Борисов крепи правителството напук на 11 министерски оставки

0
298

 

„Няма да си отидем като маскари, направили сме много. Като се махнат гадните неща, ще остане това, което сме направили като добро“. С тези думи, изречени в ефира на предаването „Панорама“ по БНТ на 3 май, министър-председателят Бойко Борисов ясно заяви, че няма да „хвърли кърпата“ и да се оттегли от властта. Премиерът затвърди категорично позицията си няколко дни по-късно с думите „няма никакво основание за подобна стъпка“.

И това напук на 11-те оставки във „функциониращия“ сегашен кабинет до момента. 9 от тях бяха приети. Може би тези катаклизми в изпълнителната власт са ред причини за оставка на правителството, въпреки че Борисов очевидно не смята така. Да върнем лентата отзад-напред.

30 октомври 2017 г. – оставка на здравният министър Николай Петров (приета). Петров обяви, че се разделя с поста си, след като беше уличен в сключени договори за близо 1,6 млн. лв с фирмата на мъжа, от когото дъщеря му има дете (в качеството му на директор на Военномедицинска академия). Случаят беше отразен в одитен доклад, но прокуратурата отказа да образува наказателно производство срещу Петров…

23 февруари 2018 г. – оставка на министъра на енергетиката Теменужка Петкова (неприета). Тя взе решението си, след като стана ясно, че чешкият енергиен гигант ЧЕЗ е взел решение да продаде бизнеса си у нас на българската компания „Инерком България“. Заговори се, че Петкова е кума на Гинка Върбакова, ръководител на фирмата, която иска да закупи дела на ЧЕЗ у нас. В средата на март Коалиционният съвет не счете, че оставката на Теменужка Петкова е нужна.

11 юни 2018 г. – оставка на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков (приета, ама не). Петков реши да се оттегли от поста си поради невъзможност да овладее създалото се напрежение във връзка с исканията на родителите с деца с увреждания. Оставката е приета от министър-председателя Бойко Борисов след разговор между двамата. Ден по-късно Борисов съобщи, че Петков запазва министерския пост, „за да му се махнат от главата“. Справял се добре и майките на децата с увреждания го харесвали.

31 август 2018 г. – оставки на министъра на транспорта Ивайло Московски, на министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков и на вътрешния министър Валентин Радев (приети). В това се изрази понасянето на отговорност от страна на тримата за тежката автобусна катастрофа край Своге на 25 август, отнела 20 човешки живота. Министерското им безхаберие обаче не беше достатъчно, за да подадат оставки сами. Уволнението им изиска премиерът Бойко Борисов по време на извънредно заседание на кабинета. Няма и месец и половина след това медиите попритихнаха по случая, а Нанков се завърна „по терлици“ в МРРБ като зам.-министър пред недоумяващите погледи на по-малкия брой узнали граждани.

16 ноември 2018 г. – оставка на заместник-министър-председателят по икономическата и демографската политика Валери Симеонов (приета). Лидерът на НФСБ си навлече справедливия гняв на родителите на деца с уврежания с крайно неуместно изказване.

„Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство“.

23 март 2019 г. – оставка на министъра на правосъдието Цецка Цачева (приета) вследствие на разпространена информация в медиите, че се е сдобила с луксозен апартамент на нереално занижени цени, несъответстващи с пазарните. След разговор с премиера Бойко Борисов, Цачева се оттегли от поста.

23 март 2019 г. – оставка на зам.-министъра на младежта и спорта Ваня Колева (приета). Кумицата на Цветан Цветанов също не беше подмината от вълната на „Апартаментгейт“. Оказа се, че Колева също се е сдобила с луксозно жилище в София за „без пари“. Припомняме също така, че скандалите с имотите тръгнаха именно от собствеността на председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Борисов нервно се изчерви, било го „яд и срам“, но си „обичал Цветанов като дете“. Цветанов уж напусна парламента, а се завърна като консултант…

17 април 2019 г. – оставка на заместник-министъра на икономиката Александър Манолев (приета). Той беше принуден да напусне поста си заради стартиралата проверка на Върховната касационна прокуратура по повод медийни публикации за злоупотреби със европейски средства. Разследващият сайт „БиволЪ“ установи, че Манолев си е построил къща, уж „за гости”, финансирана с 380 000 лв. по проект на Програмата за развитие на селските райони. Манолев отрече обвиненията срещу него.

14 май 2019 г. – оставка на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов във връзка с разследването за източването на европрограмата „Млад фермер“ (приета). На хартия той трябва да носи съдебна отговорността в качеството си на бивш шеф на Държавен фонд „Земеделие“. Самият Порожанов не успя да забележи свои „пропуски“. Паралелно с това се появи имотната му декларация, подадена пред Сметната палата през 2017 година, сочеща, че той се е уредил и с огромен апартамент на смешна цена в престижен квартал на София.

Коментарите оставяме на вас.

Константин Карагьозов

Факти.бг.

България

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here