Виното на България отдавна прескочи Шенген или кого забрави да похвали Председателя на Европейския съвет Доналд Туск

0
198

Виненият експерт и организатор на Rose Wine Expo Анна Дундакова с коментар за българското вино и за нуждата от сериозна подкрепа на държавата към произвоството.

„Българското винопроизводство преживява истински Ренесанс и родните изби се поставят редом до едни от най-известните френски, италиански, испански производители. Достойна конкуренция сме и на Новия свят. А това в голяма степен се дължи както на професионализма на винарите и техните усилия, така и на много добрите климатични условия, които имаме в България. Тракийската низина за втората най-добра винена дестинация в света.

Модерни български вина от уникални за страната ни сортове – на това заложи протоколът по време на коктейла след официалното откриване на българското председателство на ЕС. Близо 400 високопоставени гости и членове на европейските институции присъстваха на събитието, заедно с родни политици, дипломати и мениджъри. „Бутилка българско вино е най-чудесна реклама и спомен, който всеки чужденец може да отнесе от страната ви”, коментирали еврогостите по време на приема.

Близо 31 млн. лв от ЕС ще бъдат отпуснати за лозарство,86 проекта в тази област ще получат финансиране, предназначено за финансовата 2018 г.

Да погледнем изминалата винена година  в цифри и показатели:Над 200 хил. т грозде беше преработени за вино от реколта 2017.Това е повече от предходните две години, а качеството е отлично според земеделското министерство. Според изпълнителния директор на агенцията по лозата и виното Красимир Коев годишно в страната се произвеждат 350-360 хил. тона грозде, като през миналата година над 200 хил. от тях са отишли за производство на вино, а останалите за ракия, оцет и др.,а тази година се очаква показателя да скочи поне  с 20 % заради повече поръчки за вино от чужбина.

Компаниите посочват още, че през последните години расте консумацията на бели и розе вина, като очакват тази тенденция стабилно да се запази.

Новите тенденции в сектора са за чистосортови вина, без дъб. Българските традиционни сортове привличат все повече вниманието на специалистите и консуматорите. На международните пазари започнаха да се търсят вина с по-нисък алкохолен градус и по-кратко отлежаване в дъбови бъчви. Трендът е към леки вина, в които се усеща повече натуралният вкус на гроздето.

Данните за износа на българско вино показват, че то се продава в над 45 държави. Същевременно обаче има няколко страни, които са изцяло доминиращи. През последните години абсолютният лидер в експорта на България е Полша, където според данните на НСИ продажбите са повече от тези в останалите четири най-големи пазара за българска продукция – Русия, Швеция, Китай и Великобритания .Наблюденията в сектора са, че към Полша и Русия България прави продажби в ниския ценови сегмент, като доминиращ е износът на червено вино. Но пък постепенно започва да расте делът на продажбите на по-скъпи вина на различни пазари, включително в ЕС и държави като Китай, САЩ, Япония и др.

През последните 2-3 години клиентите на българско вино  в Европа проявяват засилен интерес към качествени и по-скъпи български вина, които обаче се продават в по-малки обеми. Можем да кажем, че европейските потребители преоткриват България в това отношение, но процесът едва сега започва. България е на 23-то място в света по площта на лозята и на 21-во по количествата произведено вино. В ЕС България е осмият най-голям производител на грозде и десетият най-голям на вино. Иначе през магазини, хотели и ресторанти клиентите в България са похарчили 175 млн. лв. за вино през 2017 г.

Експортът на вино се развива изключително динамично. За първото шестмесечие на 2017 г. ръстът спрямо същия период на предходната е повече с 30%.

Компаните се целят и в пазари като САЩ, Канада, Великобритания, Бенелюкс. „Стремим се да се позиционираме добре и в държави, където консумацията на вино на глава от населението е все още много малка, но расте с бързи темпове“, посочват специалистите, допълвайки, че такива са по-голямата част от държавите в Азия и някои в Близкия изток. Именно Азия се посочва от другите производители и като пазара с най-голям потенциал за растеж през следващите години. Китай вече е основен фактор за ръста на консумацията на вино по света.

7,5 млн. ха са общо площите с лозя по света. Петте водещи страни по този показател са Испания, следвана от Китай, Франция, Италия и Турция – в тези страни са 51% от площите.

Докато в Европа като цяло площите намаляват, от 2012 до 2017 г. е отбелязан ръст в страни като Китай, Чили, Перу, Мексико и Нова Зеландия.

От 2000 г. производството на грозде расте от 64,8 млн. т до 75,8 млн. т, с известни колебания заради климатични фактори.39% от гроздето се произвежда в Европа, 34% – в Азия и 18,4% – в Америка.

През 2017 г. 47,3% от гроздето е използвано за производство на вино, 35,8% за прясна консумация, 8% за стафиди (произвеждани основно в Турция, САЩ, Китай и Иран) и 5,5% за сокове.

По количество произведено грозде първите пет страни са Китай, Италия, САЩ, Франция и Испания.Тъй като в Китай само 20% от производството отива за вино, по този показател в първата петица са Италия, Франция, Испания, САЩ, Австралия, а Китай е на шесто място.

Що се отнася до консумацията, първите пет страни, където се изпиват почти 50% от напитката, са Франция, Италия, Германия и Китай, а България е на 30-то място.

След видим спад в потреблението на вино в годините на глобалната финансова криза, започнал през 2008 – 2009 г., през 2015 г. анализаторите отчитат 240 млн. хектолитра изпито вино, а през 2017 г. -250 млн. хектолитра. Китай бележи възход по всички показатели. В Африка потреблението и производството на вино също расте.

43% от произведеното вино по света е предназначено за износ и годишно формира оборот от 30 млрд. евро. В началото на 2000 г., в Европа се произвеждат 73% от напитката, а днес те са малко над 60%. Ако настоящата тенденция продължи, през 2030 г. Европа вече няма да бъде най-големият производител на вино в света.

През последната 2017 г инвестиционната активност расте. От една страна, съществуващите стопанства инвестират в ново оборудване – на ниво лозарски бизнес в момента най-много инвестиции се правят в напоителни системи, за което помага и европейското финансиране. Част от избите казват, че увеличават собствените си насаждения с лози и модернизират оборудването си, подменят бъчви и др. в производствените си бази. Същевременно се засилват и инвестициите в маркетинг. Все повече изби се стараят да следват новите тенденции във винопроизводството, инвестират в създаването на нови брандове с интересни визии на бутилките и етикетите. Бизнесът увеличава участията си на международни изложения и конкурси.

В момента в сектора има 19 проекта за нови изби, които са на различен етап на изграждане. В повечето случаи става въпрос за малки бутикови производства. Общият брой на винопроизводителите в страната е 263.Двайсетте най-големи производители на вино са направили продажби за 175 млн. лв. през миналата година, сочат данните, като увеличението на годишна база е почти с 24%. Така излиза, че в 20 дружества са концентрирани 2/3 от общо отчетените приходи в сектора от 249 млн. лв. Повечето от винарните са с местни собственици, с изключение на четири дружества в топ 20.

За финал на статистиката ще използвам  думите на изпълнителния директор на агенцията по лозата и виното Красимир Коев за бъдещето на българското вино:” България, представлявана от ИАЛВ, бе поканена за страна партньор на най-голямото земеделско изложение за Европа в Берлин миналия месец.

Всяка година по традиция се кани страна партньор на Германия като домакин. Голяма чест за нас бе да открием този престижен форум. В нашата палата бяха изложени традиционните ни продукти – вино, мед, розово масло, месна, млечна промишлености, плодове, зеленчуци, всичко от секторите на нашето земеделие. Германците показаха голямо уважение към нас.Едни изпитват носталгията, защото са били у нас и си спомнят с мого добри чувства морските ни курорти, красивата ни природа и вкусна храна. Другите, онези, които сега идват на почивка у нас и третите, които са любопитни и планират да посетят страната ни или да правят бизнес тук. И най-впечатляващото е, че интерес проявяват предимно млади германци, които са запознати със земеделието в цялост и в частност как се прави то в България. Аз бях приятно изненадан, че са наясно, че м.г. сме били домакин на Световния конгрес на виното, че познават нашите постижения в областта на винопроизводството и отглеждането на лозя.

Лично аз съм 9-та година в агенцията и определено мога да кажа, че съм пряк участник в съживяването на сектора. И не съм голословен – мога да подкрепя с факти всяка своя дума. От 2009 г., когато реално започнахме да получаваме евросредства за възстановяване на унищоженото, досега лозовите масиви в България се увеличават с по 12 000 – 14 000 декара годишно. Межд 5 – 8 са чисто новите винарски фирми, които се правят ежегодно. Това ми дава основание да твърдя, че сектора ни вече преодоля кризата от 1990 г., когато бе раздържавяването.

Горд съм, защото лозарството и винарството са една от емблемите, визитна картичка на България.”

Виното е в огромна степен имидж. За да се продава добре продуктът на една изба, особено в чужбина, важно е потребителят да е чувал не точно конкретната изба, а региона и страната, от които е тя. Когато регионът и страната ти имат имиджа на производител на топ-вино в света, то той работи за всички изби там. И именно това трябва да бъде ролята на държавата – да изгради първо имиджа на бранда „българско вино“!

За съжаление, въпреки че България вече има така бленуваното от години от туристическия бранш отделно министерство на туризма, то изработва не имидж, а основно гафове. Като винопроизводителка България няма разработена визия и марка. На международни събития представянето на българското вино се случва с първоначално празен екран, защото то няма лого и слоган. Не се подаряват брандирани материали на участниците, защото няма с какво да се брандират. Това е работа на държавата и за несвършването й няма извинение.

Държавата трябва да има и обединяващ ефект, да помага на избите при участията им в изложения в чужбина – за да бъдат заедно зад един щанд под марката „България“, а не всеки сам със собственото си име, което не говори нищо на потребителите в чужбина. Трябва да ги насърчава да се сдружават на регионален принцип и да ги облекчава административно, а в някои случаи и финансово, когато те търсят начини за изява като регион. Трябва да бъде активна и да търси интересни възможности за представяне на типичните за България местни сортове, защото именно те могат да заинтригуват.

Може би заради всичко това  Председателя на Европейския съвет Доналд Туск забрави да похвали виното на България,макар да му се наслади!

Защото държавната ни работа за виното не е за хвалба,но хората,които стоят зад немарката „Българското вино” и самото ни вино- от хвалба не се нуждаят!

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here