МАДАМ ТЮСО – Швейцарска скулпторка

1
687

Швейцарската скулпторка от френски произход и музеен деец Мадам Тюсо е родена през 1761 г. в Страсбург. Прочута е с восъчните фигури, които сама извайва. В Лондон основава Музея на восъчните фигури „Мадам Тюсо”.

Умира през 1850 г. в Лондон на 89 години.

Сред многото восъчни знаменитости гостите на музея в Лондон различават и фигура на дребна женица, с гърбав нос, бяла шапчица и синя рокля. Това е Мадам Тюсо. Фигурата е направена от самата скулпторка девет години преди смъртта й. За да я помнят.                                                                                                                         Бащата на Анна Мария Горсхолц загинал в Седемгодишната война два месеца преди раждането на дъщеря си. Когато момиченцето е на шест години, изпадналата в крайна бедност майка го отвежда в Берн, където получава работа като икономка в дома на д-р Филип Кюртиюс. Това бил нечуван късмет…                                                                                                                                      Учител на Анна Мария бил д-р Кюртиюс. Покрай медицината, за да илюстрира анатомичната теория, докторът се занимавал и с восъчно моделиране. Извайвал и восъчни фигури на известни хора. Малката Мари започнала да му помага и скоро той забелязал изключителните й умения на скулптор. През 1765 г. д-р Кюртюис се мести в Париж, а след две години Мари и майка й отиват при него. Момичето с огромно старание изучава восъчното изкуство. Първата изложба на восъчните фигури на Кюртиюс е открита през 1770 г. и предизвиква  голям интерес. Следват още две негови изложби.

Когато Мари е на 17, д-р Кюртюис й поръчва восъчен портрет на Волтер. Било малко преди смъртта на прочутия философ. Тази първа работа на бъдещата Мадам Тюсо била изключително талантлива. След кончината на мислителя копията на портрета му започнали лудо да се купуват, а пред салона, в който бил изложен оригиналът, се извивали опашки от посетители.

Един ден се появил неочакван гост – кралят на Франция Луи XVI. Монархът останал възхитен от работата на младата Мари и няколко дни по-късно девойката била поканена в двореца да преподава скулптура на сестрата на владетеля – мадам Елизабет. Деветте години, прекарани в разкошния дворец Версай, били най-хубавите от живота на ваятелката. Тя живеела сред най-богатите и влиятелни личности на Франция и бързо се сближила с много от тях. Спечелила си и симпатиите на краля.

Работела непрекъснато. Изваяла от восък фигурите на Жан-Жак Русо и Бенджамин Франклин. По време на Френската революция се запознава с Наполеон и Робеспиер. Извайва фигури на много от жертвите в революцията.

Мари не посмяла да се противопостави на д-р Кюртюис, който искал тя  да се върне в Париж, и това й спасило живота. През 1792 г. Луи ХVІ е отстранен от власт, а повечето от обитателите на Версай били убити от бунтовниците, а стопаните му намерили края си на гилотината. По-късно всичко това максимално достоверно е представено в един от павилионите на музея на Мадам Тюсо. След като се саморазправили с краля, революционерите решили да запечатат за поколенията кървавото си дело. Помолили мадмоазел Горсхолц да снеме посмъртни маски от осъдените на смърт. Днес една от най-мрачните експозиции на мадам Тюсо изобразява обезглавени трупове, а една жена държи в ръцете си отрязаната глава на Мария Антоанета. Кралят и кралицата станали герои от Парижкия музей на восъчните фигури…

През 1794 г. д-р Кюртюис умира. Мари е единствената му наследница. Тя започва да пътува и да показва восъчните произведения. По време на Големия терор, когато Якобинската диктатура завършва с екзекутирането на 35-40 хиляди французи, на  Робеспиер и неговите сподвижници, Мари е осъдена на смърт чрез гилотина, но благодарение на застъпничеството на Коло д’Ербоа животът ѝ е пощаден.

След година тя се омъжва за инженера Франсоа Тюсо. За три години му ражда три деца – една дъщеря, която починала по-късно, и двама синове. Но бракът й не потръгнал, а във Франция ставало все по-тежко да се живее. Мадам Тюсо решила да намери по-спокойно  място за своето семейство и избрала Лондон. През 1802 година се установява на ул. „Бейкър” , където през 1835 г. ще отвори врати прочутият й музей. Неизвестно защо, съпругът й не я последвал. Мари повече не се омъжила, но запазила и обезсмъртила фамилията на неблагодарния си съпруг. През следващите години тя пътувала със своя музей из Англия, но когато умората надделяла, се установила в Лондон. Починала на 89 години, завещала делото си на своите синове и внуци.

Музеят „Мадам Тюсо” е една от емблемите на британската столица, историята му е над 200-годишна. От създаването му през него са минали над 200 милиона посетители. Има клонове в Амстердам, Лас Вегас, Хонконг и Ню Йорк и филиали в Лондон. И всичките носят името на Мадам Тюсо. В прочутия музей са восъчните фигури на Хенри VIII и неговите шест съпруги, на кралица Елизабет II и кралското семейство, на Робеспиер и Марат, на политическите лидери на 20 век – Чърчил, Ганди, Тачър, на известни спортисти, телевизионни и филмови звезди, вкл. и анимационни.

През 1979 г. e отворена нова „Зала на ужасите“, предлагаща смразяващи преживявания. Битката  при Трафалгар, Джак Изкормвача и други известни престъпници са пресъздадени с потресаваща точност. През 1993 г. е отворена нова атракция „Духът на Лондон“ – аудио-аниматронно пътуване из Лондон от Средновековието до днес – с черна кола, движеща се по релси. Пресъздадени са  Голямата епидемия от чума, Големият пожар от 1666 г., последната световна война и събития от 60-те години на миналия век.

През 2005 г. шейхът на Дубай – принц Мохамед ал Мактум, купува прочутия музей на Мадам Тюсо за колосалната сума от 1,5 милиарда долара! Той придобива и филиалите на музея в Ню Йорк, Лас Вегас и Хонконг, както и два увеселителни парка в Лондон. Шейхът  е заявил намерението си да инвестира в музея.                                                                                                                                           Това странно изкуство – восъчното, възниква, когато хората вече можели да запечатват образи в глина, гипс, камък, мрамор и бронз, върху папирус, пергамент, хартия и платно. Причината е в това, че тези изображения, дори триизмерните, не били едно към едно. Восъчният вариант давал много по-големи възможности. За да заприличат моделите така поразително на оригиналите, обаче, е нужна огромна работа.

Фигурите се правят малко по-едри от оригиналите, отливката е с 2% отклонение, тъй като с времето восъкът се „сляга“. За изработването на една фигура е необходима около половин година. Над нея работят различни специалисти – скулптори, художници, гримьори, фотографи, стоматолози, фризьори, дизайнери, обущари, бижутери… Работата започва от позирането на модела, ако е жив. Правят се точни измервания на лицето, ръцете, тялото – всичко по 250 пъти. След това моделът се снима по сто пъти от всички възможни ракурси. И едва тогава скулпторът прави копие от глина или восък. Лицето и откритите части на тялото се изработват от восък, а торсът – от стъкловлакна. Идва ред на очите, кожата, косите и зъбите. Очните ябълки се правят от специална пластмаса с такава точност, че са видими дори най-тънките капилярчета. Кожата се оцветява в естествения цвят на модела. Косите се подбират по образци или запазени фотографии. Всеки косъм се поставя самостоятелно във восъчния скалп, а след това косата може да се мие и сресва също както естествената. Зъбните протези се изработват от стоматолози по същия начин, както на живите пациенти. За да бъде всичко автентично, някои от днешните звезди жертват за своите восъчни двойници скъпи дрехи от личния си гардероб.

Всеки ден преди отварянето на музея специални служители правят тоалет на восъчните персони – оправят дрехите и прическите им, подновяват маникюра и грима.

В България, във Велико Търново, се намира единственият на Балканите Мултимедиен център, който показва историята и величието на Втората българска държава. Атракционът  е на стойност над 6,2 млн. лв., осигурени по ОП „Регионално развитие“. Разположен е на площ от 870 кв. м. и обхваща два етажа. Най-голямата атракция са изработените в естествен ръст 28 фигури, повечето на български царе, които изглеждат почти като живи.

1 КОМЕНТАР

  1. Мария Гросхолц, известна повече като Мари Тюсо, е швейцарска скулпторка от френски произход , прочута с восъчните фигури, които извайва, както и с Музея на восъчните фигури Мадам Тюсо .

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here