ЕЛИНОР РУЗВЕЛТ – Американска общественичка, публицистка, съпруга на президента Рузвелт

0
1849

HjJbNGreKr8mwr5suDrZЕлинор Рузвелт /1884 – 1962/ е съпруга на 32-я президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт и племенница на 26-я президент Теодор Рузвелт. Единствена сред жените на американските президенти е Първа дама 4 мандата – от 1933 до 1945 г., извършвайки революционна промяна в статута й. Прототип е на съвременните първи дами. Самостоятелна и независима, използва средствата за масова информация, за да запознае обществеността с широкообхватната си дейност. Писателка, публицистка и правозащитничка с милиони почитатели по света. Оглавява Комисията по правата на човека в ООН и Комисията за правата на жените в САЩ. Има сериозен принос в изработването на Всеобщата декларация за правата на човека. Президентът Труман я нарича “Първата Дама на Света”. Сред първите десет е в списъка на Галъп за Най-широко почитаните хора на 20-ти век.

Забележителни цитати от Елинор Рузвелт:

  • Всеки ден прави по нещо, от което те е страх.
  •  Никой не може да те накара да се почувстваш унизен без твоето разрешение.
  •  Прави това, което в сърцето си чувстваш, че е правилно. При всички случаи ще те критикуват.
  •  Никога нищо не е постигано от човек, който заявява: „Не може да бъде направено“.
  • Великите умове обсъждат идеи. Обикновените умове обсъждат събития. Малките умове обсъждат хората.

Анна-Елинор е родена в Ню Йорк – първото дете на сем. Елиът и Анна Рузвелт, чийто брак се разпада заради алкохолизма на бащата. Била плахо и затворено, не особено красиво момиче с издадени предни зъби и много комплекси. Наричала себе си „гадно пате”, а майка й я наричала „смешно момиче”. Родителите й умират рано, с двамата си братя се местят при баба си. Елинор учи танци, езда, плуване, музика, литература. На 15 г. била изпратена във Висшето женско училище в Лондон. Обиколила много европейски страни. Когато навършила 18 г., баба й я върнала в Ню Йорк, за да й намерят подходящ съпруг. На приемите и баловете Елинор не привличала вниманието, не танцувала добре, пък и не всеки млад човек се осмелявал да покани високото над 180 см момиче на танци.                                                                                                                                                   От нея се заинтересувал далечният й родственик Франклин, студент по право с приятна външност. И двамата живо се вълнували от обществени и политически проблеми. В задушевните им беседи Елинор била особено обаятелна. През 1903 г. тя решително му отговорила с „Да”. Сватбата се превърнала в голямо събитие, охранявано от 75 полицаи – с 200 гости и 340 подаръка. До олтара я отвел чичо й Теодор Рузвелт. Сватбеното им пътешествие включвало Италия, Франция, Германия, Швейцария и Шотландия. Родили им се 6 деца – една дъщеря и петима синове, единият от които починал на 8 месеца.

„Дълг на всяка жена е да живее чрез интересите на мъжа си”, смятала Елинор и била неотклонно до съпруга си, докато той се изкачвал по служебната стълбица. Срещала  се с много политически личности. По време на Първата световна война шила и готвела на войниците, въпреки, че единственото ястие, което й се удавало, било омлет.

Веднъж й попаднало интимно писмо до Рузвелт от бившата му млада и красива секретарка Люси Месер. Топлотата и доверието никога не се завърнали в това семейство, бракът едва оцелял. Биографите им единодушно пишат, че повече те не споделяли една и съща спалня.                                                                                                                                            След 1919 г. Елинор активно работила по проблемите на жените – участвала в конгреси, купила училище за момичета, открила мебелна фабрика за безработни. През 1920 г. съпругът й се кандидатирал за вице-президент. Елинор му помагала да подготвя речите си, научила машинопис и стенография. Не спечелили изборите. 39-годишният Рузвелт заболял от полиомиелит и до края на живота си се придвижвал в количка. Решил да продължи политическата си кариера, а Елинор била готова да е до него: вземала уроци по ораторско майсторство и изнасяла доклади от негово име, събирала пари за кампаниите му, наложило се да стане и шофьор.

Когато през 1932 г. демократът Рузвелт станал президент, съпругата му, ненавиждаща алкохола, отпила малко шампанско за победата. Било трудно време – криза, безработица, фалит на банки и предпирятия. Елинор пътувала с мъжа си из страната и правела всичко, за да изпълнява той президентските си задължения. Въпреки критиките на американските консерватори, тя се срещала с всякакви хора, вкл. с  негри, които приемала на работа в Белия дом, а 28 жени по нейна препоръка били назначени на високи постове в правителството. Веднъж в едно  училище за деца със затруднения видяла, че е мръсно и грабнала метлата. Рузвелт я защитавал: „Тя така се учи”. Изслушвал я с голямо уважение и често се шегувал: „Не спорете с Елинор, няма да я победите“.                                                                                                                                                 През 1939 г. Първата дама изпреварила по популярност мъжа си, одобрявали я 67 % от американците. В периода 1933 – 45 г. г-жа Рузвелт участвала в 5900 мероприятия, изнесла огромен брой лекции и доклади, излязла с над 1400 обръщения, през първата година изминала над 50 000 км във въздуха, през втората – 68 000 км. Затова я наричали „летящата Първа дама“. Само за година получила над 300 000 писма, на някои отговаряла сама, други давала на президента. След 1942 г. обикаляла териториите на юг от Тихия океан, срещала се на фронта с войниците, пренасяла писмата им до близките им. Заради огромното й влияние мнозина смятали, че самата тя трябва да се кандидатира за президент.

Тя била очите, ушите и краката на президента, понякога и съвестта му. Не искала лична охрана, отказвала да носи оръжие, стрелянето не й се удавало. Обикновено организирала по три приема седмично. Ненавиждала пушенето, но въвела обичая да се предлагат цигари и на дамите. В нейно отсъствие тези функции изпълнявала дъщеря й Анна, която придружила баща си и на Ялтенската конференция. Елинор била първата президентска съпруга на САЩ, която всяка седмица давала пресконференции. Веднъж я попитали не е ли повлиял полиомиелитът на разсъдъка на президента. Тя отговорила: „Да. У всеки, успял да издържи тази страшна болест, се развива чувство на състрадание и разбиране на проблемите на човечеството“. Залата избухнала в аплодисменти.                                                                                                                                                                                                                                                     Обличала се не много елегантно. Когато разбрала, че е сред първите десет най-елегантни жени, недоверчиво попитала: „Това истина ли е?“.

Елинор имала невероятен публицистичен талант. Поддържала в списания рубриките „Страницата на мисис Рузвелт“, „Моят ден“, „Ако ме попитате“, които играели ролята на тест на общественото мнение. Дневниците й, публикувани през 1937 г. под заглавие „Това е моята история“, станали бестселър. През 1949 г. излезли мемоарите й „Аз помня това“. Мъдрите й цитати са популярни до днес.

Елинор научила печалната вест  за смъртта на мъжа си в един магазин във Вашингтон. Тя казала: „Съчувствам повече на страната ни и на целия свят, отколкото на себе си“. Позирайки на една художничка, Рузвелт получил мозъчен кръвоизлив и издъхнал в балнеосанаториума Уорм-Спрингс. В този ден, 12. 04. 1945 г., Люси отново се оказала до него. Думите на Елинор били: ”Мога да простя, но не и да забравя”. На четиримата си синове, намиращи се на различни фронтове, тя изпратила еднакви телеграми: „Скъпи мои, днес баща ви си тръгна от нас. Той изпълни своя дълг докрай, вие също трябва да постъпвате така“.

През 1978 г. от писмата на покойната от 10 години талантлива журналистка Лорена Гиког се разбирало, че тя е била интимна приятелка на Елинор Рузвелт. Дружбата им започнала по време на президентските избори през 1932 г. Лорена имала дори своя стая в Белия дом и получавала от Елинор щедри подаръци. Пътешествали заедно, винаги без охрана. За 30-те години приятелство Елинор й написала повече от 2300 писма. По желание на Гикок те били публикувани в биографията й след смъртта й. Защитниците на Елинор смятали, че тези писма са израз само на нейната романтична натура, нищо повече.

Елинор надживяла мъжа си със 17 г., най-активните й години.  Пътувала много – Индия, Япония, Китай, Мароко… Тя има огромен личен принос в изработването на Декларацията на ООН за правата на човека. Делегати от целия свят бурно я аплодирали на Генералната асамблея на ООН през 1961 г. Кенеди я включил в Корпуса на мира и й поверил поста председател на Комисията по правата на жените. През 1957 г. посетила СССР и гостувала на Хрушчов във вилата му в Ялта. Била убедена, че докато Германия е член на НАТО, нищо не заплашва мира в света.

За огромната си обществена дейност получила 48 почетни дипломи и отличия.

Въпреки натоварения си график, винаги била до децата си, не пропуснала нищо, свързано с тях. Никога не забравила рождените им дни, вкл. на снахите и внуците си. На семейните срещи под един покрив се събирали три поколения Рузвелт.

Малцина знаели, че Елинор страда от левкемия. „Не се боя от смъртта“, казвала тя в пристъпи на толкова силни болки, че молела да й помогнат спокойно да умре. Елинор Рузвелт умира на 7 ноември 1962 г. на 78 години. Последният й дом е в розариума на Хайд-Парк, редом до съпруга й. „Ню Йорк Таймс“ излиза със заглавие „Тя беше символът на новата роля на жената в света“, а демократът Адлай Стивънсън заявява: „Няма я вече приятелката на цялото човечество“.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here