АСЕН ЙОРДАНОВ – Създател на първия български самолет

0
213

„От него, както аз, така и всички американски летци, сме се учили на авиация“, пише Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната.

Асен Йорданов (18961967) е български изобретател – първият ни авиоконструктор, летец-изтребител и авиационен педагог.

На 18 г. конструира първия български самолет, като за пръв път в света въвежда допълнително крило за стабилизиране на самолета при наклон над 45 градуса. Така през 1915 г. той поставя началото на самолетостроенето в България.                            Постига зашеметяващи успехи в американската авиация. Името му е вписано в Книгата за почетни граждани на Ню Йорк, портретът му е изложен в Залата на Славните в Нюйоркското летище „Ла Гуардия“. В Ер Спейс Музеум са експонирани негови лични вещи и част от личния му архив.

Йорданов е един от създателите на въздушната възглавница при автомобилите и на първия в света пътнически самолет „Дъглас ДС-3“. Създател е на апарата Джордафон – предтеча на телефонния секретар.                                                                                Автор е на 9 книги. „Вашите криле“ се превръща в Библия на авиацията.

Името му носи булевард в кв. „Дружба“ в София. На него е наречен Йорданов залив на Земя Греъм в Антарктика.

Асен Йорданов е роден в София на 02.09.1896 г. Баща му,  Христо Йорданов, е инженер-химик, завършил в Германия, владеел 4 езика, заемал важни постове, вкл. управител на Земеделската банка. Майка му, Долия (Дочка) Цонева, е музика в Италия, пишела пиеси, издала е популярна готварска книга. Семейството имало 2-ма синове и 4 дъщери. Милка Маркова, авторка на биографична книга за брат си – „Асен Йорданов и авиацията“, описва детското му увлечение по хвърчилата, които сам майсторил. Правел и опити да лети: от дърветата, от телеграфен стълб с копринения чадър на баща му и от втория етаж на дома си с картонени криле на ръцете. Опитът му да построи дирижабъл завършил с експлозия и наранявания по лицето.
Баща му го вземал със себе си на технически изложби и в музеи в Италия, Швейцария и Франция. Оставил го в пансион в Женева, за да научи френски, но младежът си купил мотоциклет и се прибрал в България.

На 15 г. от бамбукови пръти, тел и други подръчни материали изработил планер и се издигнал на 12 м. – първият у нас полет с планер.

Шофирал от малък. Баща му му купил кола, която Асен превърнал в такси. Удивен от способностите на младежа, един от богатите му клиенти го поканил за ваканцията в Париж, където Асен бил слушател в училището на известния летец-конструктор Луи Блерио.                                                                                                                        През Балканската война го приели като механик в аеропланното отделение край Свиленград. Там се родила идеята му да построи собствен самолет. Начинанието финансирал баща му: поръчали части от чужбина, наели помещение. На Асен съдействали авиомеханикът Иван Платников и летецът-герой от Одрин Радул Милков. Военното министерство предоставило самолетен двигател Argus 100 к. с. Апаратът на Йорданов бил тип „Албатрос“, 14х8,5 м., изгарял 30 л. масло и 120 л. гориво на час.                                                                                                                                                                                                                                                                       Пръв се качил да го изпита Гаврил Стоянов. Останал като по чудо жив, той не искал да лети повече на „Асенчовия самолет“. И никой друг не искал. Единствен Радул Милков се решил. Денят бил хубав, било пет следобед. Самолетът се отлепил от земята, но на 50 м височина се наклонил и започнал да се „гмурка“ към земята. Само светкавичната реакция на пилота предотвратила нещастието. Милков кацнал и започнал да ругае. Крилата на самолета били деформирани, скелетът разкривен. Затегнали каквото трябва и последвал втори полет. Самолетът „Йорданов-1“ летял! Милков се приземил доволен и прегърнал щастливия конструктор, който бил въвел и ново важно подобрение, липсващо дотогава при самолетите – допълнително крило за стабилизиране при наклони над 45 градуса.                                                                 Заключението на комисията от Министерството на войната било: „Апаратът е надежден. Грешки в изчисленията няма. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов – за изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене“.

Самолетът бил изложен в манежа на цар Фердинанд, за да могат хората да го видят. Вестниците гръмнали, но софиянци не проявили особен интерес. Военното министерство купило самолета за 16 х. лв. и го зачислило като учебен в Аеропланното отделение. Отпуснало на конструктора и стипендия – да следва аероинженерство в чужбина.

Първият български самолет не е запазен до наши дни, оцелели ли са едва три снимки. Изобразен е на юбилейната сребърна монета „100 години българска авиация“.
Асен завършил гимназията, после – Школата за запасни офицери и Авиационното училище в Божурище. С чин поручик, най-младият и най-дързък наш летец през Първата световна война направил 84 бойни полета. Бил награден с офицерски Кръст за храброст. Ньойският договор забранил на България да има авиация – истинска трагедия за Асен.                                                                                                                                      През 1921 г. Американският аероклуб обявил конкурс с награда 1 млн. долара за обиколка на Земята със самолет за 100 дни. Кандидати били и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. „…Ще разнесем българското име и ще станем причина веднъж завинаги да изчезне нашата непопулярност и обидно за нас питане: нали столицата на България е Букурещ?“, написал Асен в молбата си до министър-председателя Александър Стамболийски да им бъдат отпуснати 6 000 долара за таксата за участие. Премиерът удовлетворил молбата и двамата българи заминавали за САЩ.  Но… конкурсът бил отложен, нямало участници от други страни.

Без пари и без познати, момчетата ринели сняг за по 50 цента на час. Асен бързо проявил изобретателския си дух: т. к. когато камионът тръгвал на заден ход, цяла пряспа сняг се изтиквала назад, той предложил на шофьора да сложат широка дъска и с нея да правят пъртини. Изуменият американец го посъветвал да патентова нововъведението. После то е приложено в стотици автомобили. Асен получил добра сума и заживял по-спокойно, учел и английски.                                                            Работил какво ли не, бил и общ работник в строителството на един небостъргач. Учудвал се, че след толкова летене, на 12-я етаж му се завива свят.

Учудвал се, че след толкова летене, на 12-я етаж му се завива свят.                              Спечелил конкурс и постъпил като чертожник в голямата самолетостроителна  компания „Къртис-Райт“. Успоредно изучавал аероинженерство, радиотехника, физика, химия. Бил рядко общителен, обучавал млади пилоти. Станал и летец-изпитател, превърнал се в централна фигура в „Къртис“, в име в американската авиация. Бил включен в конструкторските екипи „Локхийд“, „Дъглас“, „Пайпър“, „Боинг“ и „МакДоналд“. Участвал в разработването на самолетите ДС-3 „Дакота“, „Локхийд П-38 Лайтнинг“, „Боинг Б-17“ „Летяща крепост“, Б-20, на бомбардировача Б-29 „Суперкрепост“ и др.

Джери, както го наричали американците, предизвиквал възхищение с летателните си умения, вкл. във висшия пилотаж. През 1931 г. в. „Транспорт“ пише за негова каскада, снимана за кинопреглед: „Асен Йорданов реализира лупинги, превъртания, главозамайващи спускания и прелитания на сантиметри от покривите на зданията“. Изявявал се и като авиокаскадьор в Холивуд. Заснел учебния филм „Елмар се учи да лети“ – всички каскади изпълнявал самият той и под хумористична форма обяснявал основните принципи на летенето. От българина се заинтересувал и Едисон.

През Голямата депресия обаче „Къртис-Райт“ е закрита и Йорданов губи работата си.

Точно тогава му предлагат да пише статии за авиацията и той разкрива в себе си неподозирана дарба – писането. Автор е на 9 книги с огромна научна и практическа стойност, сред които: „Летенето и как става то“,  „През облаците“, „Сигурност при летенето“, „Илюстрован авиационен речник на Йорданов“, с 2057 термина с обяснителни илюстрации. В книгите си представя принципите на авиационната наука с хумор, с кратки и достъпни текстове, със схеми и рисунки. В САЩ са продадени 750 х. екземпляра. „Вашите криле“, наричана Библия на авиацията, става бестселър. Преведена е в Русия, Англия, Франция, Уругвай, Полша, Япония и Китай. В България  излиза 79 г. по-късно.                                                                                                  В. „Таймс“ от 1939 г. отбелязва, че за обучението на 20000 пилоти годишно официалните власти в САЩ са избрали „горещите книги“ на Асен Джорданов. А пълномощният министър на САЩ в България през 1940-41 г. Джордж Хауърд Ърл пише: „90 на сто от познанията си по авиация щатските летци дължат на г-н Джорданов. Неговите книги се четат като Библията. Хората от ВВС се кълнат в тях. Издават се в милионен тираж и въпреки това са антикварна ценност“.
Своя връх българинът достига през Втората световна война. Пpeвpъщa се в лeгeндa, в един от водещите авиационни специалисти в света. През 1941 г. основава компанията си „Джорданоф Авиейшън Къмпани“, по-късно „Джорданоф Корпорейшън“, и фирмата „Джорданоф Електроникс“. Те заемат 4 етажа в сграда на Медисън авеню в Ню Йорк. Дейността на дружествата, в които работят над 400 специалисти, обслужващи бизнес в размер на $2 млн. (дн. над $100 млн.) годишно, е строго секретна, тъй като е тясно свързана с военната отбрана на САЩ.

Йорданов открива и авиационно училище – най-авторитетната школа за подготовка на летци за гражданската авиация на САЩ.

След войната авиобизнесът стремително запада и фирмите на Йорданов фалират. Неспокойният му изобретателски дух се насочва към други области: един от създателите е на спасителна жилетка, предшественик на въздушната възглавница при автомобилите, създател е на апарата Джордафон – предтеча на телефонния секретар, на две противопожарни системи при пилотиране, на нова организация на летищата „Стратопорт“, на специална съставка, предпазваща авиационното гориво от ниски температури.

През 1929 г. Йорданов се жени за Алис Грант Патън, внучка на Ю. Грант – 18-ият президент на САЩ. Красиви, богати и влюбени, те често били в светските хроники. В една автомобилна катастрофа бременната Алис губи детето и след 13 г. брак Асен я напуска. Жени се за Даяна – красавица, която заради фигурата си не искала деца. След като го обира, тя го изоставя. На 59 г. той се жени за Люсил Андрюс, собственичка на магазин – негова спътница до края на дните му.                                  В родината си никога не се завръща, у нас не го пускали. До последно мислел за България: „Истински нещастия избягвах само благодарение на моята смелост… Винаги отговарях със старата турска пословица „Черен гологан се не губи”… Но въпреки всичко в съзнанието ми изплува споменът за нашия чифлик до с. Стариград, игрите там, поточето… Чудя се, защо толкова ясно?“.                                                                                                                                          През 1947 г. българските власти му разрешават да покани на гости в Ню Йорк майка си и сестрите си Виола, Надежда и Милка.

На 19.10. 1967 г. световните агенции съобщават: „Асен Йорданов – пионер на авиацията, летец-изтребител, авиоконструктор на Боинг и Дъглас, почина на 71-годишна възраст“. Умира в болница в Уайт Плейнс, близо до Ню Йорк. Приятели и роднини изпълняват последното му желание: прахът му е разпръснат със самолет в небето над Америка – последният му полет. На табелката на дома му остава надписът “Асен Йорданов – български пилот-авиатор”.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here