Доган на три морета

0
661
Ахмед Доган отдавна не е обвързан официално с държавни структури, той е почетен председател на ДПС и българския преход. Конфликт на интереси не го лови. Същото се отнася и за Папазов, който ще конкурира държавното пристанище, на което някога бе директор, а после и министър. Най-интересното в цялата официално-неофициална история е с колко точно пари разполага Ахмед Доган. Както и какви лостове за влияние има. Не им е интересно обаче на прокуратури, КОНПИ-та и многобройните “силови” структури. А измина почти година след влизането на Доган в енергийно-пристанищния бизнес… Не се вълнува и управляващата партия ГЕРБ, макар ДПС да се води опозиция. Но трябва да се признае, че положението е “се ла ви” – във всяка една държава и всяко историческо време този, който разпределя порциите, също е на масата, и никой не гледа в чинията му.

 

Ахмед Доган има нова страст. След детска градина – замък в родното му село Дръндар и хидровъзела “Цанков камък”, сега се е заел с пристанищна дейност. Вчера медиите изобилстваха с информация за бизнес намеренията му – смята да развива три кейови места в село Езерово, разположени по канала Варна – Белослав.

 

Малкият порт е част от ТЕЦ-Варна. Енергообектът и пристанището бяха купени през 2017 г. от фирма на Данаил Папазов, транспортен министър при Пламен Орешарски. В следващата година 70% от нея станаха собственост на Доган. Преди това активите бяха притежание на ЧЕЗ. 

 

От 2015 г. топлоцентралата не работи. Поддържа единствено т.нар. “студен резерв”. Намиращото се в съседство пристанище също е пусто, но съоръженията му са годни. Намират се в зона по Варненско-Белославското езеро, в която през социализма пушеха комини. След деиндустриализацията се настаниха складове, логистични центрове и малки частни пристанища. Обемът на дейността им е несравнимо по-малък от стария период. Соколът кацна на такова място и като Феникс ще го възражда.

 

Преходът продължава, този път не е политически, а бизнес.

 

От изявления на Папазов в понеделник се разбра, че фирмата му не е имала първоначално интерес към топлоцентралата. Искала е да вземе само пристанището, но чехите са настояли за продажба анблок.

 

Така Папазов, който в периода 2001-2013 г. бе шеф на държавното варненско пристанище, се оказа частен собственик на ТЕЦ с пристанще. След него и Доган .

 

Пак според обяснения на Папазов, Сокола просто се появил в един момент и станал акционер. Тоест не било вярно, че от начало всичко е схема на Доган.

 

А сега няколко подробности по казуса. Най-напред кариерни. Папазов е бивш колега на Делян Пеевски в държавната фирма “Пристанище Варна”. И двамата са назначени по времето на кабинета на НДСВ и ДПС – единият като изпълнителен директор, другият – малко над 20-годишен, влиза в Съвета на директорите. През 2013 г. заедно превземат държавния връх – порасналият Пеевски де факто е мандатоносител (за кратко и шеф на ДАНС), Папазов – транспортен министър.

 

Днес събитията с в минало несвършено време – хидролог и пристанищен шеф се преоткриват за общ бизнес, след като и без това отдавна се знаят.

 

Ето и малко икономически детайли. Инвестицията на Папазов – Доган идва в период на криза за държавния порт. “Езерово” ще се помъчи да се намести между другите частни и държавното пристанище. Тя няма как да отнеме като клиент девненските заводи, чието производство технологично е обвързано с пристана на държавната фирма. Поради отдалечеността не може и бургаски товари да отмъкне.

 

Но още това лято се цели в зърнени, които се осъществяват основно през Варна. Те са и голям процент в общата търговия. Олио, асфалт, битум и тежки корабни масла са другата част от портфолиото.

 

Най-впечатляващи са чисто финансовите подробности. Папазов купува от ЧЕЗ ТЕЦ-Варна с пристанището за 48.5 млн. евро. Други 30 млн. лв. са инвестирани после. Самото пристанище е обособено в ново дружество, в което тецът влиза с апорт от 63 млн. лв. Водят се преговори с чужд инвеститор, който да налее 89 млн. евро. Това са официални данни. Тайна е единствено с какви точно цифри се е наместил Доган – официални и неофициални.

 

Намеренията са инвеститорът, чрез който малкото засега пристанище ще разшири дейността си, да осигури и товари. За съдбата на натрапения ТЕЦ притеснения също не бива да има. 

 

Спасява го сделката с държавата за студения резерв. 

 

Миналата година топлоцентралата взе 27 млн. лв. за поддръжка на резерва, сега ще участва и в новите търгове. Официално тандемът Папазов – Доган смята да развива и централата, но не се знае ще се появили ли стратегически партньор. Също така официално ръководството на ТЕЦ-Варна не счита, че вуйчото владика (мюфтия) – собственик, урежда студения резерв. Напротив – всичко било плод на конкуренция в свободен пазар.  

 

Ахмед Доган отдавна не е обвързан официално с държавни структури, той е почетен председател на ДПС и българския преход. Конфликт на интереси не го лови. Същото се отнася и за Папазов, който ще конкурира държавното пристанище, на което някога бе директор, а после и министър. Най-интересното в цялата официално-неофициална история е с колко точно пари разполага Ахмед Доган. Както и какви лостове за влияние има.

 

Не им е интересно обаче на прокуратури, КОНПИ-та и многобройните “силови” структури. А измина почти година след влизането на Доган в енергийно-пристанищния бизнес… Не се вълнува и управляващата партия ГЕРБ, макар ДПС да се води опозиция. Но трябва да се признае, че положението е “се ла ви” – във всяка една държава и всяко историческо време този, който разпределя порциите, също е на масата, и никой не гледа в чинията му.

 

А детската градина – замък в Дръндар пустее. Малчугани никога не е имало в него. Играчките омръзват.

Гласове

 

 

 

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here