СОКРАТ – Древногръцки философ

0
5090

Сократ е роден ок. 470 г. пр. н. е. Умира на 71 години, през 399 пр. н. е. Баща му бил скулпторът Софроникс, а майка му се казвала Фенарета. Баща му изглежда е бил заможен човек, съдейки по това, че Сократ бил тежковъоръжен войник. Самият философ обаче се отнасял с безразличие към имуществото си и в края на живота си бил твърде беден.

Учението си Сократ поднасял предимно в устна форма. Сведенията за него идват от съобщения на Аристофан, от произведенията на Платон , Ксенофонт и Аристотел. Своя принос в легендите за Сократ имат и редица други автори, враждебно или дружески настроени към него.

Когато започнала Пелопонеската война, Сократ бил 37-годишен. Преди войната той бил в кръга на знатни и умни хора като Перикъл, музиканта Дамон, философа Анаксагор, софиста Протагор и блестящата Аспасия. Диалектика Сократ е изучавал при Зенон Елейски. Изучавал и софистика и участвал в диспути. Във войната се отличил със своята храброст.

Важен етап от живота му като мислител е провъзгласяването му от Делфийския оракул за „най-мъдрия сред хората“. Сократ стигнал до извода, че „той знае, че нищо не знае“ и това убеждение го направило най-мъдрият, тъй като другите хора не знаели дори това. Думите, изписани на входа на делфийския храм на Аполон „Познай самия себе си“ се превърнали в общ принцип на сократовските изследвания.

Колкото било възможно, Сократ странял от политиката, въпреки че имал приятели политици.

В доста напреднала възраст Сократ се оженил за Ксантипа, която му родила три деца. Според някои сведения това е втори негов брак. Бедността на философа, неговата непретенциозност и необичайната му външност са влезли в редица поговорки. През 399 г. пр. н. е. той бил подсъдим и само с няколко гласа признат за виновен – обвинили го в безчестие и в развращаване на младежта. В онези времена под развращаване се разбирало синовно непослушание и юношески бунт. Сократ не се признал за виновен и не помолил за замяна на смъртното наказание с изгнание. В затвора наказанието било изпълнено, като му поднесли чаша с цикута.

Непреклонността и мъжеството му, с което отстоявал философските си и обществени принципи, са възпети от Платон.

Диалектиката на Сократ очаровала две поколения от гърците. Абстрактната идея била някакво ново възхитително откритие, чийто предвестник бил Сократ, въпреки че Аристофан го осмивал и го наричал абстрактният мислител. Учениците на Сократ обаче си възхищавали от своя учител – за първи път той въвел и обяснил абстрактните понятия „благо“ и „справедливо“. Основното положение на Сократовския метод е „Човешката добродетел е състояние на ума“.

Сократ настоявал за систематизирано образование на младежта, но не приемал пари за своя труд като учител, както правели софистите.

Измежду своите съвременници Сократ най-добре осъзнавал основното направление на епохата и го обозначил с две положения: 1. Степента на абстракцията, към която се стреми мисълта, трябва да бъде абсолютна и съвършена, сведена до средствата на диалектиката към идеята като такава; 2. В човека се крие мислеща сила, способна да изпълни тази задача. Тази сила се нарича психе – душа.

С какво започва познанието? Душата чувства притеглянето /това е „ерос“/ на друга душа и се сближава с нея посредством логоса, тоест посредством думите, пораждайки последователност на мисълта, които после се прочистват по метода на диалектиката.

Учението на Сократ, изразено с термините на любовната символика, било въплътено в личността на самия Сократ. И може би именно това му е осигурило неувяхваща слава.

 

Коментари от Фейсбук