#Кой вика световният тероризъм у нас?

0
118

Градските богаташи, изнежените интелектуалци, протестърите на свободна практика много обичат да се отнасят иронично към определението, че България е станала колониална държава. Което, разбира се, е съвсем естествено. Когато си се добрал със зъби, нокти, интриги и грантове до позицията да тъпчеш гневно всяко различно мнение, тогава ти всъщност си получил зелена карта да бъдеш част от колониалния елит, съществуващ единствено да подсигурява политическите интереси на господарите. Но една новина от миналата седмица категорично доказва, ако не колониалния, то поне полуколониалния статут на България.

След като на военния полигон „Анево“ загина американски гражданин, цялата истина за инцидента ни бе разказана не от друг, а от посолството на САЩ. Преди това българските институции имитираха дейност, действаха панически, суетяха се, но нито една не си позволи да каже истината на хората, които са я избрали – българските граждани.

А истината се оказа като от филм на ужасите. Подизпълнителите на американското правителство са работили у нас по военна програма на САЩ за „обучение и въоръжаване на умерените бунтовници в Сирия“.

Я, пак? Умерените бунтовници в Сирия ли?

Дали някой в този свят е в състояние да каже каква е разликата между умерените и неумерените бунтовници в Сирия? Вероятно умерените просто убиват и хуманно ти режат само ушите, а не цялата глава, след като умреш? Или пък стрелят в теб, но след това пращат букетче с карамфили на семейството ти?

Но нека да оставим това настрана. Скандалът е съвсем другаде.

След като американското посолство пусна официалната информация за това какво е ставало в Анево, евроатлантическият земеделец Николай Ненчев изтърча като пионерче при US-посланичката Марси Рийс, а след като излезе полузачервен, обяви: „Днес се срещнах с американската посланичка. Става въпрос за частна американска фирма, която има отношения с тяхното министерство на отбраната“.

Виждате ли какво се получава?

Вместо да иска обяснение, Ненчев излиза като говорител на американската гледна точка.

Вместо да вдигне скандал, да поиска изясняване, българският политик се появява пред медиите като портиер, за да оневини своите политически господари.

И хайде сега да попитаме отново – това на страна със суверинитет ли ви прилича?

Нормално ли е един български министър веднага да развива американско самосъзнание и да защитава интересите на друга държава?

Май вече е време да приемем като аксиома факта, че България има политически елит, който има съзнание на колониални слуги. Простичко и ясно.

След като един път сме осъзнали тази истина, трябва да ни стане наистина страшно, защото инцидентът в „Анево“ показва, че зад гърба на обществото, абсолютно непрозрачно, България отново се забърква в блато, от което няма никакво излизане. Заиграването с темата „Сирия“ един път вече остави кървави следи у нас, но като че ли онзи урок е забравен, а натискът да се включим в международна операция, в която просто няма добри, а всички са еднакво лоши, е станал огромен.

Нека да припомним.

В края на май 2012 година тогавашният външен министър Николай Младенов покани цялата сирийска опозиция на среща край София. В разговорите тогава участваха над 40 представители на сирийската опозиция от Сирийския национален съвет, Кюрдския национален съвет и Националния блок на сирийските племена. Срещата бе обявена като нещо уникално, като нов начин България да намери място като посредник в големи световни конфликти. Сами по себе си действията на Младенов бяха пълен абсурд, защото разгромът на дипломацията ни започна именно с прогонването на всички големи специалисти по арабския свят, тези, които наистина знаеха как да се прави политика там и по какъв начин да се действа. И понеже във външната ни политика се установи диктатура на посредствеността, срещата на сирийската опозиция у нас се превърна във фиаско.

Само два месеца по-късно – на 18 юли бе извършен бомбен атентат срещу автобис с израелски туристи в Сарафово. Мнозина специалисти го свързаха именно с тъпашкото заиграване с проблем, който българските власти дори не са в състояние да разберат, а какво остава да действат по него.

Тази история трябва да бъде припомняна постоянно, защото България, със своята разбита система на сигурност, побъркана от „реформи“ в спецслужбите, практически е незащитена и уязвима за всякакви форми на тероризъм. И големият въпрос е кой е допуснал страната ни отново да бъде въвличана в сирийския конфликт, при това без този въпрос да е подложен на нормална и демократична дискусия. Стигна се дори до абсурд. В желанието да заличи следите от това политическо местопрестъпление, Николай Ненчев обвини най-престижната световна агенция „Ройтерс“ в лъжа. А какво толкова каза „Ройтерс“, че да предизвика гневната реакция на евроатлантика с рейтинг 1,8 на сто. Репортерите бяха разкрили, че американската фирма, която изпитва оръжия у нас, след това въоръжава сирийски опозиционни групировки, които да се бият с „Ислямска държава“. Значи България е била превърната в брънка от пъклен план, който пак ни превръща в мишена. И това, че българските граждани не знаят нищо, съвсем не означава, че главорезите от „Ислямска държава“ тънат в същото информационно затъмнение. И тук е голямото политическо престъпление на властта и големият скандал, който в друга държава щеше да доведе до серия от оставки и потенциални самоубийства.

Сега вече можем да четем изявлението на прословутата Виктория Нюланд (госпожа „Да му го начукам на ЕС“), че България е от „фронтовите държави“ доста по-многопластово. Очевидно на страната ни е определена ролята на изпитателен полигон, където да бъдат изпитвани не само оръжия, но и обучавани бунтовници. Но кой, или по-скоро #КОЙ е оторизирал воденето на такава политика? И пазенето на тайна по толкова ключов въпрос не е ли самоубийствено за всяка една васална страна? Въпроси, въпроси, а, опасявам се, те са много повече от отговорите.

Отговори няма, защото властта се е окопала в своето мълчание и пълна непрозрачност и раздава само лозунги вместо информация. Страна, която е загрижена за собствените си граждани, а не за комфорта на американските дипломати, отдавна щеше да е изнесла цялата информация, която е останала скрита и да направи публични всички действия на определени министри. Но дори и сега нервността на Николай Ненчев е показателна. Имаме си военен министър, който обича да гледа спектакли, в които деца насочват пистолети към деца, да поднася цветя на паметници на горяни, да извършва престъпления с предаването на военните досиета, но не и да си гледа истинската работа. А тя е да е елемент от сигурността на държавата, да бъде фактор на стабилност, а не фабрика за политически слугинаж и геополитическо покорство. Целият кабинет обаче се е превърнал в защитник на външен интерес, а това е рецептата за катастрофа. Ако „Сарафово“ се повтори, ще поеме ли Ненчев отговорност за това? Нищо подобно. От гузните му изявления, от истеричното му тропане с крак виждаме само образа на един безгръбначен лакей, който се е поставил в услуга на своята шефка Марси Рийс и на никой друг.

През трагичния случай в „Анево“ обаче можем ясно да видим каква е техниката за манипулация, която се ползва срещу изстрадало общество като българското. Защото хибридна война наистина има. Водят я управляващите срещу собствения си народ. Постоянно ни се втълпява за някаква кремълска агресия, която пълзи като черна сянка под небето и иска да подмени троянската ракия с новгородска водка. Десните шамани постоянно пишат параноични текстове за това как очите на Путин светят като очите на паметника на Самуил и търсят в мрака заблудени евроатлантически души, които изпитват съмнения в цивилизационния избор. Постоянно слушаме за това как Русия е враждебна, а американските медии у нас дават щедра трибуна на всички тези лъжи. Толкова много слушахме за агресията на Кремъл, че забравихме да проверим какво се случва на нашите собствени полигони. Там са се тествали оръжия за Сирия. Да не би Путин да ги е тествал?

Обаче няма да намерите грантаджия, който да повдигне тези въпроси. Инцидентът в „Анево“ и шокиращите разкрития след него показват, че сигурността на българите е поставена под риск и разигравана в геополитически покер, без те дори да имат представа за това. А идеята, че можеш да пребориш тероризъм с терористи е просто смехотворна. „Ал-Кайда“ беше продукт на американците, които щедро я финансираха, за да се бие с руснаците в Афганистан. Кой ни гарантира, че днес на някой български полигон не е бил обучаван сладващият Бин Ладен? И не е ли време Ненчев да изхвърчи от кабинета? Да изхвърчи поне той като някакъв знак, че властта от време на време поне пребивава в реалността на обикновените българи. Случайно научихме, че стоим върху барутен погреб и някой просто трябва да реагира, защото иначе деградацията на тази страна ще стигне до абсолютното дъно. Управленският елит се провали да ни осигури просперитет, а сега се проваля дори в осигуряването на сигурност. Съдбата на геополитическите марионетки винаги е страшна и е добре тези, които са влезли в ролята, да го знаят.

А ние, избирателите, трябва да сме наясно с друго – това правителство така хибридно си е подложило задника, че наистина вече представлява опасност за националната сигурност.

Александър Симов – Поглед Инфо

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here