Михаил Егоров – Руски войник, развял знамето на Победата над Райхстага

0
2170

Михаил Егоров е роден на 5 май 1923 г. в село Ермошенка, Смоленска област, в семейство на селскостопански работници. Началното си  образование завършва в районното училище. Баща му бил възрастен, братята и сестрите – малки, затова момчето започва работа в местния колхоз.

Михаил бил среден на ръст, слаб и симпатичен младеж.

Когато фашистите нахлуват в Съветския съюз и окупират родния му край, 16-годишният Егоров, заедно с още 35 момчета от неговото село, се включва в партизанския отряд в полка на Сеченко. Полкът действал в партизанското обединение, командвано от генерал-полковник Любанок. Воювали в тила на врага до освобождаването на района.

В Червената армия Егоров е сержант-червеноармеец, разузнавач от 756-ти стрелкови полк, 150-та стрелкова дивизия, част от ІІІ-та ударна армия на І-ви Белоруски фронт. В редовната армия е приет през декември 1944 година, когато партизанската групировка се влива в Трета ударна армия на Първи Белоруски фронт. Егоров бил назначен за командир на отделение в полковата разузнавателна служба. Там се среща с Мелитон Кантария. Двамата участвали в боевете при форсирането на река Висла, в освобождаването на много градове от Белорусия, Полша и Германия. В огъня на бойните действия между него и Кантария се създава близка дружба.

Егоров участвал във всички сражения до края на войната. При много сложна и опасна обстановка, с риск за живота си, той успял да вдигне във въздуха пет немски ешелона. В провежданите акции лично пленил 28 немски офицери. Той има 113 парашутни скока в тила на немците. Три пъти е бил раняван. След оздравяването си наново се връщал на бойната линия.

През април 1945 г. Червената армия плътно се доближила до Берлин. Германската армия отбранявала последните си опорни пунктове – бреговете на реките Одер и Ниса, а Берлин бил превърнат в мощен укрепен пункт, подготвен за воденето на улични боеве. Около Берлин били образувани три отбранителни пръстена, оборудвани били над 400 железобетонни укрепени пункта с гарнизони до 1000 души. В битката за Берлин Червената армия хвърлила над 1 900 000 души, а като помощни войски участвали съединения от 155 900 поляци.                                                                                          

В централната част на Берлин боевете се водели от трета ударна армия. За всяка от нейните девет дивизии при навлизането в Берлин при полеви условия били подготвени девет  червени знамена с петолъчна звезда и сърп и чук. Те били раздадени на всяка от дивизиите с цел – който стигне пръв, да постави този символ на победата на парламента. Тази историческа възможност имала 150-та стрелкова дивизия. Върху всяко знаме, на плата до дървената дръжка, имало номер. На 30 април 1945 година флаг с номер 5 получава 150-та стрелкова дивизия.

Михаил Егоров, мл. сержант Мелитон Кантария и заместник-командирът на батальона по политическата част лейтенант Алексей Берест получават заповед да закачат Червеното знаме над райхстага. До сградата оставали 80-100 метра.

Битката за райхстага била кръвопролитна, боевете се водили буквално за всеки метър. Там се били укрепили 1650 немци – голяма част немски войници, повечето от които елитни СС бойци, които се отбранявали ожесточено. Руските войници се сражавали за всеки етаж, за всяка стая и етажна площадка.

В 21 ч. 30 мин. Червеното знаме е поставено от Егоров и Кантария на втория етаж, а когато подразделенията на Неустроев и Давидов успели „да изчистят” най-горните етажи на зданието, знамето е забито на купола му. По официална версия – поставя го съветският войник Михаил Егоров. Знамето официално е обявено за Знаме на Победата.

Самите Егоров и Кантария описват събитието  пред о. з. полк. Добри Желев, доктор по история, през 1962 г., когато той е техен водач по време на посещението им в България. Групата пропълзяла колкото се може по-близо до “Кралския площад” и под прикритието на артилерията, с мощен удар се втурнала напред. Започнали ожесточени боеве. Навсякъде от прозорците стреляли немски снайперисти. От 51 души до сградата успели да се приближат едва 14 войници, които успели да завладеят два кабинета на първия етаж в централната сграда. Там развяли знамето през прозорците. Но било твърде ниско и съветските части не ги забелязали. Последвали нови схватки. Бойците успели да овладеят два кабинета и на втория етаж. Отново развели знамето. Сега вече били забелязани. Артилерията засилила огъня. На помощ дошли батальоните на капитаните Неустроев и Давидов.

Батальонът на капитан Самсонов успял да се вмъкне от дясната страна на сградата. Боят ставал все по-кървав. Етаж по етаж бойците напредвали към покрива. Когато се изкачили на покрива, последвала градушка от мини, снаряди и куршуми. Да се сложи знамето на купола било невъзможно. Затова го завързали на протегнатата ръка на Бронзовия конник. Немска зенитна батарея, по една случайност оцеляла от огъня на съветската артилерия, започнала да обстрелва знамето. Егоров и Кантария залегнали под статуята. Първият снаряд бил бронебоен. Той улучил конника, минал през него, без да се взриви. Но един от следващите снаряди успял да улучи ръката на конника и да свали знамето. Двамата бойци, скрити до конника, изчакали да се стъмни, изкачили се на купола, завързали здраво червеното знаме и го оставили да се вее.  На следващия ден, 1 май, хитлеристките части се предали, райхстагът бил изцяло в ръцете на руските войници.

За извършения подвиг с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР  № 6972 от 8 май 1946 година Михаил Алексеевич Егоров е удостоен със званието „Герой на Съветския съюз”, връчен му е орден „Ленин”  и медал „Златна Звезда”. По-късно Егоров е награждаван неколкократно: с ордени „Червено знаме“, „Отечествена война“ 2-ра степен, „Червена звезда“, „Слава“ 3-та степен, медали, чуждестранни ордени. Избират го за Почетен гражданин на Смоленск и Берлин.

До 1947 година Михаил Егоров продължава да служи в армията. Завършва партийна школа в град Смоленск. Работи в Руднянcкия консервен комбинат. Живее във възстановения  град Рудня, който по време на войната пет пъти е попадал в ръцете на немците и бил разрушен до основи.

На 52 години – на 20 юни 1975 г. загива при автомобилна катастрофа. Погребан е в Смоленск. Името на Михаил Егоров  носят улица в Смоленск и улица в село Манастирщина, Смоленска област. На фасадите на комбината в гр. Рудня и на дома му, където е живял героят, са поставени паметни плочи.

Днес знамето, което след развяването му над Райхстага в Берлин се нарича „Знаме на Победата“, се съхранява като свещена реликва в Централния музей на Въоръжените сили на Русия.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here