Бойко Борисов е единствената „опозиция“, която ГЕРБ чува

0
313

На пръв поглед звучи повече от абсурдно, защото Бойко Борисов не е само министър-председател, но и лидер на най-голямата управляваща партия. Но така, както е абсурдно, е и стопроцентна истина. Защото същата тази партия и излъчените от нея депутати изведнъж си обръща мнението на 180 градуса, щом чуе лидера си да изрича неща, които не е чувала, когато са ги изричали колегите им от „обикновената опозиция“ – БСП.

Само в това Народно събрание наблюдаваме описаното явление за кой ли път.

Така беше, когато вече бившият му председател Димитър Главчев гонеше от залата депутати от опозицията, защото не му харесваха изказваните от тях мнения.

Така беше, когато вицепремиерът Валери Симеонов не слушаше какво казва същата тази опозиция, но се вслуша в премиера.

Така беше, когато мнозинството от ГЕРБ внасяше поправки в закона за акцизите в средата на бюджетната година, без да забелязва негодуванието на опозицията. Но забеляза негодуванието на лидера си, който не на шега се ядоса: „Да оставям ГЕРБ да става тупан на който сутрин няма работа и излезе да се изказва по нас. Много им стисках зъбите, достатъчно!”

Така беше, когато току що избрано мнозинството тропаше по масата, за да наложи поправки в съдебния закон, с които се забранява външно финансиране на съсловните организации на магистратите.

Всичко това прилича на авторитаризъм. Защото авторитаризмът е управление, където решенията се налагат чрез агресивна пропаганда, без да се чуват различни мнения.

Щеше да бъде точно така, ако ставаше дума за законопроекти и действия, наложени от лидера-авторитет и безкритичното им приемане от партията-изпълнител. Но посоката на действието е обратната, лидерът-авторитет се намесва в последния момент като „бога от машината“, за да нанесе корекции и попречи да бъдат извършени очевидни глупости.

Когато обаче тази практика се повтаря периодично, горе дому на всеки три месеца, гражданите виждат, че точно тя „работи“. А не механизмите на парламентаризма и парламентарната демокрация, които предвиждат ролята на коректив да се изпълнява от опозицията. И постепенно започват да гледат на парламентаризма и парламентарната демокрация така, както едно време гледаха на развития социализъм – някакви безсмислици, в които не вярват и хората в костюми, нищо че ги изричат с много важен вид. Оттук до зачертаването на всичко, което бе постигнато в политически план след 1989 г. стъпката е малка – преди събарянето на „боговете“ от пиедесталите, хората престават да вярват в тях.

И най-тъжното в ситуацията е това, че опозицията в лицето на БСП активно помага за разрушаването на авторитета на установения демократичен ред.

И приказките за демократични правила, демократични институции и парламентаризъм започват да звучат, когато ги изговарят депутати от БСП точно така, какво звучат, когато ги казват народни представители от ГЕРБ. Еднакво отдалечено от това, което гражданите виждат като действия на тези партии.

Защо?

БСП правилно посочи, че мандатът на сегашната Централна избирателна комисия изтича и трябва да се избере нова, защото така предвижда законът. Правилно ще предложи и членове за нейния състав, защото така предвижда законът.

Но да не се яви в пленарната зала, за да защити тези предложения и да ги подкрепи с гласа си, е не просто неправилно. А такива гласове се чуват от депутати на левицата.  Неразбираемо е! Кой очакват да гласува за техните предложения, ГЕРБ ли?! И каква ЦИК очакват да бъде сформирана по този начин? Но нали тя ще организира изборите, как ще постъпят социалистите? Ще ги признаят само, ако те са победители, така ли?

След като са сред избиратели си, както твърдят депутатите социалисти, какво ще отговорят на същите тези избиратели, когато ги попитат защо не са в парламента, след като е станало това, за което са настоявали? А какво ще им кажат, когато ги попитат защо не работят? Защото така изглежда отстрани, а и ГЕРБ достатъчно се постараха да внушат на обществото, че депутатите на левицата са безделници, заради което не трябва и да получават заплата. Ами ако утре има предсрочни парламентарни избори и те не победят, пак ли няма да влязат в парламента?

С поведението си червените допуснаха ГЕРБ да ги вкарат в капан. Да, кауза е да отстояваш демократичните норми и върховенството на закона, заради което БСП напусна парламента. Но когота излезеш, трябва да знаеш кога ще се върнеш. А поведението им всеки следващ миг създава ситуации, от които ще им бъде все по-трудно да излязат с чест. Действията им започват да приличат на инат и то, след като често и с основание са критикували колеги си от ГЕРБ, че постъпват на инат.

Такова поведение е спорно, защото колелото на историята се върти. Позициите се сменят и утре БСП може да попадне в ситуация, в която в момента е ГЕРБ – да бъде принудена да обяснява защо едни действия са били правилни, когато тя ги е вършила и са абсолютно неправилни, когато опонентите й ги вършат.

ГЕРБ също едва ли ще спечели в дългосрочен план, ако за щяло и нещяло се налага с правото на по-силния и с наслаждение мачка опонента си. Вижда враг във всеки, който ги критикува и търси аргументи, само, за да потвърди това си убеждение. Какъвто е случаят не само с БСП, но и с президента. Утре (не задължително в този парламент), същата съдба може да бъде отредена на днешните им съюзници от Обединени патриоти. Десните вече го изпитаха на гърба си – когато бяха съюзници на ГЕРБ, бяха в отбора на доброто, сега са в другия.

ГЕРБ отдавна не са онази млада партия, носител на надеждата с главна буква, безпогрешна по презумпция, нищо че продължават да се изживяват като такава. Натрупаха стаж в политиката, редно е да помъдреят и да се научат да признават грешки не само, когато лидерът им ги посочи. Той е премиер, има си достатъчно работа. А и излиза, че в парламентарната група на ГЕРБ няма личности, а безропотни натискачи на копчета. За разлика от СДС, НДСВ и БСП в миналото, в групата на ГЕРБ не се появиха нито „мравки“, нито „група на 19-те“, въобще никакви признаци на критично собствено мислене.

И накрая ще перефразирам думите на покойния Николай Добрев – хората не ръкопляскат за подобен стил на управление. Усещат абсурда му и в един момент започват да се оглеждат за нещо друго.

Епицентър

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here