Атанас Буров – Български банкер

0
2817
OLYMPUS DIGITAL CAMERA

BurovАтанас Димитров Буров /12.02.1875 – 15.05.1954/ е български финансист, индустриалец, банкер, държавник, дипломат и политик. Бил е депутат и подпредседател на Народното събрание, министър на търговията, промишлеността и труда и министър на външните работи и изповеданията. Една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на 20-ти век. Милеел с цялото си сърце за доброто на България, произнасял изключителни политически речи, въвел у нас модерни за времето европейски практики.

През 2000 г. е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица.

Данни за рода има отпреди три века. Фамилията се  преселила тук от Бесарабия. Различните поколения са живели в Балчик, Елена, Лясковец и Горна Оряховица, където е роден Атанас Буров – второто дете на Димитър Буров и съпругата му Кинка. Баба му Стана е сестра на Иларион Макариополски, негов близък родственик е Стоян Михайловски. По-големият му брат – Иван Буров, също банкер, един от първите археолози в България, 20 г. управлявал семейната банка в Русе.

Атанас Буров увеличава семейното състояние, наследено от дядо му Атанас – първенец на лясковските чорбаджии. Според Н. Неделчев – изследовател на рода, капиталът на Бурови идва от производство на коприна, фабрики за спиртни напитки, кланици за животни и лихварство. Търговската им банка е основана през 1862 г. в Горна Оряховица с клонове в Русе, София, Велико Търново и Свищов, навсякъде имало и техни магазини и къщи.                                                                                                                                               Бурови са инвестирали средства във възстановяването на манастира „Св. Илия“ в Горна Оряховица и в изграждането на жп линията Горна Оряховица – Русе.

Атанас учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, откъдето е изключен, заради организирана от социалистите стачка. Взема матурата си като частен ученик, след което завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж и навлиза в банковото дело.

Не веднъж е доказвал, че е човек на действието. Ръководи строителството на жп линията София – Кюстендил и участва в управлението на минното БАД „Бъдеще“, БТБ, ЗД „България“, АД „Бяло море“ и др. Занимава се с журналистика и политика,  става член на Народната партия. Пише статии за в. „Мир“, на чиито страници са публикувани едни от най-запомнящите се негови цитати.

След обявяването на Балканската война през 1912 г. крупният предприемач и банкер ускорено завършва Школата за запасни офицери и е единственият действащ депутат, записал се доброволец за фронта. При Чаталджа поручик Буров повежда атака „на нож“ и на косъм се разминава със смъртта, когато един турски куршум се забива в металната му запалка в горния джоб. Впоследствие е награден с Орден за храброст.

За Буров казват, че е „българин, в чиято мъдрост трябва да се вслушаме, защото той е от онези политици, за които работата е призвание, държавник в истинския смисъл на думата“. За разлика от много други, той влиза в политиката, воден единствено и само от любовта си към България.Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото…“ – из речта на Буров за зачитане националните интереси на България, 1918 г.  

От фронта през 1912 г. той пише до годеницата си Смарайда: „Аз съзнавам, че изпълнявам съвестно дълга си, а това е много важно за моето вътрешно настроение“. И пак до нея: „Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили…“

През 1912 г., на един прием в двореца, Буров среща за пръв път Смарайда, 17-годишната дъщеря на полк. Салабашев, която ще го обикне за цял живот. Женят се през 1913 г., имат син – Стефан, и дъщеря – Недялка.

Той изключително много ценял семейството, казвал: „Развеждат се само глупаците… Истинският, умният мъж си хойка, ходи си по чужди жени и девойки, плаща си честно, обилно и ги има. Жена му също има право на тези малки, невинни удоволствия”. И още: „Няма нищо по-страшно от самотата. Ето защо аз никога няма да се разведа. Ако би ще жена ми да е ламя, да е чума, да е грозотия. Но тя е моята жена. Тя ще ме разбере в тежък миг, тя ще ми подаде ръка, ще ми даде чаша вода или кора хляб… По-добър другар от жената няма”.

Човек, задминат от историята. Така историкът проф. Милко Палангурски нарича Буров, смятайки, че без неговата брилянтна дипломация стабилизирането на България след Първата световна война не би било възможно.

А самият Буров, говорейки за себе си в трето лице, казва: „България е имала само трима политици, които са разбирали от политическа икономия – Рачо Петров, Иван Е. Гешов и Атанас Буров“.

Кариерата си на политик започва като депутат. Като възпитаник на Сорбоната, имал висок стил на изразяване. За неговия блестящ ум говорят съхранените му речи в архивите на НС.

През 1913 г. е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Ст. Данев, управлявало 40 дни. През 1919-1920 г. оглавява същото министерство в кабинета на Ал. Стамболийски. За една година извършва значими реформи в кредитната система на следвоенна България: с цената на нови косвени налози бюджетните дефицити са преодолени; търговията се оживява, а с въвеждането на полици и банкови чекове инфлационното печатане на пари е прекратено.

След Ньойския мирен договор под съд са дадени всички министри, управлявали от 1912 г. до 1918 г., вкл. и Буров. Той успява да избегне процеса, емигрирайки във Франция.

След Деветоюнския преврат през 1923 г. Буров се включва в умереното крило на Демократическия сговор. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931), най-успешният период в кариерата му.

Той разчитал на Обществото на народите в Женева, където през 1926 г. държи реч на перфектен френски, в която излага бедственото положение на България заради репарационните й задължения от 2,4 млрд. златни франка. Бил избран за член на политическата комисия на ОН. Впечатлен от поведението му, предложението направил британският външен министър О. Чембърлейн. Буров съдейства за опрощаването на 1,7 млн. златни франка от окупационния дълг на България през 1930 г. Страната тегли два големи международни заема – за да реши въпроса с идващите в България 200 хиляди тракийски бежанци.

Атанас Буров бил русофил, привърженик на политиката, провеждана от Антантата и САЩ. Без да се притеснява от агентите на Гестапо, той всяка сутрин посещавал Руската легия в София.

По време на Втората световна война той е против съюза с Германия. На 2.09.1944 г. става министър без портфейл в правителството на К. Муравиев, управлявало няколко дни.

След Девети септември 1944 г. Буров е осъден от Народния съд на една година затвор. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 г.                                                                    През 1945 г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков. Интерниран е със съпругата си в Дряново. Учителят Н. Бейски си спомня: „Той беше мъж на средна възраст, изключително елегантно облечен и винаги придружаван от своята съпруга… Тя беше малко по-висока от него, видимо по-млада“. Според Бейски, Буров използвал много френски думи в речника си. Придвижвал се винаги с придружители.

През 1949 г. Буров е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си в Шумен и в Пазарджишкия затвор, където умира от сърдечна недостатъчност на 15 май 1954 г. на 79 години. В книгата си „Атанас Буров. Живот за България“ Ж. Цветков разказва, че жена му и дъщеря му намерили в края на арменските гробища в Пазарджик пресен гроб с погребани затворници. Сложили цветя и кръст с името на Буров. Възрастен свещеник събрал кураж и прочел заупокойна молитва. На другия ден мястото било изравнено с булдозер.

След закриването на арменските гробища през 1983 г. дъщеря му пренася тленните му останки в София и ги погребва в гроба на майка си.

През 60-те години на 20-ти век децата на Буров напускат страната. Помогнал им френският премиер Жан-Жак Делмаз, един от ръководителите на френската съпротива, който не забравил жеста на баща им – когато бил преследван от Гестапо, Делмаз се укрил във вилата на Буров във Варна.

Внучките на Атанас Буров живеят в чужбина: Елена – в Сан Франциско, а Магдалена – в Шотландия.

 

Цитати от изказвания на Атанас Буров:

  • Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество — винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.
  • На българина трябва никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя.
  • Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите.
  • Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма.
  • Туй, което характеризира българския обществен живот, то е преди всичко отсъствие на правов ред…
  • … туй, което е най-нужно на страната… и което трябва с всички усилия да привлечем тук, то е капиталът.
  • Ние трябва да бъдем европейци, ако чувствуваме, че имаме нужда от Европа…
  • Политиката… не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици. В политиката важна е маскировката…
  • Реформите са работи временни, минават, заминават… но създаването на една органическа обществена сила /гражданско общество/, то е вече една реалност, която никоя частна воля или частен дерт не може да разруши.
  • Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници, не е трудолюбив.
  • Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго.
  • Народът е стадо. Той слуша само гласа на пастира, който държи сопата…
  • Ако си въобразявате, че ще минете без сопата, въжето и остена, лъжете се. Тях, трите атрибута на държавата, трябва да ги има. Иначе – край.
  • Пари при пари отиват, но не многото при малкото, а малкото при многото.

 

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here