СВЕТИЦАТА

В могилата Светицата на 19 август 2004 г. е открит тракийски гроб от саркофагоподобен тип. В  нея е открита златната маска на Терес I.

От времето на Терес. Гробът в могилата се характеризира като един от най-ранните и богати гробове откривани не само в Долината на тракийските владетели, но и в Югоизточна България. Според д-р Китов, ръководител на експедицията, находките в гроба дават аргументи за датирането на погребението от средата на V в. пр. Хр. и свързването му с името на един от най-могъщите царе на траките – цар Терес, обединил държавата на одрисите и е водил успешни битки с гърци и македонци.

Гробът е с размери 178 на 316 см. Изграден е от каменни плочи, върху които има и облицовка, състояща се от по-тънки каменни плочи, придаващи на повърхността релефен характер. Покрит е от шест огромни каменни плочи, с дължина над 2 м, с форма на паралелепипед. Те са изработени от порфирен гранит, за който е установено, че е използван при работата на доста гробници. Каменният гроб е ограден с червено-черен бордюр, който вероятно представлява символ на границата между живота и смъртта. По пода на каменния гроб са открити само бедрени кости, кости от ръце и долна челюст. По тази причина се смята, че погребаният е бил последовател на Орфей, тъй като, според легендата, певецът е бил разкъсан от вакханките като тракийския владетел.

Находките. В изпълнение на същата традиция и някои от съдовете са разчленени по такъв начин. Два от тях са относително цели. Единият е сребърна чаша, подобна на фиала, но с плоско дъно. От тялото на съда са отлепени двете отвесни дръжки. Другият е голяма бронзова хидрия. Съдът има две хоризонтални дръжки, украсени с многолистни розети. Вертикалната липсва. Налице са дръжки от други съдове. В зидания гроб са поставени дръжки и дъна на поне 7 съда, чиито тела липсват. Някои от липсващите части в този гроб вероятно са погребани другаде.

Златната фиала. Някои предмети, обаче, са се запазили цели и те са с изключителна научна стойност. Най-интересен и интригуващ, единствен засега в тракийските земи, е друг златен съд – фиала, моделирана като човешко лице – маска, силно деформирана. Тя е изпълнявала ролята и на чаша за пиене. Изработена е от дебела златна ламарина и тежи 673 грама. Лицето има индивидуални черти, с израз на суров и решителен човек. Косата, брадата и мустаците са гъсти и буйни. Маската е изработена с отлично познати на тракийския майстор техники – така, че от обратната страна е получено изображение в негатив. Стиловият анализ на изображението сочи сравнително ранна дата – средата на V в. пр. Хр.

Владетелят от Светицата е бил воин и е погребан с почти пълен комплект въоръжение, разположено на различни места в гроба.

Пръстенът. Противно на очакванията, в смятания за богат, гроб липсва изобилие от накитни предмети, с изключение на един пръстен печат с качества на изключително произведение на ювелирното изкуство. Изображението представя почиващ атлет. Върху разчленена плоскост е седнал гол мъж с подчертана мускулатура, с много дълъг, означен от две тънки линии предмет – весла на лодка или копия. С реалистично представеното човешко тяло, добре предадената буйна къдрава коса, авторът е постигнал изключително въздействаща композиция. Пръстенът свидетелства за високите художествени критерии на тракийската аристокрация спрямо античното изкуство от втората половина на V в. пр. Хр.

 

E85, Kazanlak, Bulgaria