НИКОЛАЙ МАКАРОВ – Руски оръжеен конструктор

0
1526

 Николай Фьодорович Макаров е роден през 1914 г. в с. Сасово, дн. Рязянска област,      в семейство на железопътен машинист. След като завършва ФЗУ, работи като шлосер в железопътното депо в родното Сасово, след което постъпва в Тулския механотехнически институт.

В началото на Великата Отечествена война е отзован от преддипломна практика и предсрочно му е присвоена квалификация на инженер, за да бъде изпратен в завода в Загорск, където се произвеждали пистолетите-картечници на Шпагин. Скоро заводът бил преместен във Вятски поляни, Кировска област. Там Николай Фьодорович бързо изминава пътя от майстор до водещ конструктор. Обучението си в Тулския механотехнически институт завършва с отлична диплома през 1944 г. След това е изпратен в Института в Кунцево, където до края на войната работел като водещ инженер-конструктор. После, в продължение на 14 години, работи в гр. Тула.

Със съпругата си Надежда Яковлевна, родена в Тула, се запознават като студенти в Тулския институт, по време на танци. Вечерта тя споделила с майка си: «Той е някак чуден, по-възрастен е от мен, много е настойчив». В началото Надя го избягвала. Николай не бил красавец, бил нисък на ръст. Но той така я ухажвал, с такова внимание, че… накрая тя го харесала. Почувствала сигурност и сериозно отношение. Николай окончателно я покорил с обаянието си – бил енергичен, жизнерадостен младеж, обичал компаниите. Бързо завързвал познанства, умел да привлича събеседниците си. Можел да пее, можел и да танцува. Очите му били много живи, направо горели. И… се оженили. Когато майката на Надя го попитала: «Защо се жениш за нея, тя нищо не умее да прави», той отвърнал: «Ще се научи».

Нейните родители го обикнали като собствен син. И той ги обичал. Тя също обикнала семейството му. Надя била единствено дете, а семейството на Николай – с шест деца, две от които починали като малки.

Макарови имат един син – Николай. Докато родителите на Макаров били живи, по поръчение на мъжа си, Надя им изпращала от негово име пари и писъмца. Той ненавиждал да пише писма.

Надежда Яковлевна, която никога не била виждала изобретението на мъжа си, е откровена в деня на смъртта му: «Аз изживях щастливо с него 44 години и, ако животът ми трябва да започне отначало, аз не бих променила нищо в него».

Пистолетът «Макаров» – ПМ е най-важната от всичките му разработки. След института Макаров участвал в конкурс за разработка на нов пистолет за офицерския състав, който да замени ТТ. Това било голямо «нахалство» от негова страна, тъй като бил току-що дипломиран, а в конкурса участвали цяла плеяда знаменитости. Полигонните изпитания завършили със сензация: победител в конкурса станал неизвестният млад специалист Николай Макаров. Пистолетът «Макаров» бил много по-малък и по-лек от ТТ, но също толкова мощен. За своя образец Макаров използвал 33 детайла, а най-близкият до него конкурент използвал 40.

Други големи разработки на Макаров са: Авиационно оръдие АМ-23, съвместно с Н. М. Афанасиев, прието на въоръжение през 1953 г.; Преносим противотанков ракетен комплекс «Фагот», приет на въоръжение през 1970 г.; Противотанков ракетен комплекс «Конкурс», приет на въоръжение през 1974 г.

През 1949 г. в Ижевските заводи започнало производството на пистолета «Макаров», приет на въоръжение през 1951 г. През 70-те години той започнал да се произвежда и в България, ГДР, Китай и в други държави. На съюзниците документацията била предоставяна безплатно. Според изчисленията на специалистите, в Ижмаш били произведени 5 милиона пистолета, приблизително толкова били произведении и зад граница. За всичко това Макаров не получил допълнително възнаграждение.

Забележителният конструктор не бил пристрастен към парите. Заплатата си давал на жена си. Не й отказвал за нищо. Когато тя се ядосвала, че е купила някоя ненужна вещ, той я успокоявал: «Не преживявай, важното е, че си изпитала удоволствие».

Единствените пари, с които се разпоредил сам, била Сталинската премия от 50 хиляди рубли. Това били огромни пари за времето. Макаров решил да помогне на родителите си и да накупи подаръци – мотоциклет за племенника си, телевизор за сестра си и т.н. Майката на Надя казала: «Остави го, не се намесвай, той сам е изкарал тези пари».

Втората премия на конструктора била по времето Хрушчов, за авиационното оръдие на Афанасиев-Макаров. Но в списъка се оказали 12 души, в т.ч. партийният секретар и председателят на местния комитет. От тази премия успели да му купят само едно зимно палто.

С тристайно жилище Макаров се сдобил едва през 1954 г. Той мечтаел да има макар и една стая, но своя.

Надежда Яковлевна винаги имала опората на мъжа си, зад него тя се чувствала като зад каменна стена. Колегите й я наричали «златната рибка», тя имала възможност да си купи дори брилянти. Но след като излязъл в пенсия, Макаров получавал 150 рубли. Мнозина се шегували: «Ти си герой на соцтруда и не можеш да се застъпиш за себе си?» Той отговарял: «Че защо, на мен са ми достатъчни».

Любимата книга на Макаров, по спомени на сина му, била «Приключенията на храбрия войник Швейк». Това обяснявало много: самият Макаров приличал малко на Швейк. Не понасял суетата, тщеславието, чиннопочитанието и лицемерието. Обличал се просто, често го вземали или за шофьор, или за дърводелец.

Не станал член на КПСС, което било рядко изключение за времето, в което е живял. Макаров останал безпартиен, въпреки всичките си награди и звания и въпреки, че много го агитирали. Той имал железен мотив: «Нямам време да стоя по партийни събрания. Аз трябва да работя.» И се примирили с това.

За времето, през което работил над авиационното  оръдие, Макаров получил 44 наказания. Често поемал върху себе си вината на своите подчинении – оръдието се прави не само от конструкторите, но и от работниците. Понякога стругарят ще се провали, друг ще счупи детайл… Отивали при Макаров: «Какво да правим, Николай Фьодорович?» А той отвръщал: «Нищо, върви да работиш». И намалявали неговата заплата, наказвали го… А когато го питали: «Защо поемаш всичко на гърба си?», той обяснявал: «Все едно, мен не могат да ме уволнят, оръдието е нужно». Над това оръдие работели денонощно.

Веднъж  Макаров попаднал в тежка автомобилна катастрофа – на връщане от полигонни изпитания в тях се врязал голям камион. Имал лошо счупване на крака, ходел със стоманена шина. Известно време конструкторът прекарал в болница и с ужас констатирал на какво допотопно ниво е болничното оборудване. И докато го лекували, взел че измислил всякакви приспособления. Сам ги конструирал, начертал ги, после взел чертежите в бюрото и сам ги направил. Бил много упорит човек.

Той пръв измислил конструкция за херметизиране на стъклени буркани чрез натиск на капака с пружинна скоба. След като се пенсионирал, по молба на жена си, изобретил и машинка за затваряне на консерви.

Умът и трудът на големия конструктор били високо оценени:  Герой на социалистическия труд, орден «Ленин» и златен медал «Сърп и чук» – 1974 г.,  за големи заслуги в създаването на образци на нова военна техника; два ордена «Ленин», орден «Червено знаме» и медали; Лауреат на Сталинска премия – 1952 г.; Държавна премия на СССР – 1967 г.; Лауреат на премия «С. И. Мосин».

Бил е депутат в Тулския областен съвет, дългогодишен член на областния Съвет на НТО «Машпром».

Конструкторът преживял седем инфаркта! Пистолетът се родил с неимоверен труд отстрана на Макаров, получените премии и награди му коствали много. Всичко било за сметка на съня и почивката. Но бил млад и здрав и издържал на напрежението. В първите години жена му почти не го виждала. Вкъщи не разказвал за работата си, никого не посвещавал в нея, тя даже не видяла пистолета. След първите два инфаркта лекарите отсекли: «Ако искате да поживете, напуснете работа». Но той не можел просто да си седи вкъщи, непременно трябвало да работи нещо. И прекарал още пет инфаркта!

Когато през 1974 г. излязъл в пенсия, конструкторът бил на 60 години. Получил «талон» за автомобил «Волга» с държавен номер 60-60. Продължил да живее в града-герой Тула. Продължил и активната си творческа работа.

През последните му години жена му едва го удържала да не ходи на работа. Самата тя се пенсионирала две години по-рано. Макаров й казал: «Ние толкова малко се виждахме, какво ще ти дадат тези две години». През тези последни години той много четял, шофирал, ходел за риба в родното Сасово.

Николай Макаров издъхнал четири дни, след като навършил 74, през 1988 г.

В памет на Макаров на 9 май 2009 г. в Тулския държавен оръжеен музей е открита изложба, посветена на 95-годишнината от рождението на Николай Макаров. На изложбата са представени създадените от него образци на оръжие и фотодокументи, отразяващи основните етапи от живота и дейността на именития конструктор.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here