НИКОЛАЙ ПИРОГОВ – Руски учен-хирург

0
2041

изтеглен файл (2)Със златни букви в историята на световната медицина е записано името на Николай Иванович Пирогов /1810 – 1881/. Непреходни са грандиозните му постижения като хирург, анатом, естествоизпитател и педагог, член-кореспондент на Руската академия на науките.

Пирогов е основоположник на военно-полевата хирургия – бил е на фронта в три войни. Пръв в света е използвал наркозата. Методът му на ампутация при т. нар. “Пирогова операция” е откритие, което е в основата на всички костнопластични методи. Автор е на световноизвестни трудове, между които: “Пълен курс по приложна анатомия на човешкото тяло с рисунки”, “Топографска анатомия”.

В негова памет в Русия е създадено Общество на руските лекари. Първите всерусийски конгреси на лекарите са наричани Пироговски.

Бъдещият хирург е роден на 25.11.1810 г. в Москва. Той е 13-тото и едно от 6-те оцелели деца от общо 14. Баща му бил военен касиер, майор. Николай израснал сред хора от царския елит и руската интелигенция, чести гости в обширния дом на Пирогови. Сред тях – и известни лекари, предизвикали интереса му към медицината.

На 11 г. постъпва в най-добрия пансион. Но подчинен на баща му избягал с 30 хиляди рубли, властите не ги намерили и Пирогов-старши трябвало да ги възстанови. Имуществото му било иззето, пари за образованието на Николай нямало.

За да бъде приет в Московския университет, където се изисквали 16 г., баща му преправил акта му за раждане, добавяйки 2 години. Така, само на 14, след успешно положени изпити и със студентска куртка, ушита от сакото на баща му, Николай Пирогов е приет в Медицинския факултет.

След година баща му умира. С последни сили майка му го издържала с вдовишката си пенсия. До университета Николай вървял пеша през цяла Москва.

Въпреки бедността, се дипломира блестящо, с отличие. Става хирург в най-добрия за времето Юревски университет в гр. Дерпт, Естония. Знаменитият хирург проф. Й. Мойер е силно впечатлен от младия лекар, получил златен медал за първото си съчинение “Какво следва да се има предвид при лигиране на големи съдове по време на операция” – 1829.

През 1832 г. Пирогов защитава дисертация и на 22 г. е с титла доктор на науките. Заминава за Берлин, където професорите пожелават дисертацията му да бъде преведена на немски. В Гьотинген от проф. Лангенбек, един от асовете на военната хирургия, се учи на бърза и чиста хирургическа техника и разбира, че “няма медицина без хирургия и няма хирургия без анатомия“.                                                                                                                            През 1836 г., на 26 г., се завръща в Юревския университет като професор по хирургия. Още тогава на него се гледа като на светило. Прехвърлен е в Санкт Петербург, където ръководи института по практическа анатомия. Основният му принцип бил да обучава студентите край леглото на болния. Затова създава първата клиника по хирургия, откривайки ново направление в медицината – болничната хирургия. Първата му операция – прави нос на бедняк с кожа от челото му, се превръща в сензация. Пирогов работи в студени подземия, на голи дървени маси, при гадни миризми и изпарения. За да учи анатомия, „обработва“ по 20 трупа дневно.

Славата му растяла удивително бързо. Впечатляващи били опитите му с етерната наркоза, която изпробвал най-напред върху себе си. Преди изобретението му  операциите се правели без упойка и хирурзите трябвало много да бързат, за да не умрат пациентите им от болка.                                                                                                                                                      През 1838 г. Пирогов бил в Париж. Там стигнал до извода, че дори в най-развитите страни на Западна Европа медицината е на много ниско ниво.

Трудовете и откритията му, с огромно значение, следвали един след друг. Само за 7 години, от 1847 до 1854, той пръв в историята внедрява наркозата, изследва холерата, открива нов начин за изучаване на тялото – ледената анатомия, и обогатява хирургията с гениалната си костнопластична операция на стъпалото.

Младият професор преподава, оперира, консултира, преглежда… Негови пациенти са членове на царското семейство, а за преглед се чака дълго. Той е самонадеян, амбициозен и самотен, страда от бъбреци, не пере дрехите си, тъй като и без това ще се изцапат при операциите, прави опити с животни, мечтае за чиста любов и семеен уют.                                                                                                                                               

Първите трепети изживял като студент – с Наталия Лакутина. Но вече на 32, внимателно претеглял всички „за“ и „против“ – жена му трябвало да бъде мила, красива и добре възпитана, готова да се посвети изцяло на мъжа си.

На изискванията му отговаряла с 12 г. по-младата Екатерина Берьозина, от западнал аристократичен род, с ангелски характер. В писма от десетки страници той подробно излагал вижданията си за живота и брака.  Женят се през 1842 г. Гостите им, основно немски професори, казвали, че „колегата им Пирогов оперира така, като че ли пее велика оперна звезда“. Имат двама синове – Николай и Владимир. След второто раждане Катя умира, Пирогов изпада в тежка депресия, след което отново започва да работи, буквално „като луд“… Бавачките се сменяли, възрастната му майка трудно се справяла с децата. Домът се нуждаел от истинска домакиня. Осем години по-късно, вече знаменитост, Николай Иванович се жени за 25-годишната Александра Бисторм, дъщеря на генерал, герой от войните. Животът им е дълъг и интересен, тя е негов пръв приятел и съветник, отглежда децата му.

Пирогов е първият хирург в света, използвал наркозата направо на полесражението. За да се убедят в обезболяващото й действие, той оперирал пред очите на ранените. Близо 100 операции великият хирург направил на колене в ниски  колиби от клони и слама. Популяризирал метода си, обикаляйки на кон из цяла Русия.

Бил изключително модерен хирург. Въпреки че го обявили за луд, той настоявал руските лекари да извършват операции в бели и стерилни халати.

В Севастопол по време на Кримската война /1853/ той оперирал без почивка, реализирайки идеята си за медицинска сортировка – разпределение на ранените според тежестта на травмите. За първи път приложил гипсови превръзки при счупвания. По негова инициатива на фронта били създадени групи от милосърдни сестри.

Като учен и педагог от световна величина, освен анестезията, Пирогов изнамира нови методи за съдов достъп; развива асептиката и антисептиката; занимава се с естетична хирургия и пише трудове за ринопластиката; полага основите на военно-полевата хирургия и топографската анатомия; пише труд за холерата; изнася лекции; прави медицински скици и рисунки; пише научни трудове и медицински атласи, сред които “Ледена анатомия”.

Реформите на новия император се нуждаели от модерно мислещи хора. Един от тях без съмнение бил Пирогов. Той станал ръководител на учебното дело в Одеса, а после и в Киев. Но за държавен чиновник изповядвал твърде леви разбирания. Влошил отношенията си с генерал-губернаторите; отказал да изпълни глупава молба на митрополита; застъпил се за учител и вбесил жандармерията; износената му риза и старомодното сако стояли нелепо на приемите. Накрая лично Александър ІІ решил, че той е опасен и неблагонадежден човек. Последната му дължност е през 1862 г. –  подготвял за професура млади руски учени в Германия. Бил  отстранен и изпратен в пенсия с висок чин – таен съветник, и с малка професорска пенсия. Пълен с енергия, хирургът заживял в имението си в с. Вишня, Украйна.Там работил пълноценно, в покой със себе си и с хората.

По време на Руско-турската война през 1877 г. Александър ІІ призовал 67-годишния Пирогов да пристигне в България и да окаже помощ. Императорът не харесвал либералните му убеждения, но бил наясно, че той е ненадминат военен хирург и организатор, най-добрият. Условията на Пирогов – да има неограничени права на действие, били удовлетворени. Той пристигнал във  военно-полевата болница в с.  Горна Студена, Плевенско, там била главната квартира на руското командване. Осъществил мащабна дейност: организирал и проверявал ефективността на лечението, осигурявал облекло, храна и презимуването на ранени и болни. Само за седмица изминал с бричка и шейна 700 км. Посетил 11 военно-временни болници, 10 дивизионни лазарета, 3 аптечни склада, разположени в 22 населени места. Лекувал и оперирал безплатно много българи.

Края на дните си Николай Пирогов прекарал с жена си в с. Вишня. Имението му носело солидни доходи. Работел в импровизирана болница. Съселяните му предоставяли къщите си за болните, стичащи се от цялата империя.

От много време мигрени и коремни болки измъчвали хирурга. Ракът отнемал и последните му сили. Завещал тялото си за нови медицински изследвания, той умира на 05.12.1881 г. Балсамирал го избраният от него д-р Давид Виводцев. Тялото му се съхранява в малък параклис във Вишня, където в чест на великия учен и гениален хирург е открит музей.

Най-голямото лечебно заведение за спешна медицинска помощ в България носи името на Николай Пирогов.

В негова чест у нас са издигнати 26 обелиска, 3 ротонди и паметник в Плевен. В с. Бохот, Плевенско, на мястото на руската военно-временна болница, е изграден Парк-музей „Н. И. Пирогов“.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here