АНРИ БЕРГСОН, френски философ

0
1973

Френският мислител Анри Бергсон е една от най-изтъкнатите и влиятелни фигури в европейската философия през първата половина на 20 век. Той успява да убеди много философи и мислители, че непосредственият опит и интуиция са по-значими от рационализма и науката за разбиране на реалността. Философията му оказва влияние върху американския прагматизъм, екзистенциализма и модернизма в литературата и изкуството. В своята философия Бергсон е бил под влиянието на Киркегор, Спиноза, Кант, Уилям Джеймс, Дарвин, Равесон, Херберт Спенсър, Шелинг и др., а от него са се повлияли Жил Дельоз, Жан Гебсер, Владимир Янкелевич, Никос Казандзакис, Марсел Пруст, Алфред Уайтхед, Димитър Димов.

Бергсон е удостоен с Нобелова награда за литература през 1927 година.                         Роден е на 18 октомври 1859 г. в Париж. Баща му е музикант, има полско-еврейски произход, а майка му е с англо-ирландски корени.                                                         Анри получава много добро образование в елитни училища. От 1877 до 1881 г. учи в Екол Нормал Сюпериор, където показва високи възможности по философия и математика. Дипломната си работа върху Аристотел Бергсон пише на латински. След завършването на образованието си през 1881 г. става преподавател по математика в Анже, после в Клермон-Феран, а по-късно — лектор в „Екол Нормал“ в Париж.                 След завършването си преподава 16 години философия в различни училища. През 1900 г. е професор в прочутия „Колеж дьо Франс“, от 1914 г. е член на Френската академия на науките. Изключително популярен е между двете световни войни.

В концепцията си за същността на философията Бергсон подлага на критика традицията на рационализма и нейната тотална ориентация към интелекта. Според него интелектът е зависим от практическите действия, подчинени на ползата. Бергсон смята, че интелектът избира от познанието само това, което е необходимо за конкретните прагматични интереси. Според него интелектът служи само на нашето приспособяване към условията на живот.

Бергсон смята, че истинската философия е невъзможна като теоретичен синтез на частното научно познание или на предишните философски системи. Тя не е и анализ на обектите. Задачата на философията се състои в това, да преодолее естествената склонност на интелекта към „екстериоризиране“ и да обърне съзнанието към самото него. Това се постига с метода на ирационалната „интуиция“. Тя е основа на философията, която само по този начин може да разкрие същността на нашата личност. Така разбрана, философията според Бергсон е нещо много близко до изкуството, защото и двете се основават на интуицията.

В своята социална философия Бергсон различава два основни типа отношения между индивида и обществото, които се определят от морала, религията и душевността. Първият тип е „затвореното общество“, в което господства „затворената“ религия. Тя е ориентирана към неизменните ценности на традицията. Това общество осигурява своята стабилност чрез потисничество, което „свежда всички индивидуални воли до една цел“.

На този тип общество Бергсон противопоставя „откритото общество“, което се характеризира с „открита религия и морал“. Те дават възможност за свободно и творческо отношение към сферата на духовното, освобождават човека от националните предразсъдъци и възпитават у него духа на космополитизма. Вторият тип общество се стреми да преодолее националните граници и да обедини хората на основата на толерантността и свободата.                                                                                               Големият мислител Анри Бергсон умира през 1941 г. в Париж на 82-годишна възраст.

Негови са популярните сентенции:                                                                                – Нашият ум – това е метал извлечен от форма, а формата това са нашите действия.
– Нашият жизнен път е осеян с отломки на това, което сме, и на това, което можем да направим.
– Човек чувства своят дълг само в случай, че той е свободен.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here