САЛВАДОР ДАЛИ – Испански художник, скулптор, дизайнер

0
3503

изтеглен файл (3)Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек, първи маркиз де Дали де Пубол /с титлата го удостоява крал Хуан Карлос/ е роден през 1904 г. Първата си изложба прави още на 15 г. Учи в „Резиденцията” – за надарени млади хора, и в Академията „Сан Франциско”. Развива свой разпознаваем стил. Познава се с Пикасо, който е негов кумир, с Бунюел, Лорка, Цвайг, Фройд.  Създава над 1500 картини; пише и илюстрира много книги; прави графики, литографии, бижута, скулптури, театрални и филмови декори, дизайн на облекла и др. Сред най-известните му творби са: „Мека конструкция с варен боб: предчувствие за гражданската война“ ;  „Жена ми гола, гледаща собственото си тяло“; „Кошница с хляб“; „Носът на Наполеон“; „Галацидалацирибонуклеиновакиселина“ . Член е на Френската академия на изящните изкуства. Носител е на Големия кръст на Изабела.                                                                                                                                                                                                                                                                             Умира през 1989 г. Завещава цялото си имущество – 130 милиона, и творчеството си на испанската държава. На името му е кръстен астероидът 2919Dali.

В детството си Салвадор Дали проявява голяма интелигентност, но бил много арогантно дете. Успявал да получи всичко с капризи и симулация. Заради многобройните си странности и фобии (страх от скакалци, например) нямал приятели. В училище се увличал по хазарта. В Академията става известен с ексцентричния си външен вид: дълга коса, бакенбарди, облекло в стил 19 век. Малко преди да завърши, е изгонен, защото заявява, че никой не е достатъчно компетентен, за да го подложи на изпит… Запазена марка до края на живота му са екстравагантните му мустаци.

Дали не спира да шокира и изненадва света. В Лондон изнася лекция, облечен във водолазен костюм и с шлем: „Аз просто исках да покажа, че се спускам дълбоко в човешкия ум.“  В Ню Йорк се появява на бал със стъклена витрина на гърдите си, в която има сутиен. На маскарадни  увеселения в Ню Йорк Дали и Гала се появяват облечени като бебето Линдберг и неговия похитител. Дали има забележителна склонност към нарцисизъм и мегаломания. Има прекомерна страст към лукса и ориенталската мода. Дори си измисля арабско потекло. Неговият ексцентризъм понякога привлича  вниманието повече от  творчеството му и критиците го тълкуват като рекламен трик.

В Париж  Дали е в кръговете на сюрреалистите. Той въвежда сюрреалистичен образ на разтопени часовници с идеята, че времето не е твърдо и определено. След няколко изложби в Питсбърг става изключително популярен и сюрреалистите оценяват високо това. В Париж представя триизмерно произведение на изкуството, състоящо се от истински автомобил с два манекена в него. На обвиненията за себевъзвеличаване Дали заявява: „Скромността не е най-голямата ми добродетел”.

След като Франко идва на власт, аполитичният Дали е изгонен от групата на сюрреалистите, които заемат леви позиции. В отговор той заявява: “Сюрреализмът – това съм аз!”. По-късно ще се обяви за спасител на изкуството /Салвадор на испански означава спасител/.

През 1929 г. Салвадор Дали среща бъдещата си съпруга Гала – рускинята Елена Дяконова, 11 години по-възрастна от него, бивша съпруга на Пол Елюар, с когото имат дъщеря, но Гала ненавиждала ролята си на майка. Любовта връхлетява като мълния Гала и Дали и те заживяват заедно. Гала имала много извънбрачни връзки, на  които Дали не възразявал – в тогавашните бохемски среди това се смятало за нормално. Гала е единственият женски модел в творчеството му и той не спира да й се възхищава. Баща му не приема Гала – изгонва сина си от къщи и го лишава от наследство.

Тандемът Дали – Гала се оказва печеливш. Тя го вдъхновява да твори, превръща се  в негов счетоводител и трупа милиони от таланта му.

В САЩ Гала и Дали бързо завладяват новия свят. Той се радва на признание и несекващи финансови постъпления. Издава автобиографията си, прави каталози и илюстрации, пише сценарий за Холивуд, прави колекция с бижута, работи с У. Дисни и А. Хичкок… През 1948 г. се завръщат в Европа и сключват втори, този път църковен брак. В Испания и Париж те са обгърнати от лукс и обожание и не престават да скандализират с разкрепостеността си. Дали не пропуска възможност за самоизява и опиянение:  „Целият свят ми е роб!” и „Всеки ден ми става все по-трудно да разбера как останалите могат да живеят, без да бъдат Салвадор Дали!”

Дали експериментира с много и необичайни похвати: оптични илюзии, отрицателно пространство, стереоскопични изображения. Той е сред първите художници, които използват холографията. Проявява силен интерес към природните науки и математиката. В картините си от 50-те рисува форми, съставени от рог на носорог /рогът, според него, означава божествена геометрия/. Той е очарован от ДНК, 4-мерния куб и хиперкуба и ги включва в картините си.

Странностите на гениалния Дали нямали край. Веднъж Арам Хачатурян бил поканен в дома му. Бил посрещнат в разкошна зала от церемониалмайстор, който влизал, покланял му се и излизал. Хачатурян оставал сам, седнал на златоткан кралски диван, пред него – мозаечна масичка, върху която изящно били подредени арменски коняк, испански вина, плодове и цигари. Минали 10 минути, още 10, но Дали не се появявал. Минал час. Дали не идвал. Това било ужасно нарушение на етикета. Не изтърпявайки унижението, гостът  решил да си тръгне. Всички врати на дворцовите покои, обаче, се оказали заключени. Потърсил звънец или телефон, нямало. Часовникът ударил четири. В този момент в залата оглушително зазвучала музиката на „Танц със саби”. Вратата се отворила с гръм и в залата, съвършено гол, влетял Дали, размахвайки над главата си сабя. Прелетял така през цялата зала и потънал зад отсрещната врата. Музиката рязко спряла. Церемониалмайсторът обявил, че аудиенцията е приключила. И поканил онемелия Хачатурян  да си тръгне. На изхода почтително му връчили разкошен холандски печат, албум на Дали със златна рамка и с трогателен автограф от домакина. Пред хотела го очаквали с многобройни въпроси за това как е преминала знаменитата среща между двамата гиганти. Хачатурян се опитал да каже нещо за изкуството. Повече не стъпил в Испания…

Отношенията на Дали с Гала се усложнявали. Тя го убеждавала да твори по-разбираемо, а когато картините му не се купували, го карала да разработва продуктови марки, костюми… Решителният й  характер му помогнал много. Любовта на Дали  била продиктувана от дива страст, а Гала си давала сметка, че е омъжена за гений. Дали й купува замъка Пубол, но можел да я посещава само с писменото й разрешение.                                                                                                                               През 1981 г. Салвадор Дали развива болестта на Паркинсон, която му пречи да рисува. На следващата година 87-годишната Гала умира. Дали изпада в дълбока депресия. Грижите за него не били никак лесни за наетите медицински сестри. Той целенасочено обезводнява организма си, предполага се, че прави два неуспешни опита за самоубийство. Замъкът, в който се намира, се запалва. Художникът е с тежки изгаряния, но остава жив.

Светът е шокиран: Дали и Гала имат син! През 1984 г. художникът Хосе Ван Рой Дали се появява на откриването на собствената си изложба в ковчег и катафалка, за да докаже, че изкуството не е мъртво. Това е „тайният” син на Гала и Дали, отгледан от настойници. Той живее край Рим със съпругата си и 7 котки и пази картини на баща си. Последната им среща е в болницата – Дали вече не можел да говори. Но го познал! Снимали се прегърнати.

През 1988 г. Салвадор Дали получава сърдечен удар. Умира година по-късно. Преди смъртта си той пише: „Двете най-щастливи неща, които могат да се случат на един съвременен художник, са: първо, да бъде испанец, и второ, да се нарича Дали. Случиха ми се и двете.“

 

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here