София Ковалевска – Руска математичка, първата в света жена-професор по математика

0
2596

КовалевскаПрадядо й бил прочут астроном и геодезист, автор на труда „За скоростта на вятъра на Марс“, а дядо й – известен математик, й говорел за квадратурата на кръга и други „тайнствени” и привлекателни  неща. И двамата били действителни членове на Петербургската академия на науките. Баща й – Васил Корвин-Круковски, имал отлично образование, а майка й Елисавета Фьодоровна, знаела 4 езика и прекрасно свирела на пиано. София казвала, че страстта към науката, математиката, музиката и поезията е наследила от предците си, личната свобода и скиталчеството – от прабаба си – циганка, а всичко останало – от Русия.

Sofya_Vasilyevna_Kovalevskaya_BustСофия се родила на 15. 01.1850 г. с предначертана съдба: домашно образование, женитба, грижи за децата и домакинството. Любимец на баща й бил брат й Фьодор. Сестра й Анна ще участва в Парижката комуна. Детството им преминало в Палибино, Витебска губерния, където генералът в оставка се установил. Появата на второ момиче силно разочаровало родителите. Соня чувствала, че е „нелюбима“ и това се отразило на характера й – всичките й емоции били насочени навътре. Разделяла самотата си с математиката. По време на един ремонт тапетите за една от стените на нейната стая не достигнали и била облепена с копия от лекциите по диференциално и интегрално смятане на проф. Остроградски. Момичето с часове разглеждало и се опитвало да разбере загадъчните формули. Накрая те толкова дълбоко се настанили в паметта му, че по-късно всички били смаяни от това колко бързо усвоява всякакви сложни формули.

Домашният учител Й. Малевич бил удивен от нея, а проф. Н.Тиртов бил толкова  поразен от способностите й, че я наричал „новият Паскал” и съветвал баща й да я насочи към математиката. 16-годишна, в Петербург София учи физика и взема уроци при най-известните математици, вкл. при блестящия педагог А. Страннолюбски. По това време законите в Русия не позволявали на жените да завършват висше образование, царското правителство ги “предпазвало” от тази “безнравственост”. Затова интелигентните жени следвали зад граница. Но бъдещото на дъщерите си генералът виждал не в образованието, а в брака.

За София единствената възможност да продължи да учи, въпреки баща си, била фиктивният брак. Без да подозира, че ще я заобича, неин съпруг става 26-годишният учен-биолог, преводач и издател, Владимир Ковалевски. Заминават за Хайделберг, Германия. Вратите на университета трудно се отварят за София, но тя успява – учи при големите немски учени Кьонигсберг, Кирхоф, Хелмхолд и Дюбуа-Раймон. При 18 лекции седмично само за 2 години научава всичко, което могат да й дадат тези учени. Владимир описва съпругата си така: „Въпреки своите 18 години, врабчето е великолепно образовано, знае всички езици като своя роден и се занимава с математика – работи като мравка”.

София искала да попадне при него на всяка цена. Затова през 1870 г. семейството се мести в Берлин. Най-голямото светило в математиката – Карл Вайерщрас, бил най-затвореният и най-заетият човек на света. Личен живот нямал, не си позволявал никакви срещи и частни уроци. Въпреки това  най-упоритата жена застанала пред най-големия математик. “Битката” изглеждала неравна. Като чул за частни уроци и то на чужденец, и то на жена – не, не, не!  Тя се “сражавала” със сетни сили… Защото новото, което я вълнувало в математиката, знаел само той. За да се избави от нея, професорът й дал няколко възможно най-трудни задачи – да ги реши за седмица. Бил сигурен, че странната рускиня повече няма да дойде. Но след седем дни София Василиевна мълчаливо му подала тетрадката с решенията. Прелиствайки, професорът повтарял: “Не може да бъде! Това е невероятно!” Младата чужденка била намерила нови пътища за решаването на тези задачи, за които той дори не подозирал, че могат да съществуват.

Четирите години при Вайерщрас били най-плодоносният период в живота й. Острият й ум често принуждавал професора да мисли по-внимателно, за да може да отговори на въпросите й. Работата им прерастнала в силно и чисто приятелство. Зад външната студенина на учения се криело голямо сърце. Съвременниците били благодарни на София, че успяла да изведе Вайерщрас от състоянието му. Суровият  учен признал, че е задължен за това на своята ученичка и винаги предано ще я подкрепя в научните й цели.

Ковалевска обезсмъртява името си с три капитални труда: „Към теорията на диференциалните уравнения в частните производни“, „Допълнения и бележки към изследването на Лаплас за формата на кръга на Сатурн“ и „За привеждането на един клас абелеви интеграли от трети клас към елиптическите интеграли“. За една жена в света на науката това бил велик успех. Гьотингенският университет й присъжда научна степен доктор по философия и математика и магистър по изящните изкуства с “най-висока похвала”. София била само на 24.

Окрилена, с мечтата да преподава в университета в Петербург или Москва, през 1874 г. тя и мъжът й се завръщат в Русия. Но това, че е жена, й попречило. Най-многото, за което можела да претендира една жена-учен, дори от ранга на Ковалевска, било учител в началните класове.

През следващите години тя се занимава с литература – излизат повестта й „Нихилистка“, драмата „Борба за щастие“ и семейната хроника „Спомени от детството“.

Учудващо за самата нея, тя се влюбила във фиктивния си съпруг. С малкото наследство от починалия й баща си купили жилище и мебели. През 1878 г. се ражда дъщеря им София. Но семейният живот не потръгнал: тежка бременност и следродилна депресия, безпаричие, липса на работа… Младата майка поискала да се върнат в Европа. През 1880 г. в Париж се надявала да получи професорско място във Висшите женски курсове, но се случило друго. По убеждения клоняла към социализма – да носи обществена полза било част от характера й. Народникът П. Лавров я въвежда в кръговете на революционно настроената руска младеж.

Междувременно, за да се обезпечат материално, съпругът й започва бизнес. Търговската дейност обаче никак не му се удавала и семейството останало без никакви средства. Ковалевски бил обвинен в спекулации и той сложил край на живота си. Това бил тежък удар за София, която тъкмо била избрана за член на Парижкото математическо общество.Тя се връща в Русия и постига оневиняването на мъжа си.

Неочаквано, благодарение на проф. Вайерщрас, Ковалевска получава място в Стокхолмския университет като доцент. Била на 33. За два месеца научава шведски, преподава на шведски математика и механика и пише на него научните си трудове, а след това повестите и разказите си. Само след година става професор – първата в света жена-професор по математика. Званието й било дадено за 5 години. За 8 години тя разработва и изнася лекции по 12 курса. Наричали я „нашият професор Соня” и „принцесата на науката”. Редактирала и математическо списание, което изпращала и в Русия. Устроила се и битово – имала 4-стайно жилище с безброй стайни растения. Тук идвали знаменистости, професори, астрономи, писатели.

През 1888 г. Парижката Академия на науките обявява конкурс, свързан с движението на твърдо тяло около неподвижна точка. В една от работите авторът бил показал изумителен талант като математик. Силно впечатлено, журито увеличило хонорара от 3 на 5 хиляди франка. Когато отворили плика, се оказало, че този труд е на единствената в света жена-професор по математика София Ковалевска.

Заради научните й разработки по математически анализ, механика и астрономия Парижката академия я удостоява с премията „Борден“, а Шведската академия й присъжда премията на крал Оскар ІІ от 500 хиляди крони и пожизнено професорско място в Стокхолмския университет. През 1889 г. тя става първата жена член-кореспондент на Руската Академията на науките в Петербург.

Въпреки многото приятели, София била самотна. Идеалните лични отношения тя си представяла така: съвместна увлекателна работа плюс любов. През 1888 г. тя срещнала човека, с когото се опитала да има такива отношения. Този човек, неин връстник, бил напусналият Русия заради политическо преследване преподавател в Московския университет, родственик на съпруга й със същата фамилия, виден юрист и социолог – Максим Ковалевски. Бил висок, с брада и добри очи. Емоционален, енциклопедично образован и интересен. Чел лекции в много държави. София му осигурила работа в университета в Стокхолм. Ходели на театър, на концерти, пътували. Максим й посветил книга. Той искал невъзможното: не „богинята на математиката“ на трон, а предана жена и домакиня…

През 1890 г. след една разходка по Ривиерата те се разделили.

Невероятната й литературна дарба се пробудила: появили се книгите й „Спомени за Джордж Елиът“, „Три дни в университета в Швеция“, „Семейство Воронцови“.                                                                                                                          

  Ковалеска мечтаела да работи в Петербург. Но тя не можела да бъде академик преди смъртта на някой от действителните членове на Академията. Място се освободило през 1890 г., но затова, че е жена, й било отказано участие в заседанието. По-голямо оскърбление за нея в родината нямало. Обожаваната в Европа проф. Ковалевска, получила световно признание като учен, отново се оказала ненужна на страната си. Върнала се в Стокхолм.

Простудата по пътя предизвикала тежко възпаление на белите дробове. От дете имала и порок на сърцето. Ковалевска смятала, че най-важното, което науката може да даде на човека, е да умира бързо и леко. Тя обаче искала да живее и започнала да пише философската си повест „Когато няма вече да има смърт“.

Лекарите се борели, но не могли да се справят с пневмонията.

София Ковалевска умира на 10. 02. 1891 г. на 41 години.

Последните думи на тази гениална жена били: „Прекалено много щастие“.

Името на знаменитата математичка днес носят много училища и улици, лунен кратер, астероид. През 2000 г., по повод 150 г. от рождението й, в нейна чест в Русия е издадена паметна сребърна монета.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here