Кой критикува Корнелия Нинова? Тези, които загубиха всички червени крепости!

1
246
Кой критикува Корнелия Нинова?

Както е прието в социалистическата партия, промените в Изпълнителното бюро станаха по предложение на председателя ѝ.

И по традиция бяха съпроводени с недоволство от вътрешнопартийната опозиция. Така е от края на 90-те години, когато бе възприет екипния принцип в ръководството, т.е. – партията избира лидера на конгрес, а пък той избира екипа, с който да претворява политиката си.

Заради дадена подкрепа на конгреса някои обаче си помислиха, че председателят им дължи вечна признателност. Но подобен род подкрепа не се ли дава при всеки мажоритарен избор – на финала избираш едната от две алтернативи?! И не беше ли промяната главното, което искаше БСП преди една година? И което олицетвори Корнелия Нинова.

Странна е позицията днес на Георги Гергов и на Красимир Янков, когато изтъкват „заслугите си“ в избора на Нинова. И двамата приличат на бизнесмени, които се чувстват излъгани в сделката, която са сключили на партиен терен. Но политиката не е сделка. Тя е първо идея, после лидер и екип зад него. Когато Гергов и Янков и „техните“ делегати на конгреса са гласували за политиката на Нинова, те са гласували за новата визия на партията си, за промяната, която тя обеща, а не са сключвали сделки. В този смисъл Гергов може да бъде разбран – на първо място той е бизнесмен.

За Янков обаче „партийната сделка“ става водеща в отношението му към Нинова и за него лидерското състезание изглежда не е завършило. Миналата година на конгреса той бе конкурент на Нинова в битката за първия пост в БСП. Събра 77 гласа. И с този „партиен актив“ днес продължава борбата, следвайки някаква своя линия, алтернативна на тази на председателя. В неговата критика към Нинова не се долавя обиденото „Защо не аз?“, а алтернативното „Не така, друг е начинът!“. Янков иска да бъде възприеман в БСП като Претендента, човекът, чието време още не е дошло, но ще дойде.

При останалите от вътрешната опозиция на Нинова: Янаки Стоилов, Георги Божинов, Михаил Миков – хора, които излязоха и от парламентарната група, и от ръководството на БСП, личи Огорчението.

„В момента върви разчистване на екипа на Корнелия Нинова. Тя търси нови и верни хора, иска да извади знакови фигури от Изпълнителното бюро под етикета: „Разделяне на функциите” – това е формалният мотив, Но очевидно някои са по-равни, защото ще запазят и парламентарните функции, както и функциите в изпълнителното бюро. Едни хора остават, а други не!”, критикува я бившият БСП-лидер Михаил Миков от тв ефира, малко след като Националният съвет на партията току що бе направил промени в ръководството ѝ.

На пръв поглед Миков е прав – едни депутати напускат Бюрото, други остават, а уж не трябва да се съвместяват постове. Но Миков май забравя как на 7 ноември 2014 г. в качеството си на председател на партията подреди ИБ по свой образ и подобие. Тогава от Бюрото си тръгнаха също знакови за БСП лица: зам.-председателите Димитър Дъбов и Евгений Узунов и дългогодишният говорител Ангел Найденов. Мотивът за смяната на Найденов тогава бе, че е зам.-председател на парламентарната група, а не бива да се съвместяват постове. Миков също отмери със свой аршин. „Отряза“ Найденов, но запази Атанас Мерджанов, който стана едновременно и говорител на партията, и зам.-шеф на групата ѝ. Целта на председателя Миков бе ясна и разбираема – да се опре на хора, на които вярва и с които да претвори своята политическа линия. Тогава защо така бясно критикува сега Корнелия Нинова? С какво тя нарушава днес същите партийни принципи, които той е спазвал преди време?

Да се върнем и по-назад във времето. Като председател на БСП Сергей Станишев също правеше периодически промени в Изпълнителното бюро, които не на всички харесваха. Правеше смени не само в персоналния състав на Бюрото, но и в структурата му.

След незадоволителното представяне на БСП на евроизборите през 2007 г. Сергей Станишев реорганизира Бюрото, като премахна поста „зам.-председател“. „Имаме нужда от Изпълнително бюро, което работи на екипен принцип, а нямаме нужда от йерархия или от позиции, които са само звезди на пагона“, мотивира решението си той на пленум, проведен на 30 юни 2007 г. На практика тогава Станишев „свали пагоните“ на такива фигури като Румен Петков и Румен Овчаров, които до този момент бяха зам.-председатели на партията. И двамата с огромно влияние и мощ! Целта бе да се изведе партията към победа – така Станишев мотивираше смените в Бюрото, които правеше почти всяка година. А вътрешнопартийната опозиция едва ли не с наслаждение броеше загубите на БСП на избори.

Вярно, изборната загуба е сериозен мотив за недоволство.

Но какво е положението днес?

Прав е Кирил Добрев, когато след пленума заяви по адрес на критиците на соцръководството: „Аз няма да коментирам колеги, които са една закъсняла опозиция. Колеги, които трябваше да коментират онези 370 хиляди гласа, които унизиха БСП и я направиха треторазрядна сила. Ако имат от нещо да се срамуват, да излязат и да кажат от какво. Ние не се срамуваме от нито едно действие свое, което сме направили през последната една година!“

Точно затова става дума – за резултатите.

За една година, откакто е лидер на БСП, Корнелия Нинова не просто вдъхна живец в партията, не просто върна медийното и общественото внимание към нея – тя направи столетницата победител. Нещо, което БСП не бе и сънувала в последните 15 години! БСП спечели президентските избори, като доказа, че може да види като диамант в прахта лицето на промяната – Румен Радев. Да го излъчи и да го доведе до победа! Че може да удвои парламентарната си група. В 43-ото Народно събрание БСП под председателството на Михаил Миков имаше 39 народни представители, сега под ръководството на Нинова партията има 80!

Само до преди година анализатори умуваха не дали социалистите някога ще управляват, а кога ДПС ще ги изпревари като влияние и ще ги измести от второто място на политическата стълбица. 

Ето още малко цифри за размишление. И за сравнение.

На местните избори през 2015 г. БСП, водена от Миков, преживя пълен разгром. Не остана непревзета червена крепост. Реформаторите „разплакаха“ лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, като отмъкнаха под носа му Плевен и Добрич. БСП не успя дори челото му да набразди. Нещо повече – БСП стана обект на всеобщо иронично съжаление.

Какво алтернативно лице показа БСП през есента на 2015 г.? Тогава я ръководеха именно тези, които днес критикуват Нинова. Съотношението ГЕРБ: БСП бе две към едно – 34% от гласувалите бяха дали вот за ГЕРБ, 17% – за БСП. А анализаторите се питаха – това ли е дъното за БСП или може да падне още. И кога ще „умре“ най-сетне тази така дълго задържала се на терена (в сравнение с посестримите си в Източна Европа) посткомунистическа партия.

Това са фактите!

Трябва да си ги припомнят и осмислят тези, които днес се чувстват „огорчени“.

Има и още нещо – всички те смятат, че миналите им заслуги към БСП не се признават. Може би е човешко и разбираемо, че приемат за нормално „активът към партията“ да им осигурява вечно място на върха ѝ. Защо обаче не си спомнят своя старт в йерархията на партията? Тогава, когато те са били младите надежди, нима не е имало огорчени „стари“ кадри? В началото на 90-те години Янаки Стоилов и Георги Божинов олицетворяваха новото утро на току-що преименувалата се БКП, нейното модерно лице, „лицето на демократичния социализъм“. През 1997 г. Михаил Миков бе от новата вълна, която се вля в БСП след уличните протести, които попречиха на партията да реализира втори мандат след оставката на Жан Виденов. Цяло поколение в столетницата тогава направи крачка назад. Повечето от тези хора не бяха беловласи старци, самият Виденов нямаше 40 години! Да сте ги чули да се оплакват по медиите? Да обикалят телевизионните студия и да сипят огън и жупел срещу лидера си?

Симпатизантите помнят всичко това. И тези спомени са аршинът, с който мерят делата на сегашния лидер.

Кирил Добрев заяви, че на негово място в парламента ще влезе младеж, роден през 80-те години. Парламентарната група на БСП вече има друг облик, с много по-ниска средна възраст. Хора, които Нинова хвърля в дълбоки води на съвременната политика, които всеки ден ще отстояват алтернативната линия на партията си. Медийният интерес към тях ще предизвиква обществен интерес, а тяхната младост – интереса на връстниците им. Как иначе БСП да пробие електорално при родените през 80-те и 90-те години?! В Изпълнителното бюро пък един до друг застават хора с опит, като Стефан Данаилов и Радослав Гайдарски, до младежи като Вяра Емилова.

Защото дървото трябва да има корен, но не може да остане само дънер с отрязани клони.

Споровете около кадровите промени на Нинова имат и по-дълбок пласт – отношението към ГЕРБ.Като председател Михаил Миков с нищо не развали комфорта на Борисов. Напротив! Камъчето в обувката на Борисов, което му пречеше да налага своя ритъм в държавния строй, не беше БСП, а Реформаторският блок. С тях премиерът водеше полемика от телевизионния екран и парламентарната трибуна.

Така че, ако искаше да остане, да я бъде на политическата сцена, БСП трябваше да се промени.

Затова БСП избра Корнелия Нинова. Не защото един или друг делегат на конгреса е направил „сделка“. И ако иска един ден да победят на избори и да управляват, БСП и Корнелия Нинова като нейн лидер, нямат друг избор, освен да показват решителност, да срутват всичко, което гражданите биха възприели като част от статуквото.

Затова Нинова не се съгласи да бъде председател на Народното събрание. Затова не позволи Деница Златева, въпреки безспорния ѝ професионализъм, да остане в кабинета „Борисов 3“.

Защото не може да си алтернатива, когато си с единия крак във властта! БСП не може да получи властта от народа, ако междувременно е била присъдружна на ГЕРБ. Колкото и това присъдружие да е мило на дълга редица червени кадри – в центъра и по места, които чувстват, че времето им ще отмине, без да е дошло.

Самата Нинова също може да изгори в тази борба. Но е длъжна да я води. В името на тези, които вярват на социалистическата партия.

1459669582Автор:
Красина Кръстева

Епицентър

Коментари от Фейсбук

1 КОМЕНТАР

  1. Кирил Добрев е от онези които гласуваха за модела КОЙ и партията в карайна сметка получи този резултат. Нека да не говорят за този период хора на които лежи отговорността на това минало.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here