ЦЕНО ТОДОРОВ – Български художник

0
1175

Ц?но Т?доров е един от доайените на българското изобразително изкуство от първата половина на 20 век. Роден е във Враца на 20 март 1877 г. Учи в първия випуск на Държавното рисувално училище, днешната Художествена академия. Завършва специалност живопис в класа на проф. Иван Мърквичка и на проф. Антон Митов. След това специализира изящни изкуства във Франция . През 1908 г. Тодоров пътува из Египет и Палестина и рисува пейзажи, които изиграват голяма роля за формирането на импресионизма в България. По време на Първата световна война рисува батална живопис в Прищина и Прилеп. След завръщането си, през 1910 г. , Цено Тодоров става преподавател в Художественото училище, а по-късно за две години е директор на академията. Ученици на Тодоров са някои от най-изтъкнатите български художници: Златьо Бояджиев, Васил Стоилов, Васил Захариев. Цено Тодоров внася нови моменти в българската портретна живопис. В началото е повлиян от старите италиански майстори, но по-късно развива свой стил, отличаващ се с изящество, реалистичност на формата и силно въздействащ избор на цветовете. Работи най-вече в портретния жанр, но рисува и пейзажи и натюрморти, вае и скулптури. Кредото на художника е, че „една живопис опростена е винаги живопис дълбока“. Създава огромно творчество, включващо богата галерия от портрети на видни българи – държавни мъже, писатели, художници, поети и др. Сред известните му творби са портретите на Пейо Яворов , Теодор Траянов , портрет на майката на художника, на Дора Габе , Боян Пенев , Димо Кьорчев , Йордан Йовков, Кирил Христов , Екатерина Каравелова, проф. Асен Златаров, Иван Попов, Сава Огнянов, както и два негови автопортрета. Сред пейзажите му по-известни са „Люксембургската градина“ , „Река Марна при Париж“, цикъла пейзажи от Египет и Палестина, „Пейзаж от Хисаря“ , както и един цикъл битова живопис („Жътва“, „Пазар“, „В кръчмата“). Художникът участва във всички общи художествени изложби, както и в представянията на българското изобразително изкуство зад граница. За 40 години негови творби са представяни в Рим, Белград, Берлин, Виена, Будапеща, Прага, Ню Йорк , Атина, Москва. През 1952 г. прави голяма съвместна изложба с Владимир Димитров – Майстора, Стефан Иванов и Андрей Николов, която става повод за излизането на две книги. Цено Тодоров е носител на званието „народен художник“, лауреат на Димитровска награда, както и почетен гражданин на град София.