КОНСТАНТИН БОЗВЕЛИЕВ

0
745

Общественик, политик

Константин Тенев Бозвелиев /1862 – 1951/ е известен като изявен общественик и политик от БРСДП, както и като кмет на Казанлък в първите години на 20-ти век, а и Роден е в Цариград на 10. 09. 1862 г. Баща му – Теньо Бозвели, е роден в Казанлък. Занимава се с тютюнджийство в Турция. В средата на 19 век родът му бил начело на тютюнджийския еснаф в Цариград. Във фамилната си история Бозвелиеви записват сериозно участие в борбите за църковна независимост. Към големия им род принадлежи и възрожденският деец Неофит Бозвели.                                                            Когато през 1871 г. Теньо Бозвели умира, тютюнджийският занаят е вече в упадък и заможното му семейство обеднява.                                                                                                           От най-ранна възраст Константин живее в Казанлък, в кв. Кулата. Учи в Куленското училище, а след това в Главното мъжко училище, в което един от учителите му е Йордан Стателов. Напуска го поради липса на средства. 14-годишното момче започва работа – като чирак в сапунджийството и свещарството, а след Освобождението е хлебар, общ работник, пощенски раздавач, просбописец, стражар, съдебен писар и секретар на общината.                                          Привързан страстно към книгите, младият Бозвелиев едновременно работи и усилено се образова сам. Научава руски и френски. Убеден русофил, чете в оригинал Пушкин, Гогол, Лермонтов и Белински, руски вестници и списания, от които се запознава със социалистическите идеи. В личната му библиотека е запазено цялото течение на в. „Росица“ от 1886 г. – първият социалистически вестник в България. В читалище „Искра“ редовно посещава лекции и сказки на различни теми. През 1884 г. става секретар на общината, но продължава да се самообразова: чете Х. Спенсър и Ч. Дарвин, увлича се от теорията за естествения подбор. Запознава се със съчиненията на Шефле, Маркс и Енгелс. Бозвелиев е твърдо убеден, че промените в обществото към по-добро могат да станат само по пътя на мирния труд и всеобщото просвещение.                                                                            Той е сред “чучулигите”, както са наричали социалдемократите през първите години на проникването на тези идеи в страната ни. Самият Бозвелиев споделя, че той и мнозина други са прегърнали социализма „не толкова от убеждение, колкото от чувство за социална справедливост”. Младежите се събирали в дома на Константин, където чели и обсъждали социалистическа литература. Така през 1889 -1890 г. под негово ръководство се основава първият социалистически кръжок в Казанлък. Младите социалисти създали фонд, в който внасяли една десета от заплатите си и купували книги. Те подпомогнали с 1300 лв. закупуването на печатница в Русе, издаването на сп. „Ден“ и организирането на социалдемократическа библиотека, издали романа „След 100 години“ на Е. Валами, преведен от К. Бозвелиев.                                                                                                           На 2 август 1891 г. Бозвелиев е делегат на учредителния конгрес на Българската социалдемократическа партия на връх Бузлуджа. Той е един от инициаторите за създаването на първия социалистически клуб в Казанлък – клуб „Дружба“ срещу Бозуковото кафене, наричано още „Академията“.                                                                    През 1885 г. Бозвелиев основава кварталното читалище „Развитие“ в кв. Кулата. От 1888 г. работи като библиотекар в читалище „Искра“, дарявайки свои лични книги. Открива безплатна библиотека и вечерен народен университет за просвещаване на гражданите и често сам изнася лекции. Общуването с високо културни и прогресивни хора и активната му социалистическа дейност издигат неговия авторитет. Избиран е за общински съветник, помощник-кмет, секретар и председател на Ученолюбива дружина „Искра“, в която личен девиз на дейността му е „Повече светлина!“                                                                                                         Бозвелиев е пламенен привърженик на кооперативната идея. През 1900 г. е един от основателите на потребителна кооперация “Братство”, една от първите в страната. В периода 1922 – 1944 г. е бил неин касиер, счетоводител и председател.              През 1891 г. се жени за съседката си Мария Старчева. Още в началото семейството се сблъсква със сериозни материални затруднения.                                                През 1894 г. Бозвелиев е редактор на в. “Селски глас” – първият български социалдемократически вестник, предназначен за селото. Основава и две дружества – „Пчела“ и „Постоянство“, които да създадат чрез спестяване условия за евтин и достъпен кредит. Преди общинските избори през 1896 г. под ръководството на Бозвелиев  се печата в. „Избирател“, където за пръв път е представена разработената от него общинска програма на социалистите.                            През 1897 г. в Казанлък се провежда ІV-ят конгрес на БРСДП, на който е взето решение за печатането на вестник. Бозвелиев активно сътрудничи на в. „Работнически вестник”, редактиран от Г. Кирков. През следващите две години е секретар-касиер на партията. Благодарение на него  отчетността в нея става изрядна, уточнен е личният състав, активизиран е организационният живот. „Трябва по-напред да се работи за социалистическото дело, преди да се живее от него!” – така Бозвелиев реагирал на разногласията в партията. Той имал колебания по принципни партийни въпроси, особено в изборната борба. Това го отдалечавало от марксисткото ядро. След разцеплението през 1903 г. той застава на страната на широките социалисти и активно работи за това крило.                                                          Неговият обществен идеал бил за една „производяща демокрация“, основана на частната собственост на дребната буржоазия и върху „социални реформи“ против едрата капиталистическа собственост, преобърната в колективно притежание на отделни кооперации от работници и еснафи.                                                                         Борбата според него трябвало да бъде насочена против „реакцията“ и „ личния режим“ – войската, полицията и бюрокрацията – за да се намалят разходите и да се премахнат тежките данъци от „работното население“. Той смятал, че само така огромното мнозинство от народа ще навлезе във всички клонове на управлението и ще се установи всенародно социално равенство.                                                    Коалиционната листа на социалистите печели изборите през август 1908 г. Константин  Бозвелиев е избран за кмет за 3 години, през които работи за изпълнението на демократичната си общинска програма. В редактирания от него „Казанлъшки градски общински вестник“, излизащ три пъти месечно, публикува повече от 80 статии по въпроси от общинската политика и практика. На Бозвелиев се дължи залесяването на хълма „Тюлбето“, насаждането на борова гора при минералните бани в Овощник и инициативата за проучване и построяване на модерен водопровод в Казанлък. По време на мандата си той с цялото си сърце съдейства за съживяването на културно-просветния живот.                                                     След мандата, през 1911 г., е избран за окръжен съветник. От 1913 г. в продължение на 14 години е избиран за народен представител. В Народното събрание той често отправял питания към министрите по повод различни произволи и беззакония на властите в Старозагорски окръг. През 1916 г. влиза в Комитета за социални грижи и обществена предвидливост.                                                             Във всичките си обществено полезни дейности Бозвелиев се ръководил от здравия си разум и практичен ум, от силната си воля и енергия за изпълнение на добре обмислените му начинания, от пословичната си честност, неподкупност и благородство. В дългогодишната си работа като социалист и депутат обаче непрекъснато се сблъсквал с обществени порядки, несъвместими с демократичния му начин на мислене. Това е причината през 1925 г. да се оттегли от активната си политическа дейност и изцяло да се посвети на кооперативното и научно-просветно дело.

През 1936 г. Бозвелиев и втората му съпруга Йордана уреждат първия дневен детски дом за деца на работници в Казанлък.                                                             Бозвелиев е сред незабравимите ни предшественици –  човек с висока ерудиция, активен общественик и гражданин – не само в Казанлък, но и в цяла България. Той е автор на 900 статии и дописки, публикувани в над 30 различни вестници и списания, на 3 преводни и 7 оригинални труда. Имал феноменална памет. Стриктен във всяко отношение, той си водел каталог, в който отбелязвал всичко, което е написал, посочвайки кога и къде е публикувано. По този повод Чудомир пише: „Почина наскоро дядо Коста Бозвелиев, един от първите социалисти и кооператори в България. Той завеща библиотеката и архивите си на читалище “Искра” и аз се рових в книжата му. Хубав човек, прекрасна душа, човечен, честен и…суетен… всичко отредено, нагласено, подписано, само да дойде биографът или историкът да почне.”

През 1927 г. Бозвелиев започва да пише „Моите спомени“ – за своя живот, миналото на Казанлък и историята на социалдемократическата партия. Първият том излиза през 1942 г. благодарение на родолюбивия казанлъчанин Матей Георгиев, който предложил да се събират средства за издаването. Бозвелиев продължава да пише, дори когато е на 83 г. и е вече с отслабено зрение и трепереща ръка. Ръкописите му се пазят в ИМ „Искра”.

Пълното издание на спомените излиза през 1993 г.

В своята изповед от последните години на живота си Бозвелиев заявява, че не вярва в задгробния живот и че се е простил с „наградите и наказанията на небесното царство“. „За правило на живота съм поставил да бъда полезен, доколкото мога, не за себе си и близките ми, а за обществото, в което живея, полезен за моята родина. Това съм смятал за мой човешки и обществен дълг, в това съм виждал смисъла на живота“, – пише той. Предсмъртните му желания били: „Тялото ми да бъде в ковчега покрито с червено знаме, което ще бъде моят погребален саван“ и „При погребението ми никакви речи от никого не желая“.
Надживявайки синовете си Стефан и Любомир, Константин Бозвелиев умира на 89 г. на 11.01.1951 г.

 

 

 

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here