ХРАМ-ПАМЕТНИК „РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО”

гр. Шипка, на 15 км от Казанлък

Работно време: от 08.30 до 18.00 ч.

Телефон: 04324 2047.

img_3Храм-паметникът „Рождество Христово“ е най-величественият от паметниците, посветени на Освободителната война. И до днес той е светиня за българите, истински пантеон на безсмъртието, съхранил спомена за саможертвения подвиг на руските воини и българските опълченци, загинали за освобождението на България в Руско-турската война (1877–1878).

Идеята за начинанието. След приключилата война бойните полета са осеяни с братски могили и безкръстни гробове. Руският народ е дълбоко покъртен от героичната саможертва на своите синове.

62_bМайката на ген.Скобелев – Олга Николаевна Скобелева, бившият руски посланик в Цариград граф Николай Игнатиев, неговата съпруга и още няколко души се обръщат с призив към целия руски народ да даде лептата си за изграждането на бъдещия храм. На 5 септември 1879 г. император Александър II издава разрешение за започване на кампания за набиране на средства и сам дарява икона, ризница и хиляда рубли. Няколко месеца по-късно излиза и разрешението му за учредяването на „Комитет за построяването на православен храм в подножието на Балкана в Южна България за вечно поменуване на воините, паднали във войната 1877–78 г.“

2През април 1883 г. е издействан и специален султански указ, тъй като избраното място за строежа на храма е все още в пределите на автономната от Турция област Източна Румелия.

На 22 януари 1881 г. по предложение на граф Игнатиев комитетът решава храмът да носи името „Рождество Христово“, тъй като последната голяма битка на руските войски с турските става в дните на този празник. В касата на комитета се събират повече от 300 хил. рубли и много дарения. Обявеният конкурс приключва с присъждане на първа премия на акад. Антоний Томишко.

Подготовката за построяването на храма започва през 1885 г., но същинският му градеж продължава след почти 10-годишно прекъсване. Строителните работи продължават 6 години.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAВдъхновените строители. За уникалната архитектура на храма, проектиран с талант и вдъхновение от арх. Томишко, и за впечатляващо оформения му интериор заслуга имат непосредствените строители на храма – арх. Александър Померанцев, който проектира в детайли невероятните керамични фризове и арки на външната облицовка и великолепния иконостас, изработен в ателиетата на петербургския архитект А. Ю. Ягн, ръководителят на строежа арх. А. Н. Смирнов, руските и българските майстори зидари и дърводелци, италианските каменоделци, художниците, зографисали стенописите.

stenopisiТържественото освещаване. Храмът е завършен през лятото на 1902 г. Официалното му освещаване става от 15 до 19 септември с.г. То съвпада с 25-годишнината на Шипченската епопея и се превръща в пищно всенародно тържество с мащабно руско присъствие. От българска страна участва княз Фердинанд, а руската делегация е оглавена от личния представител на император Николай II – великия княз Николай Николаевич-младши.

В словото си митрополит Методи Кусев казва: „Този храм ще свидетелства за един свещен акт, извършен от руския народ, и ще наумява за един свещен дълг, който българският народ прие.“

Шедьовър на архитектурно-строителното изкуство. Храмът е построен в стила на OLYMPUS DIGITAL CAMERAруските църкви от XVII в. Църквата има пет купола – четири странични, високи 33 м, и централен с височина 42 м (включително с кръстовете над тях) – изпълнени в традиционната за руското строителство форма на луковица и позлатени. Северната и южната фасади на храма представляват открити галерии, оформени с красиви аркади. В четирите краища на галериите се издигат многостенни пирамидални шатри, завършващи също с позлатени луковици с кръст. Централният вход към храма е от западната фасада, където се извисява величествена кула-камбанария с височина 45 м. Богато украсена многостенна островърха пирамида, завършваща с позлатена луковица и кръст, камбанарията стъпва върху четири арки, вписани в квадратен план с размери 8/8 м.

2384958488_7872c31c94_zХрамът има 17 камбани, украсени с много орнаменти, надписи и релефни изображения. Най-голямата тежи 11 643 кг, а всичките заедно – над 20 тона! Над куполите се извисяват 10 метални кръста, обковани с мед и позлатени. Най-високият е 4,5 м. Фасадите са декорирани с полихромна керамична украса.

Вътрешната украса. Впечатляващ е монументалният главен иконостас, резбован от липово дърво. Иконите върху него – 83 на брой – са изваяни от изсушено кипарисово дърво и са дело на светогорски монаси от руския манастир „Свети Пантелеймон“ в Атон.След окончателното му завършване иконостасът е изцяло позлатен. По време на освещаването на църквата са получени като дарение още 15 икони от светогорските монаси, около 25 руски икони, църковна утвар, старинни религиозни книги и много други ценности.

Стенописите в църквата са правени на два етапа. Започнати са през 1902 г. от руския pic_1188художник проф.П.Мясоедов, автор на класическата композиция „Христос Пантократор“ от централния купол, и от проф. Антон Митов. Делото им е продължено и завършено в периода 1957–59 г. от колектив с ръководител художникът иконописец Николай Ростовцев. Освен библейските сцени, изписани в централната част на храма, на южната и северната стена са изобразени руски и български исторически личности, канонизирани от православната църква. Сред тях са и братята Кирил и Методий.

Криптата. Според идеята, предназначението на храма е да бъде паметник на героите от Шипченската епопея. Затова под основното ниво на черквата е изградена крипта. По-късно тук е поставен иконостас, а в двете странични галерии са изградени 17 каменни саркофага, в които са положени костите на загиналите в сраженията при Шипка. В храма и в страничните галерии са монтирани 34 мраморни мемориални плочи, на които със златни букви са изсечени имената на воинските части и принесените жертви 18 491 души. Специално място е отделено на 0Българското опълчение – на четири плочи са записани 451 имена на загиналите опълченци.

Най-посещаваният паметник. От 1964 г. храм-паметникът „Рождество Христово“ е част от архитектурно-историческия комплекс „Шипка-Бузлуджа“.

Катедралният православен храм, паметник на културата, в гр. Шипка се посещава от стотици хиляди български и чуждестранни туристи – статистическите данни сочат 800 000 годишно.