ДОБРИ НЕМИРОВ – Български писател

0
1514
Добри Немиров е един от псевдонимите Добри Харалампиев. С този псевдоним писателят е предвидил не толкова творческото си поведение, отколкото участта на немирника и наказателните действия срещу него.                                         Той е роден на 3 февруари 1882 г. в Русе. Работи като дребен чиновник и библиотекар. Всекидневните проблеми на човека с психическите му и социално-нравствени терзания са централна тема в неговите произведения: “Другият”, “Бедният Лука”, “Ангелогласният”.
Немиров е сред съучредителите на Съюза на българските писатели през 1913 г. и в продължение на три години е негов председател. Той е съосновател и на Дома на изкуствата, на който също е председател. Създател и ръководител е на театър “Студия”.  Той оправдава псевдонима си, като връща наградата за романа си “Братя”. Такъв акт е и писмото му до Виенското издателство, спряло печатането на договорен вече негов том поради донос за социалистическите му увлечения 40 години по-рано.
Писателят среща и други препятствия. Неизвестно защо неговият съученик от Русе проф. Боян Пенев, станал след войните неоспорим авторитет в налагането на литературните вкусове, не цени таланта на Немиров, тъй като писателят трябва да притежава висока култура и да се доказва чрез нея. Това е причината Пенев да има различно отношение и към Яворов. Пантелей Зарев пък не го включва, дори с отрицателна рецензия, в “Панорама на българската литература”.
Но кой знае защо съвременниците четяли Немиров и си купували неговите книги. Той бил сред писателите, обърнали жанровото първенство на прозата пред поезията след Първата световна война.                                                                      До 1944 г. Добри Немиров бил изучаван и в училище. До смъртта му, 30-ти септември 1945 г., никой не подозирал, че той пише роман за ранното социалистическо движение у нас. Роман, който още не е видял бял свят.
В резултат на всичко това българинът знае по-малко за себе си, тъй като Добри Немиров и още някои писатели, сред които са Георги Райчев и Константин Петканов,  са били талантливи народопсихолози в своята белетристика.
От 1936 г. в България има инициатива новопостроените гари да се кръщават на видни съвременни български писатели. През 1942 г. с нов царски указ се дава право на Министерството на народното просвещение да дава мнението си пред Министерството на железниците. Изискването било гарите да се кръщават на починали писатели, и то 20 години след смъртта им. От смъртта на Немиров били изминали 19 г. и 10 месеца и, видимо, заради това не е можело да се каже той голям писател ли е или не. Все пак някои гари се кръщават на Йовково, Немирово, Чилингирово, а село Новоселци става град Елин Пелин. Историята с Немирово е куриозна и банална – след 1945 г. “не”-то изчезва и гарата става Мирово с презумпцията, че ние се борим за мир. След време битката за мир изчезва и гарата носи името на Васил Коларов, но през 1961 г. тя отново става Мирово, както и близкото село Леща хан.
Така е унищожен знакът за някогашната почит към Добри Немиров.
Според една шеговита, но вярна мисъл – класик сред писателите е този, за когото всички говорят и никой не чете. В България за класик можем да приемем този, когото мнозина са чели и харесвали, но за когото малцина говорят.