ИНГРИД БЕРГМАН – Американска актриса от шведски произход

0
778

Ингрид Бергман е американска актриса от шведски произход.

Родена е на 29 август 1915 г. в Стокхолм. Тя има една от най-успешните кариери в историята на Холивуд – 61 филма, 7 номинации за „Оскар“, от които 3 спечелени. Сред световноизвестните филми с нейно участие са: „Интермецо“, „Казабланка“, „За кого бие камбаната“, „Триумфалната арка“, „Жана Д’Арк на кладата“, „Убийство в „Ориент експрес“, „Есенна соната“.

Класирана е на 4-то място сред най-добрите актриси за всички времена и на 19-то място сред 100-те най-красиви жени за всички времена.

Умира в Лондон през 1982 г.

По случай 100-годишнината от рождението й лицето на именитата актриса украси официалния плакат на 68-я кинофестивал в Кан през май 2015 г., по време на който се състоя и премиерата на документалния филм за Бергман „С нейни думи“.

16-годишната германка Фрида Адлер се запознава в Стокхолм с бъдещия си съпруг – 28-годишният фотограф-художник Юстус Бергман. Семейството й не одобрява „младежа без бъдеще“. 7 години тя тайно носи пръстена на своя любим, окачен на шията й. Минават под венчило, когато Юстус си стъпва на краката и става собственик на малко фотоателие. Щастието им е кратко – първото им дете умира при раждане, а второто живее само няколко седмици. През 1915 г. им се ражда здраво и хубаво бебе, което наричат Ингрид. Когато детето е на 2 г., Фрида умира внезапно от тежка инфекция на черния дроб. По-късно актрисата споделя, че се е чувствала обожавана от баща си, който умира, когато тя е на 12. Той пръв я насърчил да застане пред камерата като актриса. От него научава важен урок – винаги да дава шанс на любовта, когато тя почука на вратата й.

Ингрид отива при леля си Елен, която след 6 месеца умира в ръцете й. Отчаяна, мислела за самоубийство: една вечер се надвесила над канала, но видяла, че водата е много мръсна и се отказала да скочи.

На 18 г. завършва актьорската школа към Кралския драматичен театър, а на 19 дебютира в киното – в „Интермецо”. Ролята й на девойка, влюбена в женен мъж, я превръща в кинозвезда.

circa 1942: Film star Ingrid Bergman (1915 – 1982) wearing a short sleeved blouse with a pussy-cat bow neckline. (Photo via John Kobal Foundation/Getty Images)

Мечтаела да играе в Холивуд и да стане втората Грета Гарбо. Първата й любов –  зъболекарят Петер Линдстрьом, по-голям с 9 г., й помага да сбъдне мечтата си. Ингрид е очарована – той е „мъж с обноски“, енергичен и дисциплиниран. Тя се надявала да изживее красивата любов на своите родители. Но действителността била съвсем различна. Петер бил маниак на тема здравословен начин на живот и спорт. По време на разходките им винаги носел тежка раница. Един ден й показал какво има вътре – 5 големи тухли за стягане на мускулите. Като съпруг се оказал скован и скучен, избирал дрехите и храната й. В неговата сянка младата жена била плаха и неуверена. През 1938 г. се ражда дъщеря им Пиа. Ингрид се разкъсвала между майчинството и кариерата си, която вече набирала скорост.

В Швеция талантливата актриса била заснела вече 11 филма, когато към нея проявили интерес от Холивуд. Продуцентът Дейвид Селзник я кани да участва в римейк на „Интермецо“ – филм, превърнал я в икона, и подписва с нея многогодишен договор. Въпреки че ненавижда Америка, Петер поощрява жена си и тръгва след нея.

Ингрид се снима във филми с изключителен успех: „Казабланка“ -1942, в който тя е жена, разкъсвана в чувствата си между двама мъже по време на война; „Газова светлина“ -1944, където е млада жена, чийто съпруг се опитва да я подлуди – с този филм тя печели първия си Оскар. Сред екранните й партньори са забележителните Гари Купър и Хъмфри Богарт. През 1945 г. играе монахиня в „Камбаните на Сейнт Мери“. Снима се и във филми на Хичкок: „Омагьосаният“, „Небезизвестните“ – ролята й се смята за едно от най-добрите  й изпълнения, „Под знака на Козирога“.                  През 1945 г. се ражда нова, „забранена“ любов – в Париж Ингрид среща военния фотограф Роберто Капа, с когото е най-близо до представата си за истинска любов. „Той е толкова смел, интелигентен и романтичен!“ – пише Бергман в дневника си. 9 години по-късно Капа загива във Виетнам на 40 г., но споменът за него ще остане завинаги в сърцето й. За да спаси брака си, Петер отминава това с мълчание, но отчуждението вече е настъпило.

Тя се отличавала с това, че не си сменя името, не се подлага на никакви процедури за разкрасяване и че е една от най-високите на ръст актриси. Имала строго лютеранско възпитание. Дори след като завоювала известност в цяла Америка, продължавала да се изчервява, ако някой малко познат мъж танцува с нея, прихванал талията й твърде силно.

Творческите й успехи идвали един след друг. В края на 50-те години Ингрид Бергман  е най-популярната и преуспяваща звезда не само в Холивуд, но и в света. Модната шега тогава била: „Знаете ли, снощи гледах филм без Ингрид!“                                                                                                                                                      След като гледа „Рим-открит град“ на Роберто Роселини, Бергман му пише, че иска среща с него. Това писмо води до най-епичния любовен скандал на 20-ти век. Екстравагантният режисьор, баща на две деца от предишен брак, живее на съпружески начала с Ана Маняни. Непрекъснато бил заплетен в проблеми с пари, договори и жени. Обичал да живее „на ръба“, спокойствието го угнетявало. Той кани Ингрид да му отиде на гости. Красавицата искала да играе в негов филм, добре говорела английски, знаела немски, разбирала френски, но не знаела нито дума италиански. Маестрото бил пълна противоположност на стройния Петер – нисък, оплешивяващ и с шкембе, но за разлика от съпруга й, бил готов да удовлетворява всяко нейно желание. След месец в писмо до мъжа си Ингрид признава чувствата си към Роселини. Д-р Линдстрьом запазва спокойствие. Въпреки че после се оженва повторно и става баща на още 4 деца, през следващите 6 години той не й позволява да вижда дъщеря им, заради което Бергман изпада в депресия.

С Роселини снимат „Стромболи“ и още няколко филма без особен успех.

Актрисата ражда сина им – Робертино, по-късно и близначките Изабела и Изота- Ингрид. Пленителната Бергман е щастлива, но кариерата й е застрашена. Американците не понасят изневярата на любимата им звезда с Италия, в сената дори я заклеймили за свободното й поведение, а шведите направо се отрекли от нея. Когато Богарт й казва: „Ти силно се изложи, като се омъжи за този Роселини. В Америка можеше да бъдеш звезда от първа величина, а тук, в Рим, ти коя си?“, Ингрид отвърнала просто: “Аз съм щастлива жена“.

Тя получава от писателя Ърнест Хемингуей топло писмо: „Скъпа Ингрид… Никому не е отредена нито само слава, нито само позор. Ти си голяма актриса, а големите актриси винаги имат големи неприятности. Ако обичаш истински Роберто, предай му нашите поздрави и му кажи страшно много да те слуша, защото иначе Мистър Папа ще го застреля някоя сутрин, когато е свободен… Ърнест.“

Когато наближава да роди, американската преса отново се побърква и сипе клюки за актрисата. И отново Хемингуей протяга приятелската си ръка. От страниците на един вестник в Лос Анжелис той се провиква: „Какви са тези глупости? Щяла да ражда. И какво от това? Жените винаги са раждали. Би трябвало да празнуваме с Ингрид, а не да я осъждаме!“                                                                                                            Писмата от приятелите й й помагат да излезе от истинския ад и да разбере, че любовта й към Роселини не е прегрешение.

Но бракът им не бил безоблачен. Много хора го обвиняват, че е разрушил кариерата й, а тя смятала, че го е провалила като творец. Заради „неизлечимия си романтизъм“, както пишела пресата, Ингрид трудно приемала сложния и деспотичен характер на Роселини. Той  бил темпераментен, влюбчив и безумно ревнив, дори към успехите й. Маестрото размахвал револвер и заплашвал, че ще се самоубие, ако тя го изостави. Все пак преди развода тя казала: „Животът с Роберто никога не е скучен“.

Уморена, Бергман се завръща в Холивуд и триумфира в „Анастасия“ – 1956, за който получава втория си „Оскар”. През 1958 г. се омъжва за елегантния, спокоен и богат швед Ларс Шмид, известен продуцент на Бродуей. Актрисата често пътува до Рим, за да вижда децата си. Играе във филми и театрални постановки в Америка, Англия, Франция и Италия. През 1975 г. и този почти 20-годишен брак завършва с развод. Пресата излиза със заглавия като: „Ингрид е омъжена за камерата и камерата е женена за Ингрид!“                                                                                                     С трети „Оскар” актрисата е удостоена за  поддържаща роля в „Убийство в „Ориент-експрес“ – 1974. Продължавала да работи, въпреки болестта си – рак на гърдата. В последните си филми е на нивото на най-силните си години: като застаряваща пианистка в „Есенна соната“ – 1978 и като премиер-министъра на Израел Голда Меир в „Жена на име Голда“ – 1982, за тази си последна роля печели „Еми“.                             Тя казвала: „Успехът е да постигнеш това, което искаш; щастието е да искаш това, което постигаш“.                                                                                                           Поне си живяла, следвайки сърцето си. Ингрид се утешавала с мисълта, че така би я успокоил баща й. Останала сама със страховете си, кинозвездата била убедена, че плаща висока цена за щастието си: „Не искам да бъда запомнена като участничка в един от грандиозните скандали на ХХ век“. Показала в ролите си неповторимо съчетание от ранимост, отзивчивост и духовна издръжливост, а в живота – олицетворение на самата женственост и естествената, лъчиста красота, примадоната на световното кино продължавала да вярва в любовта: „Въпреки всичко, е хубаво някой да ти казва, че те обича!“

До края на дните й до нея е Ларс Шмид. Бергман умира през 1982 г. на рождения си ден – 29 август, в Лондон, на 67 г., след скромно празнуване с неколцина приятели.    Две от дъщерите й тръгват по нейните стъпки: Пиа Линдстрьом става телевизионен репортер и актриса, а Изабела Роселини се радва на успешна кариера като актриса.

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here