Прогониха млад учител с физически увреждания от техникума в Казанлък

3
16665

Отворено писмо от един млад специалист, принуден да си търси работа в София

Уважаема редакция, казвам се Костадин Иванов Димитров и съм на 25 години, родом от Казанлък. През 2016 година завърших ПУ „Паисий Хилендарски”, специалност „Славянска филология с полски език“.

В четвърти курс по време на първия ми урок с ученици от 11. клас, част от дисциплините, заложени в учебния план – преподаване на урок за нови знания „Епопея на забравените на Иван Вазов” в Търговската гимназия в Пловдив, моята преподавателка и методистка доц. Соня Райчева ми каза: „Коце ти си роден за учител. Мога да ти напиша препоръка”. При тези думи аз се усмихнах, но си казах наум, че няма да ставам учител.

По-нататък отново имахме срещи с доц. Райчева и тя твърдо настояваше да ми напише препоръка за учител, без значение дали ще стана такъв или не – препоръката беше налице. По време на изготвяне на дипломната ми работа с научен ръководител доц. Жоржета Чолакова качествата ми на добър специалист в областта на хуманитарните науки бяха високо оценени. След успешната защита на дипломната ми работа пред комисия доц. Жоржета Чолакова ми написа препоръка, която да ми послужи при търсенето на работа като учител по български език и литература.

Благодарение на подкрепата от моите преподаватели в университета, аз станах учител по Общообразователни предмети в ПГ „Иван Хаджиенов” гр. Казанлък за учебната 2017/2018, назначен със срочен трудов договор за една година.

През лятото на 2017, директорката на гимназията, г-жа Мариана Демирева, ми се обади по телефона, за да ме покани на интервю с думите ”….тъй като ти си роден за учител….”, разбира се на интервюто тя заяви колко много иска да е обградена с млади хора и да им дава възможност да се развиват, колко много е направила за училището и т.н. С голям ентусиазъм започнах работа с учениците, като ми бяха поверени два десети класа – БЕЛ, един осми клас – БЕЛ, два девети класа – Руски език и два десети класа – Руски език.

Тук е мястото да спомена, че аз кандидатствах за позиция Учител по Български език и литература и Руски език, въпреки че нямам специалност по Руски език и съм го учил само една година в университета, но търсейки информация от различни източници и купувайки си помагала по Руски език, аз успявах да обезпеча тези часове и да преподавам този предмет на учениците.

По време на учебната година, като млад човек, готов за работа, никога не съм отклонявал нито една молба на директорката. Докато правехме ремонт на училищната сграда няколко пъти съм бил изпращан с личния си автомобил до фирмата – изпълнител, като представител на училището. Докато траеше приемната кампания за кандидат – гимназисти няколко пъти съм изпращан с колеги в малките населени места около Казанлък, за да правим реклама на нашето училище, отново с личния ми автомобил, озвучавал съм с техника на училището тържества и официални събития – разбира се всичко това съм правил безвъзмездно.

Появи се идеята в Механото (така се нарича за краткост ПГ „Иван Хаджиенов”) да се създаде духов оркестър. Дванадесет години съм свирил на акордеон и музиката не ми е чужда. По мое желание през втория срок поех отговорността да намирам талантливи ученици от нашето училище, които имат способността и търпението да се научат да свирят на духов инструмент и ги контролирах дали посещават редовно занимания, как се държат с музикалните ръководители, какво им е необходимо като инвентар и т.н.

В края на учебната година ми се наложи да избера учебник по руски език чрез електронната платформа на МОН, в която трябва да се отбележи „Приложим”, „Неприложим” и да се напише кратко становище за причината, ако учебникът според учителя е „Неприложим”. Аз отбелязах, че единият от препоръчаните учебници е „Неприложим”, при което г-жа Демирева ми се скара защо съм отбелязал това, трябвало е да отбележа, че всички учебници са „Приложими”. Аз се обадих веднага до Министерството на образованието и попитах дали е необходима допълнителна документация, при положение, че съм отбялязал „Неприложим”. Те ми отговориха, че това не е проблем, МОН искат мнението на учителите по предмети. Когато Мариана Демирева разбра, че съм звънял до София, за да си изясня ситуацията ме попита: „Коце, какво правиш? Как така си позволяваш да звъниш до Министерството?”. Същият въпрос отправих и до РИО – Стара Загора и те ми отговориха, че целта на тази платформа е да разберат мнението на учителите и е съвсем нормално аз да харесам единия учебник повече от другия и съответно да отбележа това по подобаващия начин.

През септември 2017г. започнахме двама млади учители, на 6. юли 2018 и двамата бяхме извикани от директорката и ни беше казано, че договорите ни няма да бъдат подновени. Аз се изненадах, защото и от колеги, и от ученици бях чувал само добри отзиви за мен, а от г-жа Мариана Демирева нито един път не съм получавал упрек за работата си. Когато аз сам, без тя да ме пита, започнах да говоря, че се чувствам добре в Механото и смятам да продължа там, ако ми бъде дадена възможност, че намирам себе си в лицето на музиката, благодарение на духовия оркестър, Демирева ми обясни, че е „подочула”, че съм „потупвал” учениците и съм се държал грубо с тях. Отново повтарям, че по време на учебната година не съм получавал никакви упреци от директорката и дори да съм си позволявал по-цветист език спрямо учениците, никой от ръководството не ми е правил забележка или наказвал заради това. Моето обяснение пред Демирева беше, че в никакъв случай аз не бих си позволявал физическо насилие към ученици, най-малкото, защото мога да пострадам много лесно[1], а относно цветистия език, дори и да съм го използвал в някои случаи, се извинявам; „Все пак съм млад учител, само от една година и занапред ще се поправя”, бяха думите ми.

Така или иначе договорът ми не беше подновен и в момента аз не съм учител. Предстои ми да замина за София и да работя в сферата на цифровите технологии, използвайки полски език.

Пиша това писмо с огорчение и разочарование от това, че в днешно време когато има глад за млади учители, когато учениците се чувстват не на място в училище, а ние като специалисти правим всичко възможно да ги заинтригуваме, се стига до абсурдната ситуация един млад специалист като мен да бъде освободен от работа и на негово място да се назначат пенсионерка, която да води руски език на половин щат и жена на средна възраст, която да преподава български език и литература. Искам да попитам – дали е възможно да се промени манталитета на директорите на средни училища чрез наредби и по-високи заплати, или ще трябва всички млади да си търсим работа в IT сектора?

 


[1] Имам физическо увреждане по рождение, което в никакъв случай не ми пречеше да си върша работата. Учениците ме приемаха нормално и никой от тях не се смущаваше и не ме питаше за състоянието ми. Това, че учениците имат пред себе си човек с увреждане, който им е учител, може единствено да им действа мотивиращо, да продължават напред и да не се отказват от нищо.  

3 КОМЕНТАРИ

  1. Цецко,

    Олекваш все повече мойто момче.
    Това обаче не е от сега!
    Баш простака да раздава квалификации!

    п.п. И да те осъдят, какво да ти вземат?
    Скъсаните цървули ли?

  2. Ами с извинение, синът ми беше ваш ученик, не искам да излизам публично с нещата които той ми е споделил.
    Смятам че решението е правилно това е Директор на място.

  3. 1. „въпреки че нямам специалност по Руски език“
    2. „а относно цветистия език, дори и да съм го използвал в някои случаи, се извинявам; „Все пак съм млад учител, само от една година и занапред ще се поправя”, бяха думите ми.“
    3. „жена на средна възраст, която да преподава български език и литература.“
    4. … и още много!

    Някой май се е помислил за много велик!

    Директорката изобщо не е трябвало да те назначава след като нямаш специалност по руски език.
    Навремето се започваше да се учи още в четвърти клас и още две години в университета, без да ставаш специалист.

    Цветистия език е вероятно меката форма на псувня! Да те напсувам, пък после да обещая да се поправя!

    Значи със стаж една година, при това без специалност си по-ценен специалист от „жена на средна възраст, която да преподава български език и литература.“

    Ама … претенциите големи.

    Жалко!

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here