Лидерите, институциите и доверието ни в шестия годишник на „Галъп“

0
89

За шеста поредна година „Галъп интернешънъл“ представи вчера вечерта своя годишник – сборник с предимно непубликувани данни за изминалата година. Изданието проследява основни тенденции в обществото – в България и в международен план.

Книгата е поредната от традицията на годишните обзори на агенцията, която включва и данни от международните сравнителни изследвания на глобалната асоциация УИН/“Галъп интернешънъл“. Затова на страниците се откриват доста класации на страните в света.

Това, което белязва изминалата година, по думите на изпълнителния директор на „Галъп“ и основен съставител на сборника Първан Симеонов, е скандалът или по точно множеството скандали, които преминават един в друг. Само докато завършват този сборник в първия месец от новата година, Симеонов е проследил няколко нови. Остава да виси въпросът дали и думата „скандал“ няма да дамгоса и 2019 година.

Друг въпрос, който от гледната точка на вече завършения и отпечатан годишник постави Първан Симеонов, е констатацията за обществената нагласа на свикване с големи проблеми. Ако през 2015 -2016 година например социолозите са питали за тероризма, за жертвите, през тази година темата вече определено е на заден план. Остава въпросът дали темата вече не е актуална от първи ред или просто обществото ни вече е привикнало и свикнали като с ежедневие.

Големите теми на 2018 година, по думите на Първан Симеонов освен многобройните скандали – естествено Европейското председателство и съдбата на Западните Балкани, случващото се с Македония – страна.

Забележимо по-голям в сравнение с минали периоди е интересът на българите към международната политика.

Годишникът на „Галъп“ откроява обаче липсата на доверие в българските институции и рекордният срив в тази иначе традиционна посока. Под критичните 20% е доверието в българския парламент. След като малко преди това международното изследване „В края на годината“ на „Галъп интернешънъл“ открои световната тенденция на загуба на доверие в лидерите Ангела Меркел, Емануел Макрон, Доналд Тръмп и дори папата, който традиционно има висок рейтинг.

Кънчо Стойчев припомни мнението на мнозина, че пропастта между елитите и масите достига непоносими нива и редът, установен след края на Втората световна война, се разпада.

„Недоверието в политиката и политическите системи е във възход и фундаменталният въпрос не е как да се намери по-добро представителство, което да отговаря на волята на хората, а как хората да могат да контролират по-добре своите представители.

Отговорът може да бъде повече пряка демокрация, но социолозите от „Галъп“ поставиха въпроса дали референдумите биха дали онзи отговор, от който се нуждае обществото, и българското и в световен мащаб, имайки предвид и негативните преживявания след френския референдум за Европейската конституция, референдума в Холандия и предизвикателството на Брекзит, в което продължаваме на живеем и днес.

Във времена на несигурност ние се нуждаем от своите лидери, за да „отскочим“, политици, които не да се съобразяват веднага и бързо, на принципа на действие на Тръмп през туитър, с общественото мнение и нагласи, а да ги водят, коментира и Даниел Смилов. Той поставя и друг въпрос обаче – в последните години политиците с развитието на технологиите, медиите, социалните мрежи, политиците не разполагат с време за реакция, с време за обмисляне и формиране на позиция, и особено на позиция, която да бъде водаческа.

news.bg

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here