ДОМ „ПЕТКО СТАЙНОВ”

Казанлък, ул. „Акад. Петко Стайнов“ № 13

Работно време: от вторник до събота – 08.30 – 12.00, 13.00 – 17.30 ч.;

в почивни и празнични дни – по предварителна заявка

Телефон – 0431/ 6 50 14

petko-staynov (2)

Дом „Петко Стайнов“ включва: експозиция – живот и творчество на композитора,
Устроен е от едноименната фондация в родната къща на композитора, дарена е на община Казанлък.електронен архив, музикален салон.Постоянната музейна експозиция, разположена в две зали, представя жизнения път на композитора, неговото симфонично и хорово творчество, обществената му и публицистична дейност. В подземието се помещава електронен архив – за посетителите, които искат да научат повече за видния казанлъчанин.

petko-staynovКъща-музей „Петко Стайнов“Дом „Петко Стайнов“

представя музейна експозиция за живота, творчеството и обществената дейност на големия български композитор, създателят на българския симфонизъм академик Петко Груев Стайнов.В музикалния салон на Дома се намира пианото на композитора от 20-те години на ХХ

vitrina12_

Електронният архив включва дигитални копия на документите и материалите от фондовете и родната къща на академик Петко Стайнов е архитектурен паметник на културата от национално значение.библиотеките на Исторически музей „Искра“, Централен научен архив при Българската академия на науките, Архив на Института по изкуствознание при Българската академия на науките, Съюз на българските композитори, Държавна музикална академия „Панчо Владигеров“, Софийска филхармония, Народно читалище „Искра“ и други, отнасящи се до дейността и творчеството на Петко Стайнов. До архива имат свободен достъп всички посетители на Дома. век. Салонът разполага с 25 места и е предназначен за обучение по музика и за провеждане на продукции и камерни концерти.

Акад. Петко Стайнов. Петко Груев Стайнов е български композитор и музикален vitrina11общественик, обогатил българската музикална култура и допринесъл значително за развитието ѝ.

Роден е на 1 декември 1896 година в Казанлък. Умира на 25 юни 1977 година в София.

На 11-годишна възраст загубва напълно зрението си, вследствие нараняване на едното око, довело до влошение и на другото. Завършва Института за слепи в София (1915), където музикалната му дарба се проявява за първи път. Тогава прави първите си опити за композиране.

През 1920 г. заминава за Германия и в продължение на една година посещава частен музикален лицей в Брауншвайг. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и пиано.

vitrina13Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба – симфоничната сюита Тракийски танци в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част – „Мечкарско“ (1926).

От следващата година се премества да живее в София и започва да преподава пиано в Института за слепи.

Петко Стайнов води широка музикално-обществената дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на бvitrina14_ългарските композитори „Съвременна музика“ (1933-1944). В периода 1941-1944 е директор на Народната опера.

Избран е за редовен член (академик) на БАН през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си.

През 1922 г. Петко Стайнов се оженва във Виена за съгражданката си Стефанка Мандаджиева, негова позната от детинство. От брака си имат двама сина – Григор и Стефан. Арх. Стефан Стайнов е основният двигател за създаването на Дома „Петко Стайнов“.

Жанровете, в които предимно твори Петко Стайнов са симфоничният и хоровият.

vitrina16-1Симфоничното му творчество обхваща: симфоничните сюити „Тракийски танци“ и „Приказка“ , симфоничните поеми „Легенда“ и „Тракия“ , симфонично скерцо, концертните увертюри „Балкан“ и „Младежка увертюра“, две симфонии.

Хорово творчество – по-значими сред хоровите песни на Петко Стайнов са: „Ела се вие, превива“, „Изгреяло ясно слънце“, „Бре Иване“, „Засвири Димо“, „Пусти Димо“, „Де бре, Димо“. В тях композиторът разкрива специфични страни от душевността и характера на българина.

Други произведения на акад. Стайнов са: „Тайната на Струма“, „Урвич“,

„Конници“, „Сто дведесет души“, „Момина жалба“, „Другарят Антон“, „Кум Герман“.

 

ulitsa „Akademik Petko Staynov“ 16, 6100 Kazanlak, Bulgaria