МУЗЕЙ НА ЛЕСОВЪДНОТО ДЕЛО

гр. Шипка, община Казанлък

 

Музеят на залесяването в гр. Шипка е създаден през 1960 година.

По думите на Емил Пенчев в статия от 2005 г., „една екзотична постройка, събрала в няколкото си стаи много за онова и онези, които свързаха завинаги своя живот с българската гора. За неговата поддръжка се грижи горският стражар от Първи охранителен участък в Шипка Захари Атанасов. В музея могат да се видят множество черно-бели и цветни фотографии, включително и скиците на художника Иван Матов, показващи огромната работа на поколения лесовъди за овладяване на ерозията и залесяване голите склонове на Стара планина и Средна гора, фотоапаратът и фотографските плаки на Феликс Вожели, книгата му “Укрепяване на пороищата и залесяване”, “Кратък курс по укрепване на пороищата” от П. Демонзе и, разбира се, бюстовете на двамата най-изявени лесовъди от началото на миналия век – Петър Манджуков и Феликс Вожели”.

Началото на залесителната дейност в България е поставено през 1905 година. Старопланинските гори в Казанлъшко са създадени с много труд и идеализъм. През 1904 г. министърът на земеделието Н.Генадиев посещава Казанлък и на място е запознат с проблемите, които създават на населението природните стихии. Будни граждани припомнят на министъра катастрофалните пороища през 1864-та година, когато големият водосбор на Енинската река, събрал огромни количества вода, натоварена с наносни материали, поемат, бушувайки към Казанлък. Стихията повлича имущество, добитък, залива улици, къщи, чаршии. Години наред казанлъчани не могат да забравят трагедията. Със своя заповед министър Генадиев назначава за отговорник на новооткритите четири горски разсадника в Шипка, Енина , Мъглиж и Изворово лесовъда Петър Манджуков, който заедно с колегите си Димитър Стоилов и Йордан Митрев има задачата да организира производството на семена и фиданки за бъдещото залесяване.

Първото Бюро по укрепване на пороищата и залесяването в Казанлък е открито през 1905 г. За началник на Бюрото е назначен французинът Феликс Вожели, с помощници Жан Кристиян Ягершмид и Йордан Митрев. Вожели посещава близките склонове над Шипка, където Митрев и Манджуков с помощта на местното население през ранната пролет на 1905 г. са засадили вече доставените от Саксония фиданки от бял и челен бор, ларикс, дуглазка ела, веймутов бор. По-късно посещава и открития горски разсадник край селото. Вожели дава висока оценка на свършеното по залесителните обекти “Курника”, Лъжи душа” и “Димовец”. Французинът, заедно с двамата си помощници, е настанен в къщата на Стефан Енински в Кулинската махала, на брега на Старата река. Възрастната баба Иваница Главанакова им става готвачка и се грижи за тях като истинска майка.

За шестте години /1905 -1911г./ под ръководството на Ф. Вожели е залесена площ от 4 984 дка, изградени са каменни баражи – 2850 куб.м., каменни прагове – 540 куб.м., клеонажи – 6 200 линейни метра, запазени охранителни периметри – 54 490 дка. Разширени са разсадниците с годишно производство над 1 милион фиданки. Укрепени и залесени са пороите Лясков дол, Миньов дол, Селска река, Доганещица в землището на Шипка и различни пороища в землището на Енина, Изворово и Мъглиж. В Казанлъшката околия, където Вожели лично ръководи работата, са овладени над 12 000 дка пороища.

Истински пионер в залесяването е и Петър Манджуков, който исторически погледнато, е първият наш противоерозионен специалист и почти година преди идването на Вожели залесява с дъбов жълъд големия порой Курника над Шипка.

Първото организирано залесяване е в местността Димовец, южно от връх Шипка, където е създадено насаждение от дуглазка ела върху ерозирано буково месторастение при 700 м надморска височина.

Днес, по данни, изнесени от Е. Пенчев,  в района на нашето Старопланиние се срещат над 645 вида висши растения и 59 ендимични видове.

 

 

E85, Kazanlak, Bulgaria