ПРОСПЕР МЕРИМЕ – Френски писател и историк

0
3160

Проспер Мериме е роден в Париж през 1803 г. Родителите му са художници. От тях той наследява типичния за 18 век скептицизъм и тънък художествен вкус. Родителското влияние и примерът, който му давал Стендал /Мериме бил приятел с него и се прекланял пред таланта му/ оформят един необичаен за онази епоха стил – сурово реалистичен, ироничен и в известна степен дори циничен.

20-годишен, Проспер Мериме завършва право в Сорбоната. Учи и гръцки, испански, английски и руски език. Изучава също археология и история. Той е един от първите преводачи на руска литература във Франция. Превежда Пушкин, Гогол и Тургенев. От чуждестранните литератури за Мериме съществували само две – испанската и руската. Пред гения на Пушкин той се прекланял. Преводите му и до днес не са изгубили културното си значение. Първото му произведение „Театърът на Клара Гасул“ е публикувано през 1825 г., а първата си пиеса „Кромуел“ Мериме пише, когато е на 19 години.

Скоро след това се появяват още литературни творби. Но най-значителен принос към френската литература имат шедьоврите му от по-късно време – „Хроника на царуването на Карл ІХ“ – най-достоверното от всички исторически повествования от епохата на романтизма; безжалостно реалистичната история от корсиканския живот „Матео Фалконе“; превъзходната новела „Превземането на редута“; пропитият от негодувание разказ за търговията с африкански роби „Таманго“; романтичната мистификация „Венера Илска“ и накрая „Кармен“ – най-знаменитата френска новела, връх в световната литература. Красивата циганка от новелата на Мериме е работничка в старата севилската цигарена фабрика. По късно хубавицата става главна героиня и в операта на Бизе „Кармен“.

Всичките тези произведения са пропити от дълбок песимизъм, за тях са характерни култът на чувствата и решителното действие, вниманието към детайлите и хладната безстрастност на разказа.

Проспер Мериме се увлича по мистицизма, историята и необикновеното. Повлиян е от историческата белетристика на сър Уолтър Скот и жестокостта и психологическата драма в творчеството на Александър Пушкин. Действието в много от разказите и мистериите на Мериме се развива в чуждестранни държави като Испания и Русия, които вдъхновяват писателя.

През 1830 е назначен на работа като главен инспектор по историческите монументи. С нюх на археолог и необикновена лингвистическа дарба, той е признат за забележителен учен. Увлича се по чертежите и строителството, като за чертането има практически умения. Публикува много дописки.

Мериме се сприятелява с графиня Монтийо в Испания. Когато Евгения, дъщерята на графинята, става императрица на Франция през 1853, Мериме става придворен на император Наполеон Трети, дори получава поста сенатор. Но както става ясно по-късно от писмата му, той не би

Проспер Мериме е член на Френската академия от 1845 г. Умира в Кан през 1870 на 67 години. Голяма популярност са добили няколко сентенции на Мериме: „В нещастието ставаме тихи и кротки като агнета.“ ; „Всичко се купува, освен народната любов.“ ; „В историята харесвам само анекдотите.“; „Има неща, по-важни от парите, но без пари не можеш да си ги купиш.“; „Когато види, че врагът бяга, и страхливецът добива смелост.“

 

Коментари от Фейсбук