12 април – Международен ден на авиацията и космонавтиката

През 1961 г. в този ден в Космоса излита първият човек – Юрий Гагарин.
Авиацията (от лат. avis – птица) е теория и практика на полета на летателен апарат в атмосферата, а също съвкупно название на свързани с тях видове дейност.
Космонавтиката (от древногръцки: вселена и мореплаване) е процесът по изследване на космическото пространство с помощта на автоматични и пилотирани космически апарати. Значителен принос в теорията и практиката на полета внася германският учен Ото Лилиентал. Между 1891 и 1896 той проектира, построява и облита няколко планера. На 17 декември 1903 се извършва първият успешен полет на самолет от американските механици Братя Райт с двигател с вътрешно горене, работещ с авиогориво. Терминът „космонавтика“ въвежда Г. Е. Лангемак. Началото на практическото усвояване на космоса е поставено на 4 октомври 1957 г. със старта на първия изкуствен спътник на Земята (ИСЗ) в Съветския съюз. Начало на пилотираната космонавтика става полетът на съветския космонавт Юрий Гагарин на 12 април 1961 г.

В 09:07 ч. московско време на 12 април 1961 година – 27-годишният Юри Гагарин се впуска в полет към неизвестното. Съветският кораб „Восток“ 1 излита от космодрума „Байконур“. 

Мнозина се съмняват, че младият космонавт ще оцелее при мисията. И най-големите оптимисти му дават 50% шанс да се завърне жив на Земята. Това обаче се случва. Корабът прави една обиколка около планетата, с продължителност 108 минути, и се насочва за приземяване. Кацането е успешно. 

Гагарин катапултира от капсулата и се спуска с парашут. Полетът е неоспорим успех за Съветския съюз и тежък удар за Съединените щати по времето на Студената война, когато двете страни си съперничат за технологично превъзходство. 

Успешната мисия обаче дава тласък и амбицира Вашингтон да изпрати човек на Луната. А днес подвига на Гагарин остава символ на човешката мечта за нови космически постижения. 

Любопитна подробност е, че България става втората страна, след Чехословакия, която първият в света космонавт Юрий Гагарин посещава през май 1961 г. след полета си на 12 април с. г.  Той е посрещнат в няколко града, между които Казанлък и Стара Загора.

В Казанлък бил посрещнат с рози и розова вода по пътя през града. На връщане от връх Шипка гостът спрял в Розовата станция – Институтът на розата. Най-силният спомен на първия космонавт от България, според негови близки, бил от Розовата долина, където една жена му целунала ръка…                                     

Голяма част от снимките на Гагарин в Казанлък са правени от фотографа Артин Азинян.

В обсерваторията в Стара Загора, първата в България, пазят още уникални снимки: на една от тях Юрий Гагарин разговаря с красива розоберачка край Казанлък, на друга – първият космонавт просълзен пред мраморния саркофаг с тленните останки на загиналите при отбраната на прохода Шипка руски воини и български опълченци. Астрономическата обсерватория в Стара Загора носи името на Юрий Гагарин, гостувал там в годината на нейното откриване – 1961. С големи почести Гагарин е посрещнат и в София, Пловдив, Плевен, Бургас, Варна. Той става почетен гражданин на София и Пловдив, където поднася цветя на паметника на Альоша.

За втори път Юрий Гагарин посещава България през 1966 г. заедно със съпругата си Валя.

„Поехали!” – с тази дума на уста се отправят към космоса излитащите от Байконур екипажи. За пръв път в качеството й на парола я изрича Гагарин при старта на ракетата си на 12 април 1961 г.

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram