Платената „обективност“, или колко е платила Стара Загора за услугите на медии?

Кметът на града е сключвал договори за услугите на медии с еднолични решения и без санкция на Общинския съвет

Премиерът Борисов обяви решението си да намали партийната субсидия от 11 на 1 лев за глас със заканата: „Да видим как тогава партиите ще плащат на журналисти, социолози и политолози?“. С този очевидно популистки ход лидерът на ГЕРБ безспорно ще укрепи доверието в партията му, разклатено от корупционни скандали. Но не може да заблуди общественото мнение за мотивите, с които внесе законопроекта в Народното събрание.

Това, че партиите плащат с парите от държавната субсидия за пропаганда по време на избори е ясно. И разбираемо, но само донякъде. Защото субсидията, независимо от нейния размер, поставя в неравностойно положение парламентарно и извънпарламентарно представените партии, големите и малките и особено по време на предизборни кампании.

Освен с парите от субсидията, управляващите плащат на медиите, за да си осигурят спокоен мандат, и по други начини. Веднъж със средства от европейските фондове, втори път от бюджета с договори за информационно и медийно обслужване. Но ако размерът на партийната субсидия е ясно определен в бюджета, то за органите на местното самоуправление няма никакви правила за какво и колко могат да плащат на медиите – регионални и национални.

И, ако в някои общини като Варна, например, средствата отпускани на медии за период от една година, се определят колективно със санкцията на Общинския съвет, в Стара Загора кметът определя еднолично като разпоредител с бюджета кой колко да получи. Официално – за информационно, рекламно и медийно обслужване. Реално – за безкритично отношение към властта.

През 2016 г. „Дневник“ публикува разследване на базата на справки, получени по Закона за достъп до обществена информация. Те бяха поискани от пет големи и пет малки общини в България. Според текста на разследването четири общини са отказали да представят част от поисканата информация, а Стара Загора бе поискала отсрочка, което по-късно се оказа „маскиран“ отказ.

Обобщените данни в публикацията доказаха явните опити за административен контрол върху медийната среда и тенденцията, че голяма част от медиите продават съдържанието си на безценица и без скрупули, а местната власт ги купува „на едро“.

Впечатление прави и фактът, че няма пряка връзка между големината на общината, обема на нейния бюджет и средствата, плащани на медиите. Напротив – община Враца в мандата на кмета Николай Иванов от БСП, бе похарчила от ограничения си публичен ресурс 615 хил. лв. за три години(от 2013 до 2015). Това я нареди на първо място сред общините, включени в разследването, по средства (4,89 лв.), платени за „информационно обслужване“ на човек от населението.

В следващите три години кметът на Стара Загора Живко Тодоров отказва тази информация и на две фондации – Митрополит „Методий Кусев“ и „Тоест“. Техните заявления също са изготвени според изискванията на Закона за достъп до обществена информация.

По подобен начин и с абсолютно същите мотиви общината отказа и на мен като гражданин и журналист информация за сключените от кмета договори с медиите за 2018 г. и 2019 г. С правната помощ на Програма „Достъп до информация“ и на адвокат Александър Кашъмов решението на кмета бе обжалвано пред Административния съд в Стара Загора, а той го осъди без право на обжалване пред по-горна инстанция. Съдът постанови исканата справка за сключените договори за медийно и информационно обслужване да бъде предоставена по смисъла на Закона за достъп до обществена информация.

От частичната справка, която местната администрация в Стара Загора изготви в изпълнение на съдебното решение става ясно, че за 2019 г. общината е платила на централни и регионални медии 125.3 хил. лв., а за 2018 г. – 181.4 хил. лв. Общо за двете години това прави почти – 307 хил. лв.

Справка за 2018 г.
Справка за 2019 г.

(Цялата справка, предоставена от кмета на Стара загора, можете да видите в прикачения файл).

 

Ще се въздържа от коментар много или малко са парите от общинския бюджет, дадени за информационно и медийно обслужване на община Стара Загора за двете години. Справката показва, че при общ бюджет от 238 млн. лв. за 2018 г. и 2019 г. кметът на Стара Загора Живко Тодоров е раздал на различни медии 306 хил. лв.

За сравнение – при бюджет от 883 млн. лв. за същия период Варна е сключила договори за медийни и информационни услуги за 350 хил. лв.

Оказва се, че при близо четири пъти по-голям бюджет, общинският съвет във Варна е гласувал сума за медийно обслужване с едва 50 хиляди повече отколкото в Стара Загора. Сравнението е достатъчно красноречиво.

На въпроса ми защо тези договори не са гласувани от общинския съвет както във Варна, кметът Живко Тодоров отговори, че това не било необходимо, защото средствата за тях били заложени в бюджета. В кое от всичките 44 приложения към него, обаче, така и не успях да открия.

Оказа се, че и двама общински съветници, с които разговарях, също не знаят в кое перо е заложена като разход тази сума. А самите договори с всяка отделна медия не беше виждал никой от тях.

Така на практика излиза, че освен кметът, който като едноличен разпоредител с бюджета сам е определил коя медия колко да получи и малък кръг от администрацията му, никой друг няма достъп до тази важна информация. А според ЗДОИ тя е публична и би трябвало да бъде предоставена на всеки, който я поиска. Защото само в нейния контекст гражданите биха могли да оценят безпристрастно редакционната политика на медиите и тяхната критичност или безкритичност към управленските решения и политики на кмета Тодоров и на неговия екип. Същата тази информация хвърля светлина и върху отношенията между властта и медиите, които трябва да са дистантни и прозрачни, а не като връзка между богат мъж и метресите му.

А гражданите трябва да решат дали харесват такъв стил на управление и начина, по който се изразходват парите от данъците им. Както и на коя медия биха се доверили като на безпристрастен коректив на все по-корумпираните власти в държавата ни.

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram