ГЕОРГИ НАДЖАКОВ – Български откривател

0
198

В Златната книга на българските откриватели и изобретатели досега са вписани 15 открития, потвърдени от световната наука. Фотолектретното състояние на веществата, което е в основата на копирната техника – откритие на Георги Наджаков през 1937 г., е признато през 1975 г. за първото българско откритие и е вписано под №1 в Държавния регистър на откритията и изобретенията.

Георги Наджаков /1896-1981/ е български учен-физик, академик, преподавател и общественик, един от най-влиятелните учени в европейската и световната физика. Наричан е приживе  „патриарх“ на българската физика. Публикувал е повече от 60 труда, посветени на физиката на твърдото тяло.

Създател на Физическия институт при БАН и дългогодишен негов директор. Ректор на Софийския университет. Зам.-председател на БАН. Член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките, Чуждестранен член на Академията на науките на СССР, член на Американската Асоциация за напредък на науката и на Международната биографична асоциация в Кеймбридж. Един от основателите на Пъгуошкото движение на учените. Председател и почетен председател на Националния комитет за защита на мира. Член на Световния съвет на мира. Народен представител в I-то НС и V-тото НС. 

Народен деятел на науката. Първият носител у нас на Димитровска награда. Носител на 4 ордена „Георги Димитров“, на орден „Кирил и Методий“ и Орден Красного знамени СССР, на златен медал на мира „Фредерик Жолио-Кюри“, златен медал на Република Австрия и др.

Днес Институтът по физика на твърдото тяло към БАН носи неговото име.

Работният кабинет на акад. Наджаков е обявен през 2014 г. за исторически обект на Европейското физическо дружество. През 2015 г. същият статут е даден и на къщата на Айнщайн.                                                                                                                    Георги Стефанов Наджаков е роден в Дупница на 8.01.1897 г. През 1905 г. семейството се мести в София. Баща му бил фелдшер, загива в Балканската война и на 16 г. Георги поема отговорността за 5-членното си семейство. Завършва с пълно отличие Трета мъжка гимназия, лично министърът на просвещението Петър Пешев връчва дипломата му.

През 1915 г. е студент във Физико-математическия факултет на Софийския университет. След първия семестър, с влизането на България в Първата световна война, е мобилизиран. Завършва Школата за запасни офицери в Княжево като отличник на випуска сред 4000 души. Като доброволец участва в сраженията на Добруджанския и Югозападния фронт.

През 1928 г. сключва брак с Вера Постомпирова, наследница на бунтовен габровски род. Децата им – Емил и Елка, впоследствие стават известни  професори.

През 1925 г. Георги и още 7 българи са изпратени във Франция. За да се подготви, четял специализирана литература, учел немски и английски език, френски вече знаел. Без препоръка от някого, Наджаков моли световноизвестния учен Пол Ланжвен, директор на Висшето училище по физика и химия, да го приеме в лабораторията си. Обяснил, че интересите му са свързани с фотоелектричния ефект при твърди тела. Идеята била интересна за Ланжвен, по нея там не се работело. „Ще ви дам едно ъгълче от моята лаборатория“, казал той и прикрепил българина към своя главен асистент Рене Люка. Предоставили му всички необходими материали и апаратура. „В София аз изобщо не бях виждал електрометър, а там, като отворих шкафа – над 20 електрометъра от няколко вида“, спомнял си Наджаков. През деня работел, до среднощ четял в библиотеката. Работел и в лабораторията на Мария Кюри, директор на института „Радиум“ към Сорбоната. Сприятелил се с Фредерик Жолио-Кюри и Пиер Бикар. Проф. А. Апостолов разказва как начинаещият български учен открил грешка в резултатите в работа на Рентген, най-добрият експериментатор на времето. Нещо повече – намерил причината за грешката.След демобилизацията си Георги продължава следването. Признават му по един семестър за всяка година, прекарана в армията, и така през 1920 г., само за 4 семестъра, завършва висшето си образование. „Станахме висшисти съвсем осакатени и трябваше да попълваме знанията си самостоятелно“, споделял Наджаков. Работи като учител по математика. През 1921 г. е назначен за асистент по експериментална физика във Физико-математическия факултет. По този повод си спомня: „Професор Ал. Христов пожела да ме види. Представих му се скромно облечен с моя пребоядисан офицерски шинел. Може би на шега той ми каза: „Хвалят те старите асистенти. Ще те назнача, но като гледам какъв си фукара…“.

Специализацията оказва огромно влияние върху Наджаков: „…Ако не беше това прозорче, през което погледнах към голямата наука, едва ли щях да стана човек на науката“.

След завръщането си през 1926 г. младият учен извършва огромна експериментаторска работа по изследването на фотоелектричната проводимост в твърди диелектрици – сяра, шеллак, парафин и др. Изследванията върху фотопроводимостта на сярата са в основата и на установяването на контактно потенциалния фотоволтаичен ефект, наречен ефект на Наджаков и Андрейчин. В Годишника на СУ излиза и първата му  научна работа „Фотоелектрична проводимост в твърди диелектрици и външен фотоелектричен ефект“. С нея е хабилитиран и през 1927 г. е избран за редовен доцент по експериментална физика. Лекциите му – на високо академично ниво и онагледени с демонстрации, показали, че се е появил нов тип преподавател. Студентите се надпреварвали за първите места в залата. През 1932 г. е избран за извънреден, а през 1937 г. – за редовен професор, ръководител на катедрата по експериментална физика, назначен е за директор на Физическия институт. Благодарение на Наджаков у нас започва нов етап в развитието на висшето образование и научната работа по физика.

Изминали десет трудни години. При „фарадеевски условия“, по думите му, ученият продължил изследванията си на фотоелектричните процеси. Запознал се и с разработките преди него – на Оливър Хевисайд през 1896 г. и на Мототару Егучи през 1920 г. През 1937 г. Наджаков прави първото българско откритие в областта на физиката. Инж. Пенка-Людмила Димитрова го описва така: „Той поставя пластинка от диелектрика сяра между 2 електрода на ел. поле и я осветява. Така под въздействието на полето и светлината получава поляризирането, разделянето на ел. заряди. И поляризацията се запазва и след премахването на причинителите. Така открива ново състояние на веществото, нов вид електрет – фотоелектрет. Това „просто” негово откритие проправя пътя на изобретяването на ксерокса. Защото, ако върху повърхността на диелектрика се прожектира сянката на осветена страница с текст или фигура, то тя се отразява там, невидима за човешкото око. Но, ако това копие се третира с частици от противоположно наелектризирани частици, то оптично се очертава“. Това трайно състояние на твърди тела ученият нарича фотоелектретно, а веществата, при които се наблюдава – фотоелектрети.

„Искам да съобщя възможността за получаване на един нов вид електрет от някои диелектрици, формирани при едновременно действие на светлина и електрическо поле“, – пише Наджаков в първото научно съобщение, публикувано в докладите на Парижката АН. Светът научава за епохалното откритие на 22 юни 1937 г. – Пол Ланжвен докладва на заседание на Френската академия на науките за необикновените резултати, постигнати от българския учен. Тази дата се счита за дата на откритието. За него известяват и авторитетни научни списания.

Година и 4 месеца по-късно, през 1938 г., Честър Карлсон – физик и служител в патентно бюро, на когото се налагало всеки ден да прави огромен брой копия на документи, основавайки се на откритието на Наджаков, експериментирал върху фотопроводимостта с миниум и сяра и патентовал своя „сух метод за получаване на изображения” – ксерография. Ксерокс от гръцки означава сух, твърд, здрав.

„В основата на създаването на първия ксерокс, – пише проф. Владимир Фридкин, сътрудничил си с Наджаков и Физическия институт, „стоят две събития, станали независимо едно от друго почти едновременно, през 1937 г. и 1938 г., от двете страни на Атлантическия океан. Българският учен Георги Наджаков открива фотоелектретното състояние на веществата, а Честър Карлсон дава начало на ксерографията. Интересното е, че и двамата са използвали поликристална сяра. След 15 години тези две открития се срещнаха и дадоха живот на първия ксерокс“.

Към изследванията си върху фотоелектретния ефект Наджаков се завръща след Втората световна война, а през 50-те години интересът към откритието в света вече е нараснал лавинообразно. Публикации през 1955 г. в САЩ признават приоритета на българина. Развиват се научни школи – в СССР и САЩ, в Япония, Бразилия, Индия.  Фотоелектректното състояние става основа за развитието на копирната индустрия. То намира огромно практическо приложение и в областта на безвакуумната телевизионна техника, при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и при   снимки от космически спътници.

През 1981 г. откритието е вписано под №1 в Държавния регистър на откритията и изобретенията в България. „Изчаквах, – обяснил Наджаков закъснението от 44 години, – да видя какво приложение ще намери фотоелектретното състояние на веществата, което открих тук, в София, през 1937 г. Разполагах с примитивна апаратура. Но имах собствена идея. А това е най-важното. Защото можеш да имаш най-скъпи уреди, най-модерна апаратура – нямаш ли своя идея, откритие няма да направиш“.

По данни на Музей „Акад. Георги Наджаков“, българският учен е публикувал повече от 60 труда, посветени на физиката на твърдото тяло. Той се занимава и с конструирането на нови видове електрометри. Със сина си проф. Емил Наджаков изработват уникален вакуумен рентгенов спектрограф. Има приноси в развитието на лазерните технологии и на технологията за производство на чисти силициеви кристали.

Той привлича към научната работа млади физици, издейства им стипендии в чужбина, съдейства за назначаването им за асистенти. Участва в създаването на Висшето техническо училище, в реорганизацията на СУ, в изграждането към БАН на научни институти и доставя апаратури за тях. Участва в международни научни форуми. Разширява книгообмена на академията. Поставя началото на първото българско научно списание „Доклади на БАН“. Създава университетска печатница. Има решаващ принос за развитието на ядреното направление у нас. По негова инициатива са построени Станцията за изследване на космическите лъчи на вр. Мусала и сградата на Физическия институт.

Реорганизира училищното преподаване по физика, съавтор и редактор е на първите нови учебници. По възходяща линия вървят и многобройните му отличия и научни звания.

Забележителният български учен бил рядко любознателен и изумително жизнен човек – с необикновено обаяние, силна воля и смайваща работоспособност. Такъв останал до последния си ден – 24.02.1981 г., когато на 84 г., след кратко и тежко боледуване, завършва жизненият си път.

През 2014 г. Европейското физическо дружество обявява работния кабинет на акад. Георги Наджаков за исторически обект в науката на Стария континент. Кабинетът, намиращ се в сградата на ИФФТ-2 на Института по физика на твърдото тяло към БАН, който носи неговото име, е включен в Програмата за опазване на научното и историческо наследство на Европа.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here