МИДХАТ ПАША – Турски държавник и реформатор

0
3611

Ахмед Шефик Мидхат паша е виден високообразован османски държавник, инициатор на приемането през 1876 на първата конституция на Османската империя. Бил е последователно Управител на Дунавския вилает, Велик везир и Председател на Държавния съвет на Турция.

Ахмед Шефик Мидхат паша е роден на 18-ти октомври 1822 г. в Цариград. Той е син на кадия, изявен привърженик на реформите. През 1844 г. става секретар на Фаик ефенди и го придружава в Сирия за три години. Завръща се в Цариград и след ново пътуване до Сирия е издигнат до втори секретар на Високата порта. През 1854 г. негови противници успяват да го отстранят от поста. Възложена му е почти невъзможната задача да усмири бунтовете и анархията в Румелия. Драстичните му мерки довеждат до изненадващ успех, последван от енергичното потушаване на бунтовете в България през 1857 г.

През 1860 той е обявен за везир и паша и му е поверено управлението на Ниш. Реформите му там са толкова успешни, че султан Абдул Азис го натоварва да подготви програма за прилагането им в цялата империя.

През 1864 година земите от Варна до Видин и Ниш са обединени в т. нар. Дунавски вилает с административен център Русе. Оттук започва модернизирането на Османската империя. Водоснабдяването на Русе и земеделското стопанство „Образцов чифлик“ се изграждат като част от инициативите на Мидхат паша. Основано е първото българско земеделско училище, което днес е Институт по земеделие и семезнание към Селскостопанска академия.

По разкази на очевидци, един ден в русенското девическо класно училище трябвало да посрещнат Мидхат Паша. Учителският персонал и 50-60 спретнати ученички се били наредили до главния вход. Те направили отлично впечатление на висшия турски сановник, представител на султана -Мидхат паша. Той се ръкувал с всички и запитал всекиго къде е учил. Говорел на български език. Много доволен, Митхад Паша казал: „Вие, българите, сте способен народ, за съжаление често това се не разбира от нас“. И като се замисли, добавил: „Ако, дай боже, един ден стана пълен господар на тая страна, най-напред ще се разбера с вас, българите. Напредъкът на вашите училища ме учудва“.

През 1864 г. в Русе се прави първата копка за първата жп линия в България. По иницатива на Мидхат паша били отворени: английски магазин за дрехи, лекарски кабинет, били давани уроци по танци. Мидхат паша поръчал 30 локомотива, 500 товарни вагона и 50 вагона за пътниците. Преди откриването на железния път по нареждане на Мидхат паша из града са набити 150 газови фенера, изграждат се нови широки улици, магазини по европейска мода. Линията е открита на 7.11.1866 г., а Мидхат паша преминава целия маршрут.

Той се заема със строителството и на главния път Русе -София- Ниш и отсечката Бяла -Търново. Необходими били 3 млн. гроша за построяването на моста над Янтра край Бяла. Такава сума пашата не искал да даде. Затова повикал известния строител Кольо Фичето. В срок от две седмици майсторът представил восъчния макет на моста, а Мидхат Паша се възхитил с думите: „Ашколсун, уста Кольо! Златни ръце имаш!“ Мостът бил построен за две години и струвал 700 000 гроша. За тази цена Уста Кольо Фичето бил заложил главата си. Мидхат паша добре познавал населението на тогавашната империя. Той имал достъп до много секретни документи. Неговото автентично признание в статията „Турция в своето минало, настояще и бъдеще“ пред едно френското списание през 1878 г. има особено висока стойност. … Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които на говорят друг език освен български.

През 1866 г. Мидхат паша реорганизира Държавния съвет, а през 1869 г. е назначен за губернатор на Багдад. Пет години по-късно султанът го назначава за велик везир. Твърде независим за двора, Мидхат остава на власт едва три месеца, след което е министър на правосъдието и председател на Държавния съвет.

През май 1876 г. султан Абдул Азис е свален и убит. Мидхат паша става отново велик везир и на 23 декември е обявена първата конституция на Османската империя.

След като прекарва известно време в чужбина, най-вече в Лондон, през 1878 г. Мидхат паша е върнат като губернатор на Сирия, а малко по-късно на Измир. Година по-късно е арестуван. Заедно с други обвиняеми, той е осъден на смърт за убийството на султан Абдул Азис. Присъдата не е приета сериозно и, след намеса на британското правителство, е заменена с изгнание, което трае три години.

Ахмед Шефик Мидхат паша умира на 8-ми май 1883 в Таиф, дн. Саудитска Арабия, на 61-а години – според някои източници от насилствена смърт.