиченце по признак „лично положение“ – защото има сестра, напълно съвместима с нея по основните локуси на HLA системата, и установява, че Министерството на здравеопазването е нарушило закона, защото не е изпълнило задължението си да предприеме всички възможни и необходими мерки за постигане целите на Закона за защита от дискриминация по отношение на лицата с онкохематологични заболявания.

Според КЗД дискриминацията е налице, защото болното момиченце е третирано по-неблагоприятно в сравнение с с друго дете със същото заболяване, само защото има сестра. 

Решението на КЗД не е обжалвано и е влязло в сила.

Сега съдът посочва, че Комисията е установила дискриминация спрямо болното дете, а не спрямо родителите му, но посочва, че „резултатът от неравното третиране пряко рефлектира върху правната сфера на ищците – нейни родители, които са дискриминирани именно поради дискриминационното отнасяне спрямо дъщеря им. Не буди никакво съмнение фактът, че родителите, полагайки грижи за Г.П.Й. са станали свидетели на невъзможността последната да получи адекватно и своевременно лечение, в следствие на постановения отказ, респ. неизпълнение на задължение, като вън от всякакво съмнение е и обстоятелството, че ищците са понесли болката и страданието на дъщеря си, доколкото именно поради постановения отказ и неизпълнение на задължение се е стигнало до забавяне на лечението ѝ“.

Съдът се съгласява с КЗД, че вината на МЗ е в бездействието му, тъй като не е приложило Националната програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки 2007 – 2013 г., според която трябва да бъдат създадени нужните условия в България да се извършва качествено лечение на пациентите с онкохематологични заболявания чрез подсигуряване на необходимия брой донори на костен мозък за нуждите на страната ни и натрупването на достатъчно количество генетичен материал в обществената банка за стволови клетки от пъпна връв. Според съда и КЗД ако това е било направено, вероятно нямаше да се стигне до неравното третиране от страна на Фонда.

Съдът определя обезщетение в размер на 100 000 лева – по 50 000 лева за всеки от родителите, като мотивира решението си с това, че в конкретния случай се взема предвид „изключителния интензитет на преживените от ищците негативни изживявания – мъка, тъга, чувството на безсилие, преживените стрес, страдание и притеснение, с оглед на това, че не могат да помогнат на своята болна дъщеря, гняв, чувството за безнадеждност, безпомощност и обреченост“.

Решението на съда не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.

оффнюз

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here