ЮРИЙ ЛЕВИТАН – Говорител на Всесъюзното радио на СССР

0
1008

Говорителят на Всесъюзното радио Юрий Левитан /1914-1983/ огласява най-важните събития в СССР от средата на ХХ век и преди всичко през Великата отечествена война. Гласът му е част от живота на руските хора почти половин век. Наричат го „гласът-трибуна“, „гласът-официоз“, „гласът-оръжие“,  „гласът на великата Победа“. Хитлер смятал, че най-големият му враг е не Сталин, а Левитан. За главата му той определил награда от 250 000 марки. Германските спецслужби разработили план за похищение на „главния диктор“ на страната. По време на войната специална охрана на държавно ниво пазела „гласа” на Съветския съюз, а за заблуда на немските шпиони във вестниците се пускали чужди снимки с неговото име.                                                                                                                                                                                        Юрий Левитан е удостоен със званието Народен артист на РСФСР и Народен артист на СССР. На негово име е кръстен топлоход.

 Юрий Борисович Левитан е роден на 02. 10. 1914 г. в гр. Владимир. Баща му бил шивач, майка му – домакиня. От дете Юрий мечтаел да стане артист. Обичал поезията, театъра, пеенето. Заради силния си глас получил прозвището „Тръбата“. През 1931 г. кандидатствал в Държавния кинотехникум, дн. ВГИК в Москва, но го скъсали на изпита заради провинциалния му акцент. Нисичкият и слабичък младеж обаче, впоследствие превърнал се в “най-важния глас” за Русия, се преборил с владимирския си диалект, четял текстове, дори стоейки на ръце.

Скоро попаднал на обява, че в Москва набират радиодиктори. 17-годишният Юрий решил да провери съдбата си още веднъж. Като чули гласа му по телефона, му казали веднага да тръгва за столицата. Прослушал го самият Василий Качалов – известен актьор със собствена школа по сценично майсторство. Освен с уникалния си глас, Юрий направил впечатление и със смелостта и веселия си общителен характер. Бил приет в групата на стажантите на Всесъюзния радиокомитет. Четял кратки новини, обявявал музикални изпълнения, сменял грамофонни плочи… ползвали го дори за куриер. Живеел в стая до студиото, бивш склад. Усилено усъвършенствал дикцията си, взимал уроци при артисти от МХАТ, прикрепени към стажантите.

Всички забелязали у младия говорител едно много ценно качество – трудолюбието. От сутрин до вечер той вършел нещо, буквално дишал въздуха на радиото. Скоро официално му изказали благодарност.

Юрий Левитан, младежът с рядък самобитен талант, заобичал професията си и й се отдал изцяло, до самозабрава.

През януари 1934 г. Левитан четял през нощта в ефир статии от в. „Правда“ – стенографките от регионалните издателства ги записвали и изпращали в печатниците. По време на една нощна емисия Сталин, както обикновено, работел и слушал радио – в кабинета му то не се изключвало. Той много харесал гласа на говорителя и веднага поискал именно той на следващия ден да прочете доклада му за 17-я конгрес на ВКП /б/. Юрий се справил блестящо. Цели 5 часа чел речта на Сталин – без нито една грешка, без нито повторение, без нито едно запъване. След това Сталин разпоредил всички важни документи да чете единствено и само Левитан. А той нямал и 20. Така стажантът станал говорител №1 на Всесъюзното радио. По-късно дори се появил анекдот: попитали Сталин кога ще свърши войната, а той отговорил: „Левитан ще каже“.
През 1938 г. Юрий Борисович се оженил. Със съпругата му Раиса имат дъщеря – Наталия.

На 22 юни 1941 г. сутринта телефонът в Радиокомитета бил нажежен до червено. Куриер донесъл от Кремъл плик с листче: „В 12 часа на обяд ще бъде излъчено важно правителствено съобщение“. В 12 ч. по радиото говорил народният комисар по външните работи Вячеслав Молотов. След това речта четял Левитан. Гласът му гръмовно се разнесъл над цялата страна: „Внимание! Говори Москва! Граждани на Съветския съюз! Предаваме изявление на Съветското правителство. Днес, в четири часа сутринта, без да бъдат предявени каквито и да било претенции, без обявяване на война, германските войски нападнаха нашата страна…“.  „Болката и гневът препълваха сърцето ми, – си спомня Юрий Борисович. – Произнесох: „Говори Москва…”, но не можех да продължа. Светлинното табло светна: „Защо мълчите?” Стегнах се и продължих. Колкото повече четях, толкова повече растеше увереността ми, че ще победим…”.

Така започва най-страшната война в историята на човечеството. В СССР немската армия ще разруши 1700 града, 70 000 села и 320 000 завода. Във Втората световна ще загинат 27 милиона руснаци. От общо 60 милиона жертви.

Гласът, който произнасял „Говорит Москва!“, се носел над необятните руски простори. Чували го бойците на фронта, в болниците, във фабриките… Отчетливо и мощно – с вяра в победата. Като близък човек той влизал във всеки дом. Поетът Вл. Хлебников си спомня: „Струваше ни се, че някакъв великан четеше великанската книга на деня – сурово и ясно“. Въпреки че му носели съобщенията в запечатани пликове и той не знаел съдържанието им до последната минута.

За да не служат за ориентир на немците при бомбардировките, всички радиокули в Подмосковието били демонтирани. През август 1941 г. Юрий Левитан и говорителката Олга Висоцкая били евакуирани в Свердловск, дн. Екатеринбург. Оттам излъчвали заповедите на Върховния главнокомандващ и на Совинформбюро.                                                                                                                                     През март 1943 г. преместили Левитан в Куйбишев, дн. Самара, където вече бил прехвърлен и Радиокомитетът. Всички обаче били убедени, че гласът му звучи на живо в ефир от Москва – така бил опровергаван слухът на хитлеристите за гибелта на „личния враг“ на фюрера, когото те обещавали да обесят на Червения площад. С гласа си Левитан вледенявал противника, разколебавал редиците му. Бил непрекъснато съпровождан от няколко сътрудници от НКВД, никой не искал да рискува най-важния глас на страната. Информацията за това, че Левитан не е излъчвал от столицата, била разсекретена след четвърт век.

На 9 май 1945 г. Левитан бил извикан спешно в Кремъл. След 35 минути трябвало да прочете заповедта на Върховния главнокомандващ за победата над фашистка Германия. За да стигне до студиото в сградата на ГУМ, трябвало да пресече Червения площад. А той бил залят от хора. Левитан си спомня: „Другари, викам, пропуснете ни, ние сме по работа!“ Отговарят ни: „Каква ти работа! Сега по радиото Левитан ще прочете заповедта за победата, ще започнат салюти. Стойте тук и слушайте!“ Бързо се върнал в Кремъл, там също имало студио. В 21 часа и 55 минути Левитан разпечатал плика с восъчен печат. Листът треперел в ръцете му. Оставали броени секунди. Той тръгнал към студиото, на всички им се струвало, че върви страшно бавно. Седнал, придърпал лампата. Вгледал се отново в текста. Прокашлял. Светнал надпис, че микрофонът е включен: „Внимание! Говори Москва! Работят всички радиостанции на Съветския съюз! Великата Отечествена война, водена от съветския народ против немско-фашистките завоеватели, завърши победоносно. Фашистка Германия е напълно разгромена!“.  Всяка дума звучала като камбанен звън… Точно в този момент гласът на Юрий Левитан станал гласът и на Великата Победа. Небето пламнало от множество прожектори, хората викали: „Победа! Ура!“. Поздравявали се и се прегръщали. Плачели, без да се притесняват от сълзите си…

За годините на войната Левитан е прочел 2 000 сводки на Совинформбюро и над 120 съобщения. Говорел директно в ефир. Всички записи с гласа му, които слушаме сега, са направени след войната – за историята.                                                                                                                                             През 1946 г. във връзка с 15-годишнината на работата му като говорител Левитан получил специална благодарност и месечна  премия от 2500 рубли.

За 50 години той застава пред микрофона 60 хиляди пъти.

В следвоенните години гласът на Левитан се свързвал с най-важните в държавата събития. Юрий Борисович четял правителствените изявления, водел репортажите от Червения площад, от Двореца на конгресите в Кремъл. Оповестявал най-важните събития в страната – пускането на Днепрогес, подвига на Челюскин и Стаханов, първия изкуствен спътник на Земята, първия атомен ледоразбивач… Участвал в създаването на кинохроники, озвучавал филми. През пролетта на 1953 г. той четял бюлетин за състоянието на болния Сталин, а на 6-ти март прочел съобщението за смъртта на вожда. На 12 април 1961 г. именно Левитан направил в ефир изключителното съобщение за полета на Юрий Гагарин в Космоса. Запознал се с текста, тичайки към студиото по дългия коридор. И отново: „Говори Москва! Работят всички радиостанции на Съветския съюз!“… После споделил: „Четях и се стараех да бъда спокоен, но сълзи на радост премрежваха очите ми. Така беше и на 9 май“.

През 1973 г. Левитан бил награден със званието „Народен артист на РСФСР“. А през 1980 г. станал първият сред говорителите „Народен артист на СССР“.

Един от „боговете с вратовръзки“. Така, както и „бог по призвание в своята област“, го нарича журналистът Димитър Точев от българската редакция на радио Москва по онова време. Левитан заемал щат, на който всеки можел да завиди – без преки началници, без работно време, без нощни дежурства. Затова пък бил на разположение на висшето ръководство по всяко време, с готовност да огласи всяко важно съобщение на ТАСС. „Вахтата“ му понякога продължавала с часове.  Точев и Левитан не били близки, но се поздравявали при случайни срещи. През 1965 г. на 9 май на обедно кафе ги събрала 20-годишнината на великата Победа. Левитан се приближил към масата, на която бил Точев с колеги, и поискал позволение да седне при тях. Те се вцепенили. Честитили си и се разприказвали. Оказало се, че Левитан лично познавал някои наши сънародници от тогавашната задгранична радиостанция „Христо Ботев“.
През 70-те години Левитан бил все по-рядко на ефир. Началството смятало, че гласът, обявил началото на войната и салютите в чест на Победата, не трябва да чете сводки за  жътвената кампания, за цените на хляба и млякото. Затова пък – участвал в предавания, над 60. Бил внимателен, всички се обръщали за помощ към него. Участвал във филми – „Великата Отечествена“, „Освобождение“, „Войниците на свободата“, „Вечният зов“ и много други. Озвучил повече от 200 текста за мемориалите в Ульновск, Волгоград, Брест, Курск, Севастопол…

Получавал много писма – от цялата страна. Бил чест гост на мероприятия, посветени на Великата Отечествена. Заедно с Вера Анютина четял текстовете в тв предаването „Минута мълчание“ – в памет на загиналите във войната.

За първи път сърцето го заболяло през 1945 г., когато четял в ефир материали за Освиенцим. През 1983 г., въпреки сърдечните си проблеми, участвал в честването на 40-годишнината на победата в битката при Курската дъга. Опитвали се да го разубедят, но той отговарял лаконично: „Не мога да подведа хората. Чакат ме“. След като говорил на празничния митинг в с. Бессоновка, внезапно му прилошало. Сърдечен пристъп.

На 4 август 1983 г. Юрий Левитан починал. Легендарният говорител е погребан в Москва, в Новодевическото гробище, сред маршалите на Великата Победа.

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here