ГАРЕТ МОРГАН – Американски изобретател

0
341

Гарет Морган (1877 -1963) е американски изобретател и бизнесмен с африкански произход. Имал основно образование, но бил сред най-добрите разработчици не само на своето време, а и в съвременния свят.

Благодарение на невероятната си прозорливост, афроамериканецът патентова светофара и го внедрява в ежедневния живот. Следата му в историята е толкова значима, че президентът на САЩ Бил Клинтън го провъзгласява за бащата-основател на цялата съвременна система за безопасност на движението.

Морган патентова и много други необходими на човека уреди: машината за дишане, евоюлирала до първите противогази, зиг-заг приставката на шевната машина, химикал и маша за къдрене и изправяне на коса…

 

Гарет Морган е роден на 4 март 1877 г. в Кентъки, САЩ, когато в Америка вече набира сили първата индустриална революция. Син е на бивши роби, Джон и Елизабет Морган. Семейството е многолюдно – Гарет е 7-то от общо 11-те деца. Родителите му били толкова бедни, че образованието на момчето приключило с основното училище. От ранни години обаче демонстрирал не просто влечение към механиката, но и необикновен талант в тази област. Непрекъснато сглобявал и разглобявал всякакви неща, дори ремонтирал автомобили.

През 1895 г., 18-годишен, Гарет напуснал дома си, за да изкарва прехраната си сам. Стигнал до Синсинати, Охайо. Отначало работел в работилници, но след като дарбата му на механик била забелязана, го взели в текстилна фабрика. Натрупал опит, през 1907 г. Морган създава ателие за ремонт на уреди, а след като изобретил задвижващия ремък при шевните машини, открива в Кливлънд и компания за производство на шевни машини. За две години бизнесът му се разширил и младият предприемач наел 32-ма служители, които работели с оборудване, създадено от самия него. Междувременно се заел и с ремонт на обувки, а после създал самостоятелен бизнес за производство на дрехи и аксесоари за девойки. Но всичко това било твърде малко за неговия талант и за характера му.

През 1908 г. Морган основал асоциация за правата на негрите, нахвърляйки се вкл. върху жестокия Ку-клукс-клан.

Оженил се за Мери Ан Хасек, с която имат две деца – Козмо и Джон. През 1920 г. Гарет Морган излиза и на вестникарския пазар и издава в. „Кливланд кол“. Бизнесът му процъфтявал.

Как е създал светофара? Морган бил първият чернокож в щата, който по онова време успял да си купи личен автомобил. От него, като шофьор, се изисквало невероятно мъжество: сблъсквайки се с расовата нетърпимост, му се налагало да пропуска белите дори на регулирани от полицаи кръстовища. Тази била едната от причините да се замисли за възможно равенство на пътя. Другата причина била, че докато пътувал из улиците, наблюдавал колко опасни са кръстовищата на града. Питал се какво може да се направи, за да стане движенето по-безопасно. И от 1914 г. започнал да работи по създаването на специално устройство – безпристрастният към бели и чернокожи светофар, който патентовал на 20 ноември 1923 г. Естествено, в сравнение със сегашните светофари, уредът бил примитивен. Но  вършел работа. Светофарът на Гарет Морган всъщност бил прибор без светлини, под формата на буквата Т. Състоял се от три стрелки с различни надписи и окраска. Първата била червена – на нея пишело „Стоп“. Втората била зелена, на нея пишело „Преминаване“. Тези надписи били предназначени за автомобилите. Имало и трета стрелка, също червена /жълтата е прибавена по-късно/, но без надпис. Щом тя се вдигнела, пешеходците можели да пресичат улицата. Стрелките се задвижвали от специален електрически механизъм. Към онзи момент на немалко места уредите за пътна сигнализация представлявали разновидност на този вариант – полицай задвижвал механизма, който местел стрелките. Първият светофар заработил в Кливланд, Охайо.

Авторът му Морган описал защо е направил това така: „Благодарение на този уред поредността на преминаване през кръстовищата няма да зависи от шофьора или от полицая“. Тоест, той подарил на американците равенство на пътя.

Скоро уредът на Морган се появил в почти всички американски градове. Не след дълго той продал откритието си на „Електрик дженерал къмпани“ за 40 000 долара – твърде голяма сума за онова време. Уредът му се използвал до въвеждането на съвременния светлинен светофар, който не се отличавал много от електрическия светофар на Морган, изобретен половин век по-рано.

Първият светофар /изобщо/ бил инсталиран в Лондон през 1868 г. Той представлявал две газени лампи, червена и зелена, които се въртели около ос. Но след година лампите се взривили, тежко ранили полицая, който ги управлявал, и светофарът бил премахнат.

Днес, по данни на производителя на светофарни уредби Siemens, в Германия има 1,5 млн. такива съоръжения. Ако човек почака при червен сигнал на всяко от тях по една минута, ще загуби около три години от живота си. Но, въпреки че всеки се изнервя от чакането по светофарите, смисълът от тяхната употреба не се подлага на съмнение. „Синхронизацията е истинско изкуство“, по мнението на Вилке Рейнц, инженер на Siemens по „интелигентните транспортни системи“. Той допълва:  „Има невероятни алгоритми, посредством които можем да регулираме трафика. И те могат да бъдат модифицирани много сериозно – не винаги за радост на шофьорите. Някои общини оставят трафика да „тече“, а други го забавят изкуствено, за да принудят шофьорите да се откажат от личните си автомобили и да се прехвърлят към обществения транспорт“.

След светофара Гарет Морган станал автор на множество открития, които бързо навлезли в бита на хората. След серия инциденти със задушавания на пожарникари, през 1912 г. той изобретил, а през 1914 г. патентовал друго свое важно и полезно изобретение – приспособление за дишане, предпазващо от отровен въздух и смъртоносни за човешкия организъм химически вещества. Противогазът, както е известно това изобретение, направило Морган  знаменит в цяла Америка. Той представлявал масивен брезентов корпус, свързан с две продълговати тръби, които влизали в единична цев, разположена на задната страна на корпуса. На отворите на тръбите била поставена гъба, намокрена с вода, за да филтрира дима и да охлажда влизащия във вътрешността на противогаза въздух.

В този си вид за първи път противогазът бил използван на 25 юли 1916 г., когато мощна експлозия в тунел на 150 м. при езерото Ери затрупала 30 работници под земята. Опасността да се задушат от отровен дим и прах била много голяма.

Приспособлението на Морган, пригодено за нормално дишане при подобни екстремни обстоятелства, спасило живота на затрупаните хора. След този случай неговият противогаз получил световна известност. Бил масово използван

по време на Първата световна война и след това. Впоследствие изобретателят направил и специална защитна качулка за пожарникарите срещу огън, както и капак за безопасност и дим протектор за пожарни.

Гарет Морган притежавал класическата дарба на човек с интелект, с пионерски дух и изобретателство. Той е автор и на много други открития, които масово навлизат в живота на човека. Като специалист по шевните машини, изобретил за тях зиг-заг устройството.

Измислил и един от любимите уреди на всяка жена – маша, както за изправяне, така и за къдрене на косите. В наше време дамите масово боядисват косите си. Но малко известен е фактът, че те дължат това средство за разкрасяване на таланта на Морган. Именно той през 1952 г. разработил първите лосиони – боите за коса.

Гарет Морган предложил в газираните напитки и в някои други продукти да се прибавят свръхминимални дози аспирин. В резултат на свои изследвания предложил аспиринът за бъде отнесен към групата на витамините и да се смята за витамин S. Аргументите му се заключавали в следното: освен, че облекчава болката, намалява температурата и премахва възпалението, аспиринът  намалява и съсирването на кръвта и в малки количества той предотвратява опасността от инсулт и инфаркт; аспиринът намалява и вероятността от болестта Алцхаймер – ако човек на 50 г. започне ежедневно да приема аспирин в малки количества, той удвоява шансовете си да доживее до 90 г. без сериозни заболявания.

Витамините са съединения, необходими за обмяната на веществата. Те не се изработват в организма на човека в такова количество, колкото е необходимо. Затова трябва да ги набавяме от храната, смятал Морган. Той твърдял, че единствените аналози на аспирина се съдържат в растенията – т. н. салицилати, чието предимство е, че не се синтезират в човека, полезни са за организма и присъстват в растителната храна. В голямо количество те се срещат в кората на бялата върба, малините и други горски плодове. Преди човекът е приемал повече сурови плодове и по този начин е получавал достатъчни дози от естествените аналози на аспирина, което го е предпазвало от много болести, вкл. от инсулт и инфаркт. Всичко това е типично за витамините. Именно заради това Морган предложил да се добавят свръхминимални дози аспирин в газираните напитки и други продукти.

Застраховайки се, че всичко все пак зависи от дозировката, скептиците посочват някои странични ефекти, които не се наблюдават при нито един от витамините: че аспиринът не трябва да се приема от деца под 14 г.; че при някои хора той предизвиква разстройство на работата на черния дроб и мозъка; че при 5% от  приемащите аспирин се наблюдава раздразнение на стомаха, водещо до язви или кръвотечения; че при особено чувствителните хора аспиринът може да провокира астма, алергична хрема и обрив на кожата.

Според някои учени пък редовният прием на малки дози аспирин намалява вероятността за развитие на рак на дебелото черво и гърдата с 20-30%, а на стомаха и хранопровода – до два пъти.

Гарет Морган не доживява  развихрилите се в още по-голяма степен спорове за аспирина и газираните напитки. Той умира на 86 г. на 27 юли 1963 г. в Кливланд.

 

 

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here