КАЛЕТО

izgledКрепост на 2 км северозападно от гр. Крън, община Казанлък

Калето или Крънската крепост е средновековна българска крепост. Разположена е върху скалист масив с надморска височина 940 м по южния скат на Стара планина. Скалистото възвишение е в началото на тясна клисура, нареченоа „Калето“. На запад тече Селската река (Дереазлъ).

От западната и северната страна крепостта е била естествено защитена от непристъпни скални брегове, спускащи се към реката с височина до 50 – 60 метра. От изток, юг и запад е

dsc00438

съществувала крепостна стена с широчина 1,50 до 1,80 м. По протежението си е била усилена с бойни кули. Терасата, на която е построена крепостта, е наклонена на юг. На няколко места са запазени части от крепостта, а останките от зидовете са на около метър над земята. Има голям резервоар, който е захранван от водоизточник от планинските склонове, от връх Сиврия. При полагане на тръбите на глинения водопровод в скалите е бил изрязан улей, който се вижда и днес.

Има основи на кула, заемала е площ от ок. 9 декара. Била е изградена към края на VII или началото на VIII век върху останките на византийско селище.

krepost-karan-1-1Тази крепост е част от укрепителния комплекс на средновековния град Крън, към който спада и крепостта Градовете. В миналото е контролирала едновременно пътя, пресичащ Казанлъшкото поле и този от Търновград към Пловдив и Боруй.

Вероятно през античността крепостта и населеното място са носили името Мезидеве. Споменава се в Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II като център на административна област – Крънска хора. Към края на 13 век крепостта и околните земи са предадени като зестра на деспот Алдимир от цар Смилец. През XIII и XIV век е била седалище на управление на васалното Крънско деспотство.

По време на турското нашествие 1370 – 1374 г, Крънската твърдина е превзета и разрушена. Оцелелите жители основават в съседство селище, чиито наследник е град Шипка.

За превземането на крепостта от турците съществува легенда, според която при навлизането на османските войски в Казанлъшкото поле населението от околността се скрило в крепостта. При обсадата на Крънската твърдина турците успели да прекъснат водопровода към нея. Наличното количество вода бързо се изчерпало. Обсадените решават да отворят вратите при пълнолуние, като пуснат стара жена, която да се опита да донесе малко вода. Предател обаче издава намеренията им на турците. През OLYMPUS DIGITAL CAMERAуречената нощ турците успяват да приближат източната врата и върху рогата на стадо кози закрепват горящи свещи. Подкарват ги от източното дере нагоре към крепостта като създават впечатление на изгряващ полумесец. Като забелязали светлината, обсадените жители решили, че луната изгрява. Така отварят портата, а скритите турци нахлуват и превземат крепостта. Голяма част от защитниците на крепостта били изклани на място. Други са съсечени в първия дол на източната страна. Дълго след това в него се виждали купища кости. Затова днес той носи името „Кимикев дол“ (от кимик — кост).

На срещуположен скат в местността „Градовете“ е съществувала по-малка сателитна крепост с площ около 4 дка. В подножието на Крънската крепост в местността Кърни е съществувало средновековно селище. Вероятно това е било укрепено предградие на крепостта. Основната и по-малката крепост са включени в списъка на паметниците на културата с национално значение.

 

E85, 6140 Kran, Bulgaria