РОДНА КЪЩА-ЕКСПОЗИЦИЯ „Акад. ДЕЧКО УЗУНОВ”

Казанлък, ул. „Княз Мирски“ № 24

Работно време: Делнични дни – 09.00 – 17.00 ч., в почивни и празнични дни –по предварителна заявка Телефон: 00359 (0) 431 63762 (експозиция), тел./факс: 0431/ 6 31 04 (директор)

E-mail: galery@kazanlak.com

2643_650__5Родната къща на акад. Дечко Узунов е възстановена на това място по решение на Община Казанлък още приживе, но е открита за посещения през 1987 г., след смъртта на големия художник през 1986 г.

Постоянната експозиция е филиал на Художествената галерия – Казанлък. Разположена е в четири стаи на възстановената родна къща на Дечко Узунов и в специално построената към нея изложбена зала. Заема площ от 470 кв.м.

Изпълнявайки волята на Дечко Узунов, съпругата му – Олга Узунова, дарява на галерията 93 творби на художника – живопис, акварели и др., подбрана част от които е включена в експозицията. 4 от показаните творби на Дечко Узунов са подарени от племенниците на художника – Атанас и Христо Нейкови.

detchkoouzonovhousem1В приземния етаж на къщата са показани творби на художниците Атанас Нейков, Христо Нейков, Елена Вълчанова и Пеньо Вълчанов /племенници на Дечко Узунов/, подарени от авторите.

Академик Дечко Узунов е един от най-големите майстори на съвременната българска живопис. Роден е в Казанлък на 22 февруари 1899 г. Негов пръв учител по рисуване е Чудомир. През 1922 г. завършва общия курс на Висшето държавно художествено училище /дн. 2644_650__5Национална художествена академия/ в класа на проф. Петко Клисуров, след което заедно с Иван Пенков заминава за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Под негово влияние се запознава с творчеството на Рембранд, Веласкес, Тициан, Рубенс. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов и стават модели за портретите му.

При завръщането си в България Дечко Узунов завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката — Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г. На 35 години става професор по изящно и декоративно изкуство в академията. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков.

Дечко Узунов участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството „Родно изкуство“ в България и в чужбина. Прави шест самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.

Художественото наследство, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно като теми, жанрове и видове изобразително изкуство. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книги, сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете: портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети.

cropped-triptihРазнообразната творческа дейност на Дечко Узунов е съчетана и с голяма по мащаб обществена дейност.

През 1925 г. той е сред основателите на дружеството „Родно изкуство“. Член е на „Ротари клуб“ от 1935 г. Председател е на Съюза на дружествата на жудожниците в България между 1939 г. и 1940 г., както и на Съюза на българските художници между 1965 г. и 1969 г.

През 1966 г. е народен представител в Третото народно събрание. От 1973 г. е действителен член на БАН.

През 1976 г. е избран за Президент на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО. През с. г. е поканен за почетен член на Мексиканската академия на изкуствата, а през 1983 г. — на Руската академия на изкуствата.

През 1982 г. е избран за член на Европейската академия за наука и изкуство.

Дечко Узунов е носител на десетки награди и отличия, сред които са: званията „Заслужил художник“ и „Герой на социалистическия труд“, сребърен диплом на Ватикана за фреските с образите на Св. св. Кирил и Методий; награда от румънския крал Михай с румънски кръст за изкуство, орден „Народна република България“ — I степен, Димитровска награда за постижения в изкуството, орден за литература и изкуство на Министерството на културата на Франция.

 

ulitsa Knyaz Mirski 11-43, Kazanlak, Bulgaria