Плевнелиев към Радев за стенограмата за КТБ: Не търсете евтини медийни ефекти!

0
162

Президентът на България (2012 – 2017 г.) Росен Плевнелиев изрази несъгласието си за разсекретяването на стенограмата от консултативната среща при държавния глава на 29 юни 2014 г. по повод КТБ и ситуацията във финансовия сектор.

Плевнелиев декларира позицията си в отговор на получено от администрацията на президента Румен Радев писмо, съобщават от офиса на бившия държавен глава. Той посочва, че банковата стабилност е един от ключовите елементи на националната сигурност и че въпреки изминалите почти три години от проведените консултации общественото мнение в страната е твърде чувствително по отношение на банковата система. Според Плевнелиев от тази гледна точка е трудно да се предвиди до какви неблагоприятни последици би довело разгласяването на информация за банковата система.

Точно това е причината, поради която в редица закони е предвидено, че подобни данни са „тайна“, не защото общественият интерес от тяхното узнаване е маловажен, а защото обществените интереси, които могат да бъдат накърнени в случай на нестабилност в банковата система, са в пъти по-големи, казва Плевнелиев. Той изтъква, че като един от основните гаранти за националната сигурност президентската институция е призвана да направи внимателно тази преценка.

„Искам още веднъж да обърна внимание върху важността на това именно президентската институция да остане мястото, където политическите сили и институциите да могат да провеждат отговорен и честен дебат и в кризисни за страната моменти да намират решения“, пише президентът Плевнелиев. Ако подчиним този подход на търсенето на евтини медийни ефекти, рискуваме да загубим едно силно и проверено през годините демократично средство за преодоляване на най-тежките кризи, посочва още той.

Според Плевнелиев, чл.37, ал.1, т.2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е неприложим в конкретния случай. Според текста, основания за отказ от предоставяне на достъп има, ако достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес;

„Считам, че чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ е неприложим в конкретния случай. Този текст касае случаи, при които исканата информация засяга интересите на трето лице и е необходимо да се получи неговото съгласие. В конкретния случай подобни лични интереси няма и по тази причина това не може да послужи нито като основание да се откаже достъп, а още по-малко като индулгенция за евентуални бъдещи щети, които оповестяването на въпросната информация може да причини“, пише Плевнелиев.

Обръщам внимание, че отговорността за преценката доколко подобна информация представлява защитена от закона тайна, е изцяло на президентската институция. Тя няма как да отпадне въз основа на каквито и да е предварителни съгласия, които участниците в консултациите биха дали, обосновава искането си доскорошният държавен глава.

Той припомня, че банковата стабилност е един от ключовите елементи на националната сигурност. Въпреки че от проведените консултации ни делят почти три години, общественото мнение в страната е твърде чувствително по отношение на банкова система.

От тази гледна точка е трудно да се предвиди до какви неблагоприятни последици би довело разгласяването на информация относно банковата система в страната. Това е причината, поради която в редица закони е предвидено че подобни данни са „тайна“, не защото обществения интерес от тяхното узнаване е маловажен, а защото обществените интереси, които могат да бъдат накърнени в случай на нестабилност в банковата система са в пъти по-големи. Като един от основните гаранти за националната сигурност, президентската институция е призвана да направи внимателно тази преценка.

Искам още веднъж да обърна внимание върху важността на това именно президентската институция да остане мястото, където политическите сили и институциите да могат да провеждат отговорен и честен дебат и в кризисни за страната моменти да намират решения. Ако подчиним този подход на търсенето на евтини медийни ефекти, рискуваме да загубим едно силно и проверено през годините демократично средство за преодоляване на най-тежките кризи, пише Плевнелиев.

Преди седмица президентът Румен Радев заяви, че е готов да разсекрети стенограмата от срещата на 29 юни. Той обаче посочи, че е изпратил писма до всички 20 участници в разговора да дадат писмено съгласие тяхното лично участие да бъде оповестено. От становището на Росен Плевнелиев става ясно, че той е единственият политик, който е дал отрицателен отговор на президента.

Съгласие за обнародване на стенограмата дадоха премиерът Бойко Борисов, Михали Миков, Румен Гечев, Сергей Станишев, Йордан Цонев./Епицентър

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here