ИВАН МЪРКВИЧКА – Художник

0
664

Иван Мърквичка  /1856 – 1938/  е художник-живописец и илюстратор от чешки произход, професор, един от създателите на новото българско изобразително изкуство, неподражаема личност в културния живот на България след Освобождението, известен и със своята педагогическа и обществена дейност. Живее у нас повече от 40 години – тук намира истинска реализация и признание. Основател и първи директор е на Рисувалното училище, дн. Национална художествена академия. Има изключителни постижения в битовия жанр – народните празненства и обичаите, и в създаването на картини с исторически сюжети.                                                          Копия от картини на Мърквичка до днес се продават на баснословни цени.

През 1956 г. и 2006 г. в НХГ  са подредени негови юбилейни ретроспективни изложби.

Иван /Ян-Вацлав/ Мърквичка e роден в с. Видим при Дуба, Чехия, на 23 април 1856 г. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства при Антонин Лхота и в Мюнхенската художествена академия при Ото Зайц. Преди да дойде в България, работи като учител в Прага и рисува портрети: „Майка ми“, „Баща ми“ и др. Правителството на Източна Румелия кани 25-годишния Мърквичка да работи у нас за изграждането на българска живописна школа.                                                                                                                                     През 1881 г. е назначен за гимназиален учител в Пловдив, по това време  културен и социален център, където твори интелектуалният ни елит: писателите Иван Вазов, Константин Величков, Петко Р. Славейков, Захари Стоянов, публицистите Стефан Бобчев и Михаил Маджаров, издателите Христо Г. Данов и Димитър Манчов, Петко Каравелов, стопански експерти, художници. Мърквичка се свързва с тях, а с К. Величков, който взема уроци по живопис при него, подготвят законопроект за откриване в града на рисувално училище. Идеята е осуетена след Съединението през 1885 г.  През 1886 г. Мърквичка урежда първата си самостоятелна изложба. Участва и в 2 съвместни изложби с Антон Митов, също учител. От пловдивския период са част от най-известните му картини: „Пловдивски пазар“, „Сакаджии“, „Циганска веселба“, „Птицепродавец“, портретите „Д-р П. Данчев“, „Йеник сред череши“ и др.

В София се установява през 1889 г. За кратко се завръща в Пловдив след 3 години, за да организира и участва в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892), където се представя с макет на скулптурата „България – покровителка на земеделието и занаятите“ и с 15 картини. Негов е и официалният плакат на изложението.

В София, заедно с приятелите си от Пловдив, ключови фигури в България, Мърквичка развива активна обществена дейност. Участва в развитието на почти всички живописни жанрове – битов, селски, портретен, исторически, пейзажен, натюрморт. Той е и активен илюстратор, рисува монументална живопис със светски и религиозен характер в България и чужбина. Заедно с А. Митов участва в стенописната украса на храм-паметник „Ал. Невски“ в София. Създава някои от най-значителните си творби – двата варианта на „Ръченица“ (1894 и 1906 ), двата варианта на „Задушница“ (1895 и 1899), „Обезсилен“.                                                                                                                                                През 1896 г. заедно с К. Величков и А. Митов основават Държавното рисувално училище в София, чийто пръв директор и професор е самият Мърквичка – до 1921 г. От тази позиция той оказва изключително въздействие върху българското изкуство и младите творци – нашата живописна школа след Освобождението тръгва в реалистична посока. През 1893 г. заедно с проф. Иван Шишманов, Б. Михайлов, Г. Канела и др. организират първото Сдружение на българските художници. Редактира заедно с А. Митов първото българско списание за изобразително изкуство – „Изкуство“.
Как е създаден шедьовърът „Ръченица“? За да се лекува, Мърквичка често посещавал минералната баня на гр. Банкя. Всяка събота и неделя пътувал до там с файтон, плащал на файтонджията да стои с него и в неделя да го върне в София. Отсядал в апартамент в центъра на курорта. Харесвал българските манджи, лютите чушчици, кавърми и яхнии. Често посещавал кръчмата на село Вердикал – дн. квартал на Банкя. Там бил изумен от страстните танци на шопите. Именно те са в основата на създаването на прочутото платно „Ръченица“, най-скъпата картина, продавана на търг в България. Самият автор също я смятал за ключова.                                                                                                              Младият мъж, танцуващ вихрен танц, е Недялко Хубавеца – култов местен герой, който умеел и да свири прекрасно на гайда. А танцьорът в центъра на композицията е британският журналист Джеймс Баучер, кореспондент на в. „Таймс“, който напуска преподавателското място в колежа Итън, идва у нас и се превръща в упорит защитник на българската национална кауза. Той обичал да се предрешва в български народни носии, да спи завит с ямурлук, да яде хляб и кромид и да пие ракия. Погребан е по своя воля в Рилския манастир.

Неподражаемата „Ръченица“ Мърквичка нарисувал в два варианта. Създаденият през 1894 г. днес е изложен в НХГ. Вторият вариант, от 1906 г., е бил в неизвестност 80 години. Сензационно се появява на търг в края на 2008 г. Картината е откупена за 75 000 евро от частен колекционер, чието име се пази в тайна. Знае се, че картината е принадлежала на известен българин, заминал с указ на Н. В. Цар Борис Трети да открие търговско представителство в Швейцария през 1942-1943 г. Този човек повече не се връща в България, но през 1959 г. правителствена делегация заминава за Швейцария и там откупва картини на Ян Мърквичка.                                                                                                                                        През 90-те години Мърквичка рисува големия живописен исторически цикъл „Страдания за свободата на България“: „В кърджалийско време“, „Преследваният въстаник“, „Мъченици“, „Ноктюрно на ужаса“, „Хайдути“ и др. Той създава и първия образ на Паисий в българската живопис. Прави илюстрации към стихотворението на Вазов „Борът“, към спомените на Х. Ковачев за Левски, към народните приказки „Педя човек – лакът брада“, „Мечи син“ и др. През 1894 г. Мърквичка илюстрира първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов. Отначало художникът се подписва на чешки, после минава на кирилица.

През 1900 г. Мърквичка е известно време в Париж, където под влиянието на импресионизма и пленерната живопис създава редица великолепни платна: „Кози“, „Козар, „В Осиковския балкан „, „Дървосекач“, „Автопортрет на открито“, „Лазарки“, „Сляпа просеща циганка“, „Увещаване“.                                                                        През този период художникът създава и високохудожествените си портрети:
„См. Салабашева“, „Стоян Заимов“, „Актрисата Мария Попова“, „Проф. Шоурек“ и др. Сред тях са и портретите на единия му син и на съпругата  му – Юлия Мърквичка.
Рисува и пейзажи: „Зимен пейзаж“, „Пътечка около р. Ерма“, „Селски пейзаж“, „Борисовата градина под късния сняг“, „Маково поле“. Заедно с А. Митов работи декоративни платна за Земеделската банка в София и за Мавзолея в Плевен.
Участва във всички изложби на Дружеството за поддържане на изкуството в България, в много международни изложби: Париж – 1900 г., златен медал; Сен Луи – 1904 г., златен медал; Венеция – 1908 г. Организира самостоятелни ретроспективни изложби в Пилзен -1936 г. и  в Прага – 1937 г.
През 1918 година е избран за дописен член на БАН.

През 1890 г. Мърквичка участва в изработването на герба на София. Той е автор и на тогавашния герб на България, използван между 1881 и 1927 г. Елементите на герба избират заедно с директора на Народния музей Вацлав Добруски – археолог и нумизмат. Художественото му пресъздаване Мърквичка предоставя на художника-студент  Харалампи Тачев.

В изящните си икони Мърквичка е вложил от прелестта на италианския ренесанс. Общият им тон е ярък, виненочервен. В такъв нюанс е удивителната  “Света Богородица” – една великолепна и необикновено красива жена, с очи на италианска  мадона. Мърквичка е автор и на прекрасните икони в северния иконостас на храм-паметника “Александър Невски”  – “Исус” и “Св. Кирил и Методи”. Автор е и на стенописа “Дванадесетгодишният Исус в Храма в Назарет сред книжниците и фарисеите”. Сред изключителните му творби е „Оплаквачката“. Потъналата в скръб жена големият художник е нарисувал с маслени бои върху картон като ескиз към картината “Задушница“. На търг, също през 2008 г., цената на тази картина е достигнала 32 000 евро.

След повече от 4 десетилетия, през 1921 г., проф. Иван Мърквичка се завръща в Прага, където живее до смъртта си – умира на 82 г. на 16 май 1938 г. В последните си години рисува портрети на чешки културни дейци. Често пътува до България по за 3-4 месеца: за да рисува композиции от българския живот, за да запали свещ за покойните си синове, единият от които геройски загива на фронта като български офицер, както и да посети гроба на своя приятел Баучер.

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here