МЕРИ ПИКФОРД – Американска актриса

0
812

изтеглен файл (1)Знаменитата кино- и театрална актриса от канадски произход Мери Пикфорд ладиГладисе първата мегазвезда на Холивуд. Родена е през 1892 г. в Торонто. Снимала се е в 250 филма, с огромен касов успех повече от 20 години. Първата милионерка в артистичния свят. Нейно амплоа са детските роли, дори след като навършва 30 г. Носителка е на два Оскара – за „Кокетката” /1929/ и за цялостна кариера /1976/. Терминът „стар систем“ е измислен заради нея. В списъка на най-големите актриси на всички времена е на 24-то място. На 40 г. престава да се снима, посвещава се на филмовия бизнес.

Умира през 1979 г.

На великата Мери Пикфорд бе посветен 27-ят Международен кинофестивал в Италия през 2008 г.

изтеглен файлГладис Луиза Смит е рожденото име на актрисата, дъщеря на бедни емигранти – ирландци. Има брат и сестра, те също стават актьори. Баща им Джон Смит пиел много и умира рано. Майката – Шарлота Хенеси, била шивачка. Театърът станал истинско спасение за осиротялото семейство. По онова време на мода били семейните мелодрами с участието на деца.

За да изкарва допълнително, госпожа Смит, заедно с децата си, започнала да играе в местния театър. Нещата потръгнали, особено с Мери! Макар и 5-годишна, тя не се притеснявала от сцената, актьорите я обичали. Тъй като не умеела да чете, бързо и на слух запомняла ролите си. Трупата пътувала по градове и села в студени и мръсни вагони, но Мери изтърпявала всичко. Получавала по 5 долара на седмица. На 6 години сама отишла при режисьора и поискала за себе си главната роля. Дали й я. Дебютира на сцена в постановката „Сребърният крал”.                                                                                                                                      Когато е на 13, самоуверената и амбициозна Гладис получава от  режисьора  Дейвид Беласко роля в пиесата „Уорън от Вирджиния”, играна 380 пъти,  и  хонорар от 25 долара на седмица.                                                                                                                                              По негово настояване тя приема псевдонима Мери Пикфорд.  Чувайки, че в киното дават по-високи хонорари, през 1909 г. Мери отива в студията „Байограф“ и моли режисьора Дейвид Грифит да я вземе на работа като статистка. Той й дава роля в „Самотната вила”, първият й филм – 8-минутен, хронометражен. Плащат й по 5 долара на ден, но след скандал тя иска 10 и ги получава. Ранните й филми носят на киностудията солидни печалби.

Почитателите й се сърдели затова, че вместо театралната сцена,  предпочела глупавите скачащи картинки в киното. Но Мери Пикфорд била от първите актриси, които знаели, че в скачащите картинки има невероятен потенциал.

Само през 1909 г. актрисата се снимала в над 50 филма. По това време кинопроизводството ставало бързо – филмите траели не повече от 12 мин., заемали само една кинолента и често се снимали без сценарии. Нямали и субтитри.

Скоро Грифит мести трупата си от Ню Йорк в Лос Анжелис.                                                                    Колкото повече нараствала популярността на актрисата, толкова по-високи хонорари тя искала. В„Лютиерът от Кремона”, режисиран също от Грифит, й партнира младият Оуен Мур. През 1910 г. Мери се омъжва за Мур, напуска Грифит и се мести в друга киностудия, където снима 30 филма за по 175 долара на седмица. После разваля контракта и се мести в друга компания, получавайки по 225 долара на седмица. Филмите с нейно участие се разпространявали нелегално из цяла Европа, което носело големи печалби – и на нея, и на студиите. Това превръща Пикфорд в звезда от световна величина. През 1912 г. актрисата отново се връща при Грифит и вече е първата актриса с по-висок статут от другите актьори на „Байограф“ – тя поставя собствени условия за филмите и хонорарите си.

Образът й бързо се превръща в култов за нямото кино. Милото и нежно момиче с руси къдрици и детски очи омайвало публиката с непринуденост и удивителен талант. Златните й къдрици никога не загубвали своя блясък.

Външността й идеално подхождала за ролите на нещастни сирачета и бедни момичета. Мери, с ръст 1 м 54 см,  играела детски роли дори на 30 – „Бедната малка богаташка”, „Малката американка”, „Ребека от фермата „Санибрук”. Влагала в тях цялото си сърце и душа, предизвиквайки в публиката съчувствие и симпатия. Освен това, умеела да изяви емоциите си с поглед, а не с жестове.

„Системата на звездите“ се появява заради Мери Пикфорд. Извън снимачната площадка тя съвсем не била безпомощна като героините си. Отличавала се с редки делови качества и твърдост. На практика сама правела филмите си: подбирала режисьори и снимачни експерти, контролирала изпълнението на всеки детайл. На 24 г. Пикфорд е не само милионерка, но и примата на Холивуд.

През следващите години работи с Адолф Зукор и компанията му „Феймъс плейърс“. Само през 1914 г. той я снима в 7 пълнометражни филма и в мелодрамата „Тес от Страната на бурите”. Пресата съветвала зрителите да заемат по-рано местата си, когато се прожектирали филми с нейно участие. През 1916 г. тя подписва със Зукор договор за 10 000 долара на седмица плюс еднократна премия от 30 000 и солиден дял от печалбите. За да си компенсира хонорарите, които й плаща, Зукор кара собствениците на кинотеатри да подписват предварителни договори за филмите, които ще излъчват. За всеки нов филм с Пикфорд се заплащала премия. От страх – почитателите на актрисата да не се ориентират към други театри, собствениците приемали тази силова политика. Така официално се ражда „стар систем“ – системата на звездите, в основата на която е Мери Пикфорд. За 4 години тя се появява в над 20 филма и се превръща в обект на фанатично обожание.

Актрисата обаче не била щастлива заради скандалите и пиянството на мъжа си. Веднъж по време на пикник Мери трябвало да мине по една тънка греда над бързата река, но Оуен не пожелал да й помогне. Скочил друг мъж, грабнал я на ръце и я пренесъл на другия бряг. Това бил Дъглас Феърбанкс, актьор с роли на буйни красавци, разбойници и каубои. Той бил женен. Имал странични връзки, но романът с Пикфорд не приличал на никой друг. В нея се събудила истинската жена. Всички им се възхищавали. През 1920 г. си разменили сватбени пръстени и се отправили на триумфално пътешествие по европейските столици. Снимали “Целувката на Мери Пикфорд”. Печелели много, купили си имение близо до Лос Анжелис, което, сливайки имената си, нарекли Пикфеър. На приемите им се събирал цветът на обществото. През 1927 г. те станали първите артисти, оставили отпечатък от дланите си върху циментената плоча пред входа на Grauman’s Chinese Theate.

Пикфорд била вече цяла индустрия, знаела всичко за бизнеса. Като мерило използвала финансовите успехи на Чарли Чаплин. През 1919 г. заедно с Грифит, Чаплин и Феърбанкс създават „Юнайтед артистс корпорейшън“. Мери се превърнала в една от най-влиятелните жени, работили някога в киното.

Щастието на краля и кралицата на Холивуд продължило 10 години. Дошло времето на отчуждението и изневерите, разделили се през 1936 г. Дъглас се оженил отново, пропил се и след три години починал. Мери се омъжила за своя любим Чарлз „Бъди“ Роджърс, също актьор, с когото осиновяват две деца.                                                                                                                                                         За да се отърве от момичешкия си екранен образ, тя заменила прочутите си къдрици с къса прическа. На събитието присъствали и журналисти, снимките заели първите страници на вестниците.

Великото нямо кино заминало в историята. Мери не можела вече да играе своите млади и наивни героини, но красотата и загадъчното й изражение привличали публиката и нейните по-улегнали роли продължавали известно време да носят печалби. За ролята си в „Кокетката“/1929/ филмовата легенда получава „Оскар“. По ирония на съдбата най-голямата звезда на нямото кино е първата актриса, която получава „Оскар“ за говорещ филм.

Въпреки старанието й да бъде в крак с времето, звуковото кино й било странно. Тя се снимала в още няколко филма, но без голям успех. Последният озвучен филм, в който играе, е „Секрети“ /1933/. Повече никога не се снимала в киното, главоломната й кариера приключила.

Мери Пикфорд имала безграничното доверие на публиката, затова многократно участвала в благотворителни акции. По време на Първата световна война, заедно с Феърбанкс и Чаплин, призовавала гражданите да си купят облигации от военния заем. Изявите им били за финансиране на военните нужди. През 1927 г. е сред 36-мата основатели на Американската академия за филмови изкуства и науки. През 1944 г. става председател на женския отдел на основания от Рузвелт Национален фонд за борба с полиомиелита, посещавала болни деца. Заедно с Ч. Роджърс и М. Бойд основават през 1948 г. телерадиокомпанията „Пикфорд-Роджърс-Бойд“. Продължавала да е един от най-продуктивните продуценти в Холивуд. Съвместно с У. Дисни, О. Уелсън, Ч. Чаплин и др. основава Обединението на независимите кинопродуценти, функционирало до 1958 г.

През 1935 г. Пикфорд купува дяловете на партньорите си в „Юнайтед артистс“, след което продава компанията за солидна сума. До края на живота си остава в „Пикфеър“ – с огромно влияние върху Холивуд и целия свят. През 1976 г. Филмовата академия й присъжда втори „Оскар“ – за цялостен принос. Удостояват я и със звезда на Холивудската Алея на славата. Правителството на Канада удовлетворило молбата на великата си сънародничка и възстановило гражданството й.

Успялата като никоя друга жена Мери Пикфорд имала осигурен, но затворен живот. Приемала само няколко подбрани приятели. Общувала с външния свят по телефона, без да излиза от спалнята. Всичко останало в миналото: и славата, и преклонението на зрителите, и титлата й “Любимката на Америка”. Обожаваната от милиони филмова кралица умира на 87 г. от кръвоизлив в мозъка през 1979 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here