Позор! Адвокатурата до КС: Конституцията поощрява ратифицирането на Истанбулската конвенция

0
126

Мъж е всеки със съответните естествени анатомични особености, а „мъж“ е този, който отговаря на обществените очаквания за „мъж“, четем в становището

Българската Конституция не само не препятства ратификацията на Истанбулската конвенция (ИК), нещо повече – както преамбюлът ѝ, така и редица други нейни разпоредби, поощряват и дори изискват въвеждането ѝ във вътрешното право, като важен инструмент за борба срещу насилието над жени и домашното насилие.

Тази позиция защитава Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище до Конституционния съд (КС).

Висшият орган на адвокатурата е сред институциите, които бяха поканени да дадат своите аргументи и позиция по делото в КС, по което той трябва да извърши предварителен контрол за съответствието на конвенцията на българския основен закон.

Становището-на-ВАдС-до-Конституционния-съд

Приложението-с-практика-на-ЕСПЧ

КС беше сезиран от депутати от ГЕРБ през февруари още преди премиерът Бойко Борисов да обяви, че правителството оттегля предложението си за ратификация. Наскоро обаче Борисов заяви, че приема отказа си от процедурата по признаването на международния документ за най-голям срам през първата година от мандата на третото си правителство.

За да обосноват позицията си в защита на ратификацията на конвенцията от адвокатурата първо анализират общите ѝ цели, а основната сред тях е борбата срещу насилието над жени.

 

„Дефиницията за „жена“ е социален конструкт.

Тя определя жените чрез селективно приписани качества и роли, които ги долупоставят спрямо „мъжа“.

Обществото има свое понятие и за „мъж“, което също няма общо с естественото мъжко, с биологичния пол.

И двете социално-полови определения, които обществото е наследило през патриархалната култура, са изкуствени и тенденциозни – те са създадени, а не са естествено явление, и то са създадени с цел, която е да държи жените в подчинение на мъжете съгласно традициите.

 

Именно тези социални, изкуствени, идеологически по своята природа, обслужващи целите на неравенството дефиниции за „жените“ и „мъжете“ – какви са техните присъщи особености, какви те трябва и не трябва да бъдат, как трябва и не трябва да се държат, какво могат и не могат да правят,къде им е „мястото“ и пр. – са познати като полови стереотипи, социален пол или gender (джендър)“, заявява ВАдС.

И продължава с анализа си:

Да бъдеш „мъж“ не е същото като да си мъж. В противен случай на мъжете не би се казвало: „Бъди мъж“!
То би било безпредметно. Мъж е всеки със съответните естествени анатомични особености, а „мъж“ е този, който отговаря на обществените очаквания за „мъж“. Ядрото на обществените очаквания е той да се налага – на първо място, над „жената“, защото „жената“ е конструирана като неговия главен Друг, неговата антитеза и, следователно, изначално мястото й е под него, тъй като в примитивната парадигма на патриархалното мислене, ако той не е „отгоре“, значи е унизен; няма друга възможност да не си унизен, освен да господстваш. Поради тези очаквания, които произтичат от патриархалните социални определения за „мъж“ и „жена“, обществото борави вместо с хора, от мъжки или от женски биологичен пол, със стереотипи. Тези стереотипи са традиционно раздадени карти, съгласно които жените предопределено губят играта, като заплащат на победителите – „мъже“, с живота или здравето и/или (част от) потенциала си“.
Адвокатурата посочва, че половите стереотипи не са неутрални и не ползват или ощетяват съразмерно и двата пола. „Те преимуществено привилегироват мъжете и ограбват жените, защото са плод на сексизма – идеология, съгласно която жените са долустоящи и малоценни спрямо мъжете и служат, за да ги обслужват, особено като сексуални обекти на тяхно подчинение и същевременно себеотрицателни майчински фигури“, пише в становището. В него се поддържа тезата, че ИК изисква от държавите да отменят тези положения, тъй като насилието над жените не може да бъде предотвратявано, преследвано и наказвано, ако не се въздейства върху неговите корени – традиционните патриархални представи.

Традиционните представи за долупоставеността и малоценността на жените, наследени от поколения в семействата и в социалните институции и култура, не могат да се преструктурират, ако не се образоват децата и младежите за това, че хората имат равно достойнство и права, че жените нямат дефицити спрямо мъжете, че те са не обекти, а неприкосновени, отделни субекти, които единствено по своя воля определят поведението си и чийто потенциал и принос не отстъпва, а е равен. Ако момчетата и младежите не бъдат образовани за това, че да си „мъж“ не означава да налагаш волята си над тази на жените, а означава да си субект на уважение и зачитане към всекиго на равна нога, те няма да спрат да се превръщат в насилници“, обясняват от адвокатурата.

И заявяват, че именно затова ИК задължава държавите да образоват в този смисъл децата и младежите, като оставя на отделните страни свобода на преценка за това кой е подходящият начин.

 

„Целта на това задължение е да се посрещне фундаменталното задължение, с източник в обичайното международно право и в редица международни договори, част от вътрешното право на България, да се реагира адекватно на насилието срещу жените, основано на пола, като на тежък проблем на правата на човека и на върховенството на правото“, пише в становището.

Крайният извод в него е, че по Конституция България е социална правова държава, в която човешкото достойнство е върховен принцип и основните права на личността са равни и неотменими и нашият основен закон не препятства ратификацията на Истанбулската конвенция. Нещо повече – според Висшия адвокатски съвет тя поощрява превръщането на разпоредбите в част от вътрешното ни право.

В становището се изреждат десетки разпоредби на Конституцията, още от преамбюла ѝ, които са естествена предпоставка за ратифицирането на ИК. Сред тях са не само тези срещу половата дискриминация, но и например чл. 32, защитаващ всеки от посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

„Половите стереотипи, тиражирани през социалните и публични институции, са, от правозащитна гледна точка, своего рода посегателство върху доброто име на жените, включително доброто име на всяка индивидуална жена, доколкото тези стереотипи принизяват образа на жените/ всяка жена и накърняват нейната репутация в качеството ѝ на представителка на определена социална група. Следователно, държавата дължи по силата на Конституцията защита на жената/жените срещу тези отрицателни стереотипи“, обясняват от адвокатурата.

Освен това заявява, че противно на внушенията на опонентите на ИК, важната ценност на семейството, майчинството и децата е основание тя да бъде ратифицирана. „ИК е инструмент за защита на семейството, децата и връзките им с майката от домашното насилие, което ги разрушава.Не се нуждае от обосновка защо насилието върху жената-майка от семейния й партньор е разрушително за семейството и нейното майчинско битие.

Домашното насилие над жените, а не правата на жените, разрушава семействата“
се посочва в становището. В него се изтъква, че и нормата на чл. 46 от Конституцията, според която бракът е доброволен съюз между мъж и жена е аргумент за ратификацията. Основният закон предполага държавни мерки за запазване на доброволната, свободна природа на брака и равноправието на жените в него, изтъкват от ВАдС.

В становището се прави преглед на всички разпоредби от основния закон, които противниците на ратификацията на Истанбулската конвенция изтъкват като аргумент срещу превръщането в част от вътрешното ни право.

Джендър не е свободно избираем пол

Становището се спира и на най-оспорвания текст от ИК – пояснителната разпоредба в чл. 3, б. „в“ от ИК, в която се дава определението за социален пол (социално конструирани роли, поведения, дейности и характеристики, които дадено общество смята за подходящи за жените и мъжете). „Противниците на ратификацията го разглеждат като непримирима, дерогираща опозиция на понятието за биологичен пол. Това показва според нас сериозно понятийно объркване и неразбиране на идейната същност на Конвенцията“, твърдят от адвокатурата.

Те стъпват на Разяснителния доклад към ИК и посочват, че в него терминът „социален пол“ (в оригиналния английски текст „gender“) е отделен от понятието за пол (в оригиналния текст „sex“). В становището се посочва, че според доклада терминът „социален пол“, базиран на двата пола, мъжки и женски, обозначава, че (освен биологичния пол) има и социални роли или стереотипи, които, установено от проучвания, пораждат нежелани, вредни практики и допринасят за това насилието над жените да бъде приемливо.

„Социален пол“ или „джендър“ не означава, че биологичният пол губи своето значение в контекста на ИК. Още по-малко означава, че човек може да замени по свое желание биологичния си пол с „джендър“ (каквото и да би значило това) или с другия биологичен пол, а още по-малко – с трети пол или трети „джендър“. Тези фабрикации са дотолкова ирационални и без връзка с нормите на ИК, та трудно се поддават на обсъждане и дори разбиране. „Социален пол“ (gender) не обозначава свободно избираем пол, различен от биологичния. Тъкмо напротив, това понятие бележи принудително наложен от обществото модел на пола. „Социален пол“ обозначава, че жената и мъжът (биологичен пол) са принудени от обществото да се държат като „жена“, съответно, „мъж“, според каквото обществото разбира под това“,заявяват от ВАдС.

И подчертават, че Истанбулската конвенция не урежда промяната на пола и всякакви подобни интерпретации са недобросъвестни, като същото важи за внушенията, че тя предполага узаконяване на еднополови бракове или каквито и да било други промени в Конституцията.

http://epicenter.bg

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here