ПАМЕТНИКЪТ НА СВОБОДАТА НА ВРЪХ ШИПКА

ПАМЕТНИКЪТ НА СВОБОДАТА НА ВРЪХ ШИПКА

vrah-shipka650341

 

 

 

 

 

 

 

 

Паметникът на Свободата е символ на признателността на българския народ към подвига на руските воини и българските опълченци. Издигнат е на връх Шипка, където през август 1877 година, по време на Руско-турската война /1877 – 1878/, се разгръщат драматичните събития от Шипченската епопея.

b.800.500.0.0..stories.100ntu.93shipka.800px-shipka

Идеята за построяването на паметника е предложена по време на Учредителното народна събрание на 13 април 1879 година от народните представители Петко Каравелов, Петър Берон и Петко Р. Славейков. Народният поет Петко Славйков излиза с предложение в строителството на паметника да участва целият български народ, защото „… този паметник ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за нашето възсъединение, той ще привлича хората и ще събира в едно погледите на българите от всички краища на България“. Въпросът за строителството на паметника е поставен и на конгреса на Дружеството на борците-опълченци през 1920 г. Конгресът взема решение паметникът да бъде построен в чест на 50-годишнината на Шипченските събития. Проведени са два анонимни конкурса. Много висока оценка получава съвместният проект на скулптора Александър Андреев и архитекта Атанас Донков. Създаден е комитет по строителството на паметника на връх Шипка. В състава му влизат ветерани-опълченци и представители на различни обществени организации.

Паметникът на връх Шипка – всенародно дело. Комитетът организира всенародно движене за събиране на средства.Провеждат се вечеринки, разпространяват се картички с изображението на проекта. В начинанието се включва целият признателен български народ.

b.800.500.0.0..stories.100ntu.93shipka.800px-shipka-peak-bgb.800.500.0.0..stories.100ntu.93shipka.800px-shipka-peakСтроителството започва през август 1926 година и продължава около пет години.Тържественото полагане на основния камък се извършва по време на честването на 45-тата годишнина от героичната защита на Шипка. По предварителния план паметникът е трябвало да бъде издигнат на Орлово гнездо, на мястото на най-тежките и най-жестоките боеве за Шипченския проход, но за да бъдат запазени скалите на Орлово гнездо като историческа светиня, за строителството е избрана съседната височина – връх Шипка, тогава Свети Никола. Връх Шипка се издига над прохода и се вижда отдалече от всички страни. Строителството се ръководи от група архитекти с ръководител Атанас Донков. Работата била изключително трудна заради тежките природни условия, оскъдната техника и лошите пътища. Строителството е завършено през 1930 година.

vruh_shipka2vruh_shipka3Официалното откриване на Паметника на Свободата става на 26 август 1934 година. Хиляди хора се стичат на откриването от всички краища на България. Тук пристигат и ветераните-опълченци, специално поканени за тържеството. Проведен е преглед на войнските части, на випускниците на военните училища са присвоени офицерски звания.

vruh_shipka4

Паметникът към датата на откриването му. Височината на Паметника на Свободата е 31,50 метра. Той представлява огромен каменен блок с форма на пресечена пирамида и по своето архитектурно оформление напомня крепостните съоръжения от времето на средновековната българска държава. Състои се от цокълен етаж /гробница/ и още пет етажа нагоре, където било замислено да се създаде музей. Над главния вход, на специална площадка, е поставена фигурата на лъв с височина 4 метра и дължина 8 метра – символ на величавия подвиг на героите на Шипка. Автор на скулптурата е Кирил Шиваров.

В горната част на паметника на северната стена с метални букви е изписано „На борците за свободата“, а на останалите стени е написано: „Шипка“, „Шейново“ и „Стара Загора“ – тези имена напомнят за местата на сраженията, в които българските опълченци, заедно с руските воини, са влизали в решителен бой с врага.

vruh_shipka5През 1956 година паметникът е частично преустроен. Долните два етажа са съединени с кръгли отвори. Мраморният саркофаг върху фигурите на четирите лъва символизира братската могила на загиналите герои. Под саркофага са положени тленните останки на руските воини и българските опълченци. В централната ниша в почетно мълчание пред паметта на загиналите на вечна стража са застанали скулптурни фигури на руски войник и български опълченец. На втория етаж е поставена скулптурна фигура „Победа“.

vruh_shipka6„Българино, склони чело пред туй свято място, заветен паметник на вечната дружба между българи и руси, увенчали с кръвта си нашата свобода!“ и „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“ – са свещените надписи в костницата на паметника, врязал се в небето като продължение на планинския връх.

Каменното стълбище. Посещението на туристите в мемориалния комплекс започва с изкачването на каменното стълбище от близо 1000 стъпала, което води към Паметника на Свободата. Стълбището е направено през 1957 г. в навечерието на честването на 80-тата годишнина на Шипченската епопея.

vruh_shipka7

През 1977 година за 100-годишнината на епопеята най-горната част на стълбището е реконструирана в тържествен подход към паметника. На първата площадка под стълбището са пресъздадени най-характерните моменти от петмесечната борба за прохода. Върху белокаменната стена са изваяни три барелефни композиции: „Защитниците на Шипка“, „Глътка вода за героите“ и „Зима на Шипка“. Автор на композициите е художникът проф. Любен Димитров. В дъното на площадката върху голяма мемориална стена са изписани стиховете на поета Иван Рудников.

На 3-ти март 1982 г. тук тържествено е внесено копие на Самарското знаме.

vruh_shipka8

През 1991 година по етажите на на паметника е уредена постоянна музейна експозиция, представяща важни моменти от отбраната на Шипченския проход. Богатият фотодокументален материал е подкрепен с оригинали и копия на известни картини от руски и български художници. Широко са застъпени автентичните документи, вещественият материал, копията и възстановките. Текстовете и анотациите са на български, руски, френски и английски език.

Днес музеят разполага с художествено, алейно и парково осветление, с мултимедийна зала.

 

 
 
5005, Shipka, Bulgaria