Шейновец е първият българин, полетял нощем на реактивен самолет, а именно Ген.-полк. Симеон Симеонов

0
1336

Първият български пилот, полетял нощем на реактивен изтребител, е генерал-полковник Симеон Симеонов /Монката/ родом от с. Шейново Казанлъшко. Невероятно ерудирана личност. Пилот легенда. Той е и първият пилот – кандидат на военните науки. На 36 г. става генерал, а на 48 оглавява бойната ни авиация.

2014г. Росен Плевнелиев награди първите 8 български военни летци I клас. На трима от тях сам закачи ордените „За военна заслуга“, другите 5-има бяха удостоени посмъртно. По всеобщо мнение сред тези, които не доживяха признанието, най-ярка е звездата на ген.- полк. Симеон Симеонов. Малцина обаче знаят, че легендарният генерал е чичо на сегашния началник на отбраната генерал Симеон Симеонов, брат на баща му.

s2И двамата военни пилоти, и двамата извървели сложен път от пилотската кабина до най-високите върхове във военната йерархия. Разликата им е точно 30 г. Симеонов-старши е роден на 9 април 1925 г., а Симеонов-младши – на 25 януари 1955 г. Когато чичото умира само на 50 г., племенникът му е бил в първи курс на военновъздушното училище в Долна Митрополия. „Аз съм Симеон Христов Симеонов, а чичо ми – Симеон Стефанов Симеонов“, разказа началникът на отбраната, както сега казват на началника на Генералния щаб. Имало традиция момчетата в рода да са Симеон, Христо или Стефан. „На мен се пада да съм Симеон, както се е казвал първият син на дядо ми, който умира съвсем млад по време на войнишката си служба“, пояснява племенникът.

По ирония на съдбата Симеонов-старши е първият командир на 19-и изтребителен авиополк, а племенникът му – последният. Любовта на Симеон Симеонов-старши към небето стартира с жестока катастофа. В първите години след Втората световна война той се записва в курсове за летци в Казанлък. Имал късмет, защото е родом от близкото село Шейново.

При първия опознавателен полет обаче му се паднало да лети с опитен пилот на градус. Поручикът току-що се бил върнал от София, където получил висока награда за участието си във въздушните боеве срещу американските и британските летящи крепости по време на войната. Явно във влака се бил почерпил доста добре, защото курсантът, който трябвало да лети, отказал категорично, след като го видял да залита. Шейновецът обаче изобщо не се поколебал и седнал в кабината. Машината била от най-леките, управлявала се лесно. Хвръкнали над Балкана, обиколили Тракийската низина, а като разбрал кое е родното село на младежа, инструкторът току снижил над Шейново. За зла врага обаче закачили висок орех в центъра на селото и се забили в земята. Самолетът се разпаднал от удара, пилотът загинал на място, а младежът уж давал признаци на живот, но пристигналите спасители също го пратили в моргата. Там един от санитарите съвсем случайно доловил леко охкане и веднага извикал лекарите. Върнали Симеонов към живота, а само след година тайно от родителите си младежът кандидатствал в първия випуск на военновъздушното училище.

s330 г. по-късно, в началото на 1975 г. ген.-полк. Симеон Симеонов – вече командващ ПВО и ВВС, заминал на специализация в Москва. Там получил жестоко главоболие, състоянието му рязко се влошило. Лекарите открили тумор в мозъка – на мястото, където получил най-тежката травма при жестоката шейновска авария. На 3 март 1975 г. го оперирали, а след месец се прибрал в България. Настанили го във военния санаториум в Хисаря, за да е по-близо до летищата край Пловдив и родното Шейново. Лечението обаче не вървяло добре. Върнали го в София и на 24 май – друг голям български празник, известният хирург Ганчо Савов направил втора операция. Явно туморът се бил разраснал доста бързо, защото генералът не издържал операцията. Починал в разцвета на силите си. Малко след завръщането си от Москва навършил 50 г.

За Симеонов се носеха легенди. Той бе не само безумно смел пилот, но и командир новатор. През 1953 г. дава идеята 8 млади военни летци начело с него да започнат тренировки за полети в сложни условия. Те стават първите български пилоти първи клас. Нощните полети на летище Граф Игнатиево започнал напук на немотията. Поръчал да купят 16 ветроупорни фенера и сам посочил къде да ги наредят край пистата. После изкарал камионите с най-силни фарове, които да бият в едно по-силно петно. И пръв излетял в нощното небе Когато лично се убедил, че може да се каца в такива условия, разрешил и на другите пилоти да пробват.

Веднъж споделил пред руски инструктор, че в редки моменти по време на нощен полет изненадващо губел ориентация. Руснакът веднага попитал колегите си в Москва и се оказало, че и други пилоти споделяли същото. Спешно била разработена методика за справяне с проблема. Но докато тя достигне до всички, не един или двама летци попадали в нестандартни ситуации, някои успявали да катапултират, а други загивали.
В актива на пилота легенда имало и доста въздушни боеве с нарушители на въздушното пространство, които през 50-те били доста – по 53-55 на година. Увлечен в такова преследване, веднъж Симеонов внезапно установил, че вече е в турско небе. Докато се усетил от двете му страни се лепнали 2 турски изтребителя и го взели на прицел. Командата била: „Кацай на летище Одрин или ще стреляме!“ Българинът се поколебал, но все пак насочил машината към летището. Имал късмет, че отскоро летял на нов МиГ-17 с усилен двигател. Дали турците са знаели това – не е ясно. Симеонов пуснал колесника, убил скоростта и гумите леко се плъзнали по пистата. Заради по-високата си скорост турският ескорт профучал напред, доволен от изпълнението на задачата. В това време българинът, вместо да кацне, рязко вдигнал оборотите, изстискал цялата мощ на двигателите и изчезнал в близките облаци. След време, когато за случката се разчуло, Симеонов- младши – тогава ученик, станал свидетел на рядко признание. По време на семейно тържество съпругата на друг пилот внезапно попитала генерала дали в легендата има някаква истина. Командващият авиацията помълчал и казал: „Момчето наистина е кацало там“. Нито дума повече. Без да обяснява кое е момчето и къде е това „там“.

Упорита, нестандартна личност, човек, който не се интересува от хорските приказки. Заради това, че дръзнал да се разведе с първата си жена, го наказали с понижение в длъжност. От командващ авиацията на ВВС го върнали на предишната длъжност командир на 10-и САК (смесен авиокорпус). В Политбюро обаче му гласели по-жестока брадва. Лично Цола Драгойчева предлагала да го уволнят изобщо от армията. Тогавашният военен министър Добри Джуров обаче го защитил.
Негови са думите: „Аз не си представям ВВС без генерал Симеонов“
Страшно много проблеми на авиаторите създал ген. Славчо Трънски, който по едно време бил назначен за командващ ВВС без да има и понятие от авиация. Бившият партизански командир бил доста сприхав и гледал в подчинените му войски да няма произшествия, а дали пилотите се развиват в професионално отношение не го интересувало. Веднъж посред сложни тренировки в Граф Игнатиево Трънски вдигнал лют скандал. Косите му буквално настръхнали, като видял какви фигури изпълнява млад пилот току-над летището. „Веднага спрете това, ще се разбие!“, изкрещял генералът. „Не, няма да спрем, това е истинската работа на военния летец – да се готви за най-сложните полети“, опонирал Симеонов. Заради непокорството му дори го подозирали, че в момент на афект може да духне зад граница.

Легенди се носели как уж веднъж по време на полет рязко сменил курса и поел на юг. И как на всеки 5 минути началството му сваляло по една звезда. Когато обаче обърнал и поел обратно към родното летище – пак на всеки 5 минути му възстановявали по една отнета звезда. „Това са глупости, измислени от любители на слухове“, коментира племенникът Симеонов.
За цял живот той запомнил следните думи на своя чичо: „Със самолета трябва да се говори на вие“. Как на вие, била първата му реакция, та това е неодушевен предмет, машина?s4! Симеонов-старши внимателно обяснил, че машината трябва непрекъснато да се изучава, уважава и пази. Независимо дали си лейтенант или генерал. Авиацията по това се отличава от другите видове въоръжени сили, че командирът не може да лети по карта, както водят бой например в сухопътните войски. Когато командирът лети, го гледат всички. И ако той се приземи тромаво, с какви очи след това ще изисква висок професионализъм от подчинените си?! Симеонов-старши съветвал племенника си всяка свободна минута да посвещава на самолета за т.нар. тренаж. „Затова още като курсант никога не почивах следобед, а бягах при машините и молех техниците да се кача в някоя кабина. Понякога съм заспивал от преумора, но чичо и това допускаше. Важното е да съм в кабината и да боравя с приборите дори насън“, разказва началникът на отбраната.
24chasa.bg

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here