АГАТА КРИСТИ – Английска писателка

0
108

Агата Кристи /1890 – 1976/ е английска писателка, автор на над 80 романа, преведени на 103 езика, продадени в над 3 млрд. екземпляра. В Книгата за рекорди на Гинес фигурира като най-продавания автор на всички времена. Пиесата ѝ „Капан за мишки“ е най-дълговечната театрална постановка в света.

Непредсказуема и винаги интригуваща, Кристи създава емблематични герои като Еркюл Поаро, мис Марпъл, комисар Батъл, полковник Рейс и др., спечелили й титлата „Кралица на криминалния жанр“. През 1951 г. е наградена с орден на Британската империя II степен. Тя е първият писател, получил наградата „Гранд Мастър“ на американските автори на мистерии. През 1971 г. е ръкоположена за Дама на Ордена на Британската империя – най-голямата сред многобройните оказани й почести.

За Агата Кристи са създадени филми. Името й носят: наградата на ежегодната конференция на писателите – автори на детективска литература, кратер на Венера, руска рок-група. Японска модна марка е приела името на героинята й Джейн Марпъл. По мотиви от книги на великата Кристи е създадена трилогия на компютърни игри.
По случай 100 г. от рождението й в родния й град Торки е издигнат паметник. През 2012 г., по повод 60 г. от поставянето на „Капан за мишки”, в Ковънт Гардън е открит бронзов мемориал на писателката – във формата на гигантска книга.

Агата Мари Клариса Милър е най-малката от трите сестри в семейството на богати преселници от САЩ. Родена е на 15.09.1890 г. в Торки, Англия. Получила добро домашно образование, в т. ч. музикално, и само страхът от сцената й попречил да стане музикант. Учели я на маниери, ръкоделие и танци. Имала спокоен характер, обичала самотата. Времето си прекарвала над книгите, пишела стихове. Когато била на 11 г., починал баща й. Три години Агата прекарала в девическо училище, след което – в различни пансиони в Париж. Върнала се вкъщи през 1910 г. – от стеснителното момиче нямало и следа. Превърнала се в привлекателна блондинка с дълги коси и тъмно-сини очи. Пишела, привличали я мистериите и окултизмът. Напечатала във виолетово първия си разказ „Дом на Красотата“ – ок. 6 хил. думи, и  го четяли с приятели.                                                                                                                                   На Рождество 1914 г. в Лондон се омъжила за Арчибалд Кристи, пилот в Кралския корпус. Родила се Розалинда, единствената им дъщеря. Агата обичала да подрежда жилищата си – с удоволствие избирала завеси и прибори, купувала мебели.
През Първата световна война Арчибалд воювал, а Агата била медицинска сестра във военна болница. Смятала тази професия за една от най-полезните. После станала фармацевт, което впоследствие се отразило на творчеството й: 83 от описаните престъпления са извършени чрез отравяне. Берлински лекари признали, че е голям специалист в тази област и че великолепните й произведения могат да служат на медицинското диагностициране.                                                                                       Бракът издържал 12 г. – Арчибалд обявил, че е влюбен в партньорката си по голф Нанси Нил. Избухнал скандал, а на сутринта Агата загадъчно изчезнала. Търсели я 11 дни, но намерили само колата й и палтото й в нея. Впоследствие се разбрало, че се е регистрирала в един хотел под името Тереза Нил. Посещавала библиотеката, правела процедури, свирела на пиано. Самата Кристи не можела да обясни тази си постъпка. Някои лекари сметнали, че е амнезия на нервна почва, други – че е психическо разстройство заради смъртта на майка й и скандала с Арчи. Никога повече не заговорила за мистериозното си изчезване.

На 40 г. се омъжва отново – за известния британски археолог сър Макс Мелоуин, с 15 г. по-млад от нея. Придружавала го в експедициите му в Сирия, Ирак, Египет и др. – основна тема в книгите й. За него Агата била „приятна и мила особа със свежо чувство за хумор“. А тя казвала: „Археологът е най-добрият съпруг за една жена. Колкото по-стара става, толкова повече той се интересува от нея“.

С Мелоуин тя останала до смъртта си, но запазила фамилията Кристи, с която била вече известна. Преди това публикувала с псевдонима Мери Уестмакот.                          През Втората световна война Кристи работила в Лондонска болница и обогатила знанията си за медицинските препарати. Романите й имали вече завидна популярност. През 1958 г. станала председател на Британския детективски клуб.

66 криминални и 6 психологически романа, 19 сборника с разкази, 17 пиеси и 6 романтични новели са излезли изпод перото на великата Кристи. Страдала от дисграфия – вид нарушение при писане. Почеркът й бил нечетлив и се налагало да диктува книгите си.

Първият й роман “Тайнствената афера в Стайлз” е публикуван през 1920 г. в едва 2000 екз., след като издателите го отхвърлили пет пъти. В него тя запознава читателите с Еркюл Поаро. През 1922 г. излиза вторият й роман „Тайният противник“, в който дебютират Томи и Тапънс. Следват: „Убийство на игрището за голф“ и „Мъжът с кафявия костюм“, в който на сцената излиза полковник Рейс, „Тайната на имението“ – с дебют на инспектор Батъл. Същинска революция в жанра е „Алиби“ /„Убийството на Роджър Акройд“/, 1926 г. – с гениален обрат на сюжета и изненадваща развръзка. Изкусно построените й произведения, вкл. обединени в серии, поразявали с умението й да насочва читателя по невярна следа. Казвала: „Времето е най-добрият убиец“.

За най-добра своя книга смятала „Десет малки негърчета“, 1939 г. Заглавието било обявено за дискриминиращо и тя го променяла няколко пъти.                                        Агата Кристи е създателка на ярка драматургия. Тя държи рекорда по поставени пиеси по нейни произведения. „Капан за мишки“, поставена през 1952 г., до днес не слиза от театралния афиш. Кристи не я смятала за най-добрата си пиеса. Ходела да я гледа, само защото публиката много я харесвала.

Не се бояла да пише за социалните проблеми и грешките на английското правосъдие. Нито веднъж обаче не е писала за престъпление от сексуален характер – смятала, че подобни сцени не позволяват на читателя да се съсредоточи върху основната тема.

Най-известния си роман – „Убийство в Ориент Експрес“, 1934 г., създала след срещата си с един българин. Написала го в Истанбул, в хотел „Пера Палас“ в стая 411, която днес не носи номер, а име – „Стаята на Агата Кристи“.

Тя наистина пропътувала разстоянието Париж – Истанбул с Ориент Експрес през 1931 г. Спомените й не били добри – в луксозното купе имало дървеници. Докато пътувала през България, навън била люта зима и тя наистина видяла снежните картини, които описала. В София в купето й се настанил Стефан Брашнаров – репортер, заминаващ за Пловдив, за да пише за жестоко убийство там.  Заговорили и той споделил, че има идея да напише роман за ръководител на секта, заподозрян в серия убийства. Писателката го окуражила. Разменили адресите си и поддържали връзка чрез писма. Тя му изпратила с автограф „Убийство в Ориент експрес“. Романът бил отпечатан в един от вестниците у нас, на който Брашнаров го дал. Книгата му „Жените убийци“ е за историята, която разказал на Кристи във влака.                                         „Измислям сюжетите, докато мия чинии. Толкова е досадно, че неволно те спохождат мисли за убийства“, споделяла Агата Кристи и допълвала, че идеите й се раждат, докато бродира, ходи или посреща гости, върви по улицата или разглежда магазин за шапки. Понякога ги записвала, после стигала до детайлите. Преди всеки нов роман сюжетът в главата й бил напълно готов. Към писането се отнасяла като към хоби, но била много взискателна към това, което пише. Смятала, че детективският роман не позволява небрежен начин на мислене. Писателската й „кухня“ била доста забавна. За да създаде образ, й били необходими гореща вана, в която стояла с часове, и…ябълки. Така подреждала в главата си лабиринтите на историите с убийства. На въпроса: “Защо лейди предпочита отровата?“, Кристи отговаряла: „Мъртъвците в локва кръв не ми харесват. Старая се да избягвам огнестрелното оръжие, тъй като нищо не разбирам от него. А от отрови аз разбирам“.                                                                                                                    Знаменитият детектив Еркюл Поаро бил любим герой на авторката. Образа на Поаро тя използвала в 33 романа, в 1 пиеса и в над 50 разказа. Но през 70-те години   толкова й омръзнал, че се „разделила“ с него.

Актьорът Дейвид Сушей е най-известният Поаро. За да се подготви за ролята през 1989 г., той  прочел всички романи с този герой, правел си бележки за характера му, упражнявал акцента си. В едно интервю споделил: „Обичам Поаро. Има нещо невероятно дразнещо в него, но в същото време – много привлекателно. Той ме прави луд, сигурен съм, че прави това и с публиката, и вероятно със самата Кристи – със своя егоизъм, взискателност и помпозност. Страхотно е обаче, че той кара всяка жена да се чувства лейди”.

Писателката била изключително нервна от факта, че Поаро се появява във филми. Опасявала се, че читателите ще разрушат представите си за героя й. Но през 1974 г. лично одобрила екранизацията на „Убийство в Ориент Експрес“. Възхитила се от Албърт Фини – последният актьор, когото е видяла като Поаро.

Най-дебелата книга в света – това е впечатляващ сборник, регистриран в Гинес през 2009 г., с включени 12 романа и 20 разказа с главно действащо лице мис Марпъл – милата приказлива дама, с изострена като бръснач интуиция, която Агата Кристи  асоциирала с баба си и с „традиционната английски лейди“. Специалното издание е с дебелина 322 мм, съдържа 4032 страници и тежи 8.04 кг. В него са описани 68 престъпления, 11 флиртуващи мъже, 68 тайни и лъжи, 22 фалшиви обвинения, 21 романтични истории. Разкрити са общо 43 убийства, изпити са 143 чаши чай, изплетени са 47 облекла. Отпечатани са 500 копия с цена от по 1000 паунда. Подвързано е в тъмночервена кожа със златен надпис, с червени ръбове на страниците. Поставено е в дървена кутия, подплътена с велур, с обков от месинг и с кожена дръжка.

Кралицата на криминалните романи Агата Кристи умира на 85 г. на 12.01.1976 г. в Уелингфорд. Погребана е в селцето Чолси.                                                                     Последният й, издаден приживе, роман, в който Поаро загива, е „Завеса“. В „Автобиография“, излязла след смъртта й, тя пише: „Благодаря ти, Господи, за хубавия ми живот и за цялата любов, с която съм дарена“.                                                         Здравето й се влошавало, но продължавала да пише. Предполагало се, че страда от болестта на Алцхаймер. През 1975 г. предала всички права над „Капан за мишки“ на внука си Матю Причард. „Готова съм за срещата си със смъртта…, – написала тя. – Винаги съм обичала сладолед. За старицата ще бъде приготвено изисканото студено блюдо и тя ще тръгне по ледения си път…“.

 

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here