Над 300 камери, изобретени от казанлъчанин снимат земята от космоса

Авторът е инж. Петко Динев доктор на науките в САЩ. Той е възпитаник на първия випуск на Теодоси Теодосиев – ТЕО .  Динев е от  първите  ученици на ТЕО, спечелили международна олимпиада по физика през 1977г..

Сега казанлъчанинът управлява научни лаборатории по цял свят, като той е в основата на последното поколение камера, която лети към луната.  Уредът е монтиран на израелския космически апарат „Берешит“, изстрелян на 21 февруари от космодрума Кейп Канаверал във Флорида и изведен в траектория към Луната от американската компания „Спейс Екс“. Българската бордова камера направи „селфи“ и засне Земята от разстояние 37,6 хиляди километра на националния ни празник Трети март. Камерата е от линията Bobcat, създадена във фирмата на Динев.Тя използва 8-мегапикселов сензор, издържа на температури от минус 40 до плюс 85 градуса, много силни вибрации и ускорение 100 пъти по-високо от земното. Тялото на уреда е с размери 60мм/60мм/60мм, а обективът е специално изработен. Освен на конструкцията, сънародникът ни е автор и на кода, и на схемите на пътуващия в Космоса оптически уред. Всички платки на камерата са тествани у нас, насищането на компоненти върху тях също е направено в България, камерата е сглобена в офиса на компанията във Флорида, също от българи.

Planet Earth in universe or space, Earth and galaxy in a nebula clouds (Elements of this 3d rendered image furnished by NASA)

Триста камери, произведени от фирмата на българина, обикалят Земята и сега. Уредите генерират 1,5 млн. изображения всеки ден и заснемат цялата ни планета в реално време.

Така имаме картина на Земята за случващото се с едва 30-минутно закъснение, коментира ученият. По думите му разделителната система на камерите е много висока, и може да различи обекти на земята с размери между 1,5 м и 3 м, т.е. възможно е те да проследят дори кола.

Те се ползват предимно на нискоорбитни спътници, като орбитата е между 475 км и 525 км. На тази орбита спътникът обикаля земята за около 90 минути, и за да може да се получи ясно и стабилно изображение, се налага да се направи специално сканиране на сензора. За този метод на сканиране, приложим за космически изследвания, Динев притежава патент. През 2008 г. ученият открил филиал на фирмата си и в България, който сега играе ключова роля в производството на цялата гама продукти. В Пловдив 13 души се грижат за развойната дейност на новите продукти по отношение на механика и на конструкция. Десет специалисти в София тестват и насищат с компоненти платките и сглобяват камерите.

Петко Динев е възпитаник на математическата гимназия в Казанлък. Негов класен ръководител бил популярният физик Теодосий Теодосиев. Динев спечелил първа награда на международна олимпиада през 1977 г. в Чехия. По думите му постижението му сложило началото на школата на Тео, защото показало, че начинът му на подготовка реално работи.

Динев е завършил специалност „Физика“ в Софийския университет. Дипломната си работа като студент направил към Централната лаборатория за космически изследвания в България. Преди няколко години Динев подарил безвъзмездно 29-мегапикселова камера на лабораторията. През 1996 г. защитил докторантура по цифрова обработка на изображенията в Атлантик юнивърсити, Флорида. След пристигането му в САЩ е работил в НАСА, а след това преминал в сферата на телекомуникациите. „Обичам електрониката и физиката от малък. Успях да съчетая двете полета в едни прекрасни продукти, които сега летят около Земята. Аз съм главен конструктор на тези камери и съм много горд, че България може да постигне такова нещо“

bta.bg

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram