МЕРИЛИН МОНРО – Американска актриса

0
4264

изтеглен файл (1)Красива, руса, стопроцентова американка. Крехка и променлива. Тя търсела сигурност в любовта и стигнала дотам, че изоставила

холивудските режисьори за един, белязан от съдбата, американски президент. Животът на върховния сексуален символ на 50-те години на 20-ти век, непомръкнал и ненадминат на планетата и до днес, въпреки легионите от подражателки  – Мерилин Монро, е съпроводен от оглушителни реклами, от идолопоклонничество, ревност

и възторг. И от много измислици… Като за всяка звезда от нейната класа.

Истинското й име е Норма Джийн Мортенсън. Появява се на бял свят на 1 юни 1926 г. в Лос Анжелис. Майка й Гладис Монро-Бейкър, улична актриса в Холивуд с несигурно препитание, я нарича Норма на името на любимата си актриса Норма Талмидж. Гладис казвала, че баща на детето е вторият й съпруг Мартин Мортенсън, норвежец по произход, с колебливи доходи. Скоро след раждането на Норма те се разделят, той изчезнал, ето защо това бащинство се смята за съмнително.

изтеглен файлБъдещата звезда имала мизерно детство, съпроводено от голяма депресия. До 7-годишна възраст живяла у едно обикновено приемно семейство, после – с майка си, която скоро прибрали в приют поради напреднала шизофрения. Известно време Норма прекарала в дом за сираци, а от 11-тата й година за нея се грижила майката на най-добрата й приятелка, с която заедно ходели на училище. Математиката била проблем за момичето, но по английски и литература се справяла доста добре. Веднъж дори есето й за Ейбрахам Линкълн било обявено за най-доброто в класа. Това, на пръв поглед малко, постижение било голям стимул за увереността на Норма Джийн и тя вече не се чувствала толкова глупава. Ходела в обикновени дрехи, най-често в познатия светлосин костюм, но всичко това се променило, когато Норма Джийн изведнъж разцъфнала. Започнала да отделя особено внимание на грима и прическата си.             Норма Джийн много харесвала актрисата Джинджър Роджърс. Едно съседско момиче й подарило нейни снимки. Тя решила, че иска да е точно като Джинджър и започнала да чете реплики на глас. Леля й Ана не си позволила да критикува неоформения й талант. „Отнасяше се с голямо търпение към огромната ми амбиция да стана актриса.“ – споделяла по-късно Мерилин.

На 16-годишна възраст Норма сключва брак с Джим Доурти, който бил твърде ревнив, но имал желание да я покровителства. През 1944 г. той заминава отвъд океана и Норма с облекчение посреща тази раздяла. Тя се уморила да играе ролята на жена, затворена у дома. През цялото време въображението й се развихряло: измисляла си баща като Кларк Гейбъл,  фантастични сцени на тропически острови, яхти и дворци, в които всички й се възхищават.

Норма Джийн обожавала да позира. Тя копнеела да бъде харесвана и да привлича вниманието.  Когато започва работа в авиационна фабрика, я забелязва един военен фотограф, който имал задължението да снима жени за списание, повдигащо бойния дух на войниците. Той й предлага да позира за пет долара на час и тя се съгласява. Преследвана от мечтата си да стане звезда, тя се развежда със своя съпруг и става модел. Известен. Фотографът Андре дьо Диенес се влюбва в нея и я моли да му стане жена, но тя му отказва.

От 1946 г. Норма постига забележителен ефект на плътта в една кинокомпания. Студията я ангажира, изсветлява още русите й коси и сменя името й. По-късно самата Мерилин ще каже: „Непрекъснато имам чувството, че съм фалшификат.” И има основание. Чужд цвят на косата. Чужди хора вместо родители. Чуждо име – даже не й позволяват сама да измисли псевдонима си, измислят го продуцентите й. Мерилин се е казвала баба й, а Монро е моминската фамилия на майка й. Актрисата дори трудно раздавала автографи, понякога питала как се изписва името Мерилин.                                               

Пръв меценат на актрисата и певицата  Мерилин Монро е продуцентът-ветеран Джо Шенк, който наближавал 70-те. Тя харесвала мъже на възраст, напомнящи  образа на добрия, топъл баща. Мерилин проявила своите предпочитания към Хари Куон – тиранът на „Кълъмбия”, към актьора Милтън Берл, към Фред Каргър – неин преподавател по пеене, към 18-годишния акомпанятор Антън Лавей. Биографите й я преценяват като едно дяволито дете, което предпочита възхитените погледи на мъжете пред настойчивото им внимание. През по-голямата част от времето тя била погълната от мисли за самата себе си. След като през живота й преминали актьорът Марлон Брандо и писателят Боб Слатцер, важният холивудски агент Джони Хайд поема ролята на неин меценат. Той бил дребен 53-годишен мъж с болно сърце. Искал да се оженят, но Мерилин отказала. Хайд й създал чувство за сигурност: подновява гардероба й, плаща козметичните операции на носа и брадичката, използва влиянието си, за да й осигури първите големи роли във филмите „Когато градът спи” и „Ева”. Приятелка на Мерилин твърди, че тя имала списък на мъжете, с които искала да бъде близка. Между тях бил и Алберт Айнщайн, на когото тя изпратила снимка с посвещението: „С уважение, любов и благодарност”.”

Първата истинска голяма любов на Мерилин е звездата на американския бейзбол Джо ди Маджо. По това време Монро се снима във филмите „Мъжете предпочитат руси” и „Как да се омъжиш за милионер”. Те сключват брак през 1954 г., но след 9 месеца го разтрогват, тъй като Джо не успява да се справи с публичните изяви на своята съпруга.                                                                                                          Две години по-късно Мерилин Монро се омъжва за Артър Милър – писател и драматург, носител на наградата „Пулицър”, който от предишния си брак има две деца. Това е най-продължителният брак на актрисата – 4,5 години. Съвместният им живот бил изпълнен с пререкания. Мерилин вземала огромни дози успокоителни и поглъщала наркотици. На два пъти Милър я спасявал, докато накрая се развел с нея. Раздялата им станала в деня, в който Джон Кенеди бил избран за президент.

През март 1954 г. година Мерилин получава наградата за „Най-популярна актриса“. Следва участие във филма „Няма по-добър бизнес от шоубизнеса”. Много скоро Мерилин подписва седемгодишен договор с „Туентиът сенчъри-Фокс“ и получава една от главните роли във филма на Джон Хюстън „Асфалтовата джунгла“. През 1955 година е обявена за секс символ на годината в САЩ. През същата година Мерилин основава собствена компания – „Мерилин Монро продъкшън“, в която тя е президент, собственик и владее контролния пакет от акции. През 1959-та получава  „Златен глобус” за „Най-добра актриса“ – за филма „Някои го предпочитат горещо“.                                                                                                                   Мерилин приближавала своите 35 години. Била отчаяна от мисълта, че остарява. Тя се хвърля в шумна авантюра с Ив Монтан, който я разочаровал, като не желаел да се раздели със съпругата си Симон Синьоре. След това Монро се възползвала от покровителството и приятелството на Франк Синатра. Именно той през 1951 г. я представя на Кенеди, който по-късно става президент на САЩ и на когото Мерилин мечтае да стане жена.

Неговите закъснения за срещи и продължителните му телефонни разговори я уморявали и въпреки това от 1954 до 1960 г. те били в близки интимни отношения. Мерилин записвала част от разговорите си с него в дневника си. По време на разговори с приятели Кенеди обсъждал политически проблеми или обяснявал някои от правителствените решения, които не били за широката публика. Дневникът може би е съдържал компрометираща информация за президента и за политиката му като цяло. Ето защо той мистериозно изчезва веднага след смъртта на Мерилин.

По повод 45-тата годишнина на Кенеди тя му изпява „Честит рожден ден”, с което предизвиква скандал. В желанието си да успокои бурята от недоволство, президентът я поверява на своя брат Робърт Кенеди. Боби хлътва до уши в изкусителната блондинка и й заявява, че ще напусне жена си заради нея. След това внезапно прекъсва връзката си с Мерилин. По това време звездата вече има проблеми с алкохола и наркотиците. Когато атаките й стават опасно настойчиви, той сменя номера на телефона си. Монро се заканва да свика пресконференция.  Едновременно весела и отчаяна, тя закъснява за снимки, заради което е отстранена от филмовата студия. Води безреден живот, непрекъснато взема хапчета и говори за смъртта си.

Лятото на 1962 година е последното лято на 36-годишната Мерилин Монро. На 5 август тя е намерена мъртва в дома си. Гола, отвърнала лице от света.                                                                                           Версиите за смъртта й са няколко. Според официалните заключения след  аутопсията смъртта е настъпила вследствие на свръхдоза наркотици. Лекарят, който констатира смъртта й, декларира, че тя сама е избрала своя край.

49 години по-късно са разследвани записите на на лента и на хартия на психоаналитика на Монро д-р Ралф Грийнсън от последните дни на живота й. В тях в нито едно изречение няма намек, че ще сложи край на живота си. В записите Монро казвала: „Драги докторе, Вие ми дадохте всичко. Мисля, че най-сетне постигнах контрол – контрол над себе си и над живота си.“

Записите показвали още, че актрисата е била погълната от жаждата за „Оскар“, мечтала е за приятелската закрила на Кларк Гейбъл. Сънувала е себе си като изпълнителка на Шекспирови роли и се е измъчвала от факта, че браковете ѝ завършват с разводи. Прокурорът, разследвал смъртта на Мерилин Монро заявява, че тези записи  доказват, че актрисата не е имала никакво намерение да се самоубива.

Тогава кой е нейният убиец – мафията, американските управляващи или дългите ръце на семейство Кенеди? Отговора се опитва да даде една  книга – на разследващия автор Дарвин Портър, който се познава с Норма, още когато тя е модел на бельо. Той твърди, че мафията е лансирала Джийн в Холивуд, като в замяна на това тя трябвало да прелъстява големи политици, между които Никита Хрушчов и Фидел Кастро, за да бъдат изнудвани. Според Портър смъртта й е поръчана и подготвена от мафиота Сам Джанкана, помагал на Кенеди в купуването на гласове. Той е склонен да вярва, че Боби Кенеди е решил да ликвидира Мерилин, поради което е наел мафията.                                                        

Холивудската легенда Мерилин Монро умира в бялата си испанска  хасиенда, строена през 1929 г. с площ от 242 кв м, включващи 3 спални /едната от тях била определена за „телефонна стая”/, 2 бани и отделна къща за гости. Актрисата я купила за 90 000 долара 6 месеца преди фаталния си край и плащала вноски от 320 долара месечно. Само ден след смъртта й се появили над половин дузина купувачи, а през 2010 г. цената й вече била 3,5 милиона.

Желанието й било да превърне къщата в уютен дом. Тя пътувала до Мексико, за да си купи автентична мебелировка и произведения на изкуството, много от които след смъртта й били открити все още неразопаковани. Последният чек, написан от нея, бил за бял скрин с чекмеджета.  Според някои източници Мерилин никога не е използвала бъбрековидния басейн в задния двор. Но обичала билковата си градина в единия край на имота. Сред най-обсъжданите елементи на къщата е табелката, поставена от Мерилин, гравирана с латинската фраза „Cursum Perficio“, означаваща „Моето пътуване свършва тук“.

Мисли на Мерилин Монро:

Аз не знам кой е измислил високите токчета, но всички жени му дължат много…

Ако не можеш да накараш едно момиче да се усмихне – не можеш да го накараш да направи нищо!

Кариерата е хубаво нещо, но не може да те стопли в студените нощи.

Мъж — това е човек, който винаги забравя рождения ти ден и никога не пропуска случай да каже на колко си години.

По правило мъжете са добри в леглото, когато изневеряват на жените си.    Холивуд е място, където плащат 50 000 долара за целувка и 50 цента — за вашата душа.

 

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here