ХЕНРИ ФОРД – Американски предприемач

0
720

„Аз ще направя автомобил за всеки. Ще бъде произведен от най-добрите материали, от най-добрите работници, по най-простите чертежи, които модерните инженери могат да измислят. Но той ще бъде и толкова евтин, че няма да има човек с добра заплата, който да не може да си го позволи“. Думите са на човека, наричан бащата на американската автомобилна индустрия, един от гениалните мениджъри на 20 век – Хенри Форд /1863 – 1947/ – американски инженер и предприемач, създател на 161 патента, основател на автомобилната корпорация „Форд“.

Сред главните му постижения са: внедряването на поточната линия, въвеждането на намален работен ден и на „плаващи“ почивни дни, финансовото стимулиране на работниците. Форд създава и собствена авиокомпания, компания за камиони и трактори, както и собствен вестник. Автор е на книгата „Моят живот и моите успехи“.

През 1946 г. Американският петролен институт го удостоява със златен медал за забележителния му принос в автомобилната индустрия.

Шестото дете в семейство Форд се ражда на 30 юли 1863 г. в процъфтяваща ферма в Диърборн, щата Мичиган. Родителите му са Уилям и Мери Форд, емигранти от Ирландия. Хенри учи в местното училище, където отрано показал страстта си към механиката. На 12 г. сам оборудвал малка работилница. На 13 г. преживява тежка загуба – умира майка му. Когато е на 15, баща му му подарява джобен часовник, който младежът многократно разглобявал и сглобявал. Увлечението по часовниковите механизми му останало за цял живот. На 15 г. конструира и първия си парен двигател. На 16 г. напуска дома си и се премества в Детройт, където 3 години работи  като чирак-механик. Връща се в Диърборн: поправя парни двигатели, работи в бащината си селскостопанска ферма. Участва в автогонки, бил много добър.

През 1891 г., след обучението си, Форд постъпва на работа като инженер-механик в Електрическата компания на Томас Едисон. До 1899 г. е неин главен инженер. През 1896 г., на 32 г., вече е конструирал автомобил по собствен проект –  квадрациклетът. Името идва от четирите колела, които го задвижват. Създава го върху дървена кухненска маса в малка работилничка в двора на къщата си. Колата е едноместна, скоростната кутия е с две предавки – за 16 км/ч и за 32 км/ч, без задна скорост. Задвижва се с верига. Резервоарът побира 11 л. бензин, намира се под седалката.                                                                                                                              Автомобилът на Форд е истинска революция. През 1898 г. той разработва втория си модел. Към проектите му интерес проявява състоятелният бизнесмен барон Уилям Мърфи.                                                                                                                         През 1899 г. Хенри напуска Едисон и с барона основават Детройтската автомобилна компания. Производството обаче е с прекалено висока себестойност и ниско качество. През 1901 г. се сформира Henry Ford Company – с нови инвеститори и консултанти, един от които е Хенри Леланд. Той препоръчва производство на създадения от него едноцилиндров двигател. Форд не одобрява идеята и напуска компанията, вземайки името й.

През 1903 г., заедно с още 11 инвеститори, основава своята собствена Ford Motor Company с начален капитал от $28 000. С нея започва пътят на световния автомобилен  гигант. По това време Форд вече е спечелил славата на изобретател на състезателни автомобили – печели състезания с “Грос Поинт”, рекламирана от състезателя Барни Олдфийлд. Форд промотира марката и на Инди 500, той е един от първите му спонсори.

Първоначално компанията пуска автомобилите Ford A. Първият модел е двуместен, с двуцилиндров двигател, 8 к. с., достига скорост 45 км/час. Цената му е само 750 долара. Фирмата изпълнява над 1700 поръчки с доставка до клиента. През 1927-1928 г. Форд ще пусне на пазара автомобил със същото име – Model A с цена $1200, наследник на легендарния Model T – с няколко версии на купето, вкл. кабриолет, спортно купе, пикап и дори такси. От него са продадени почти 5 млн. екземпляра.

 

Още с основаването си компанията е принудена да се бори с конкурентите за своите позиции. Форд печели съдебните дела, доказвайки, че не нарушава патентите им, а използва съвсем друга конструкция за двигателите на своите автомобили.

Идеята на Хенри Форд била да произвежда автомобили за широк кръг от хора и за всекидневно ползване. С историческия модел T, първият масово произвеждан автомобил, представен през 1908 г. и белязал светкавичен успех, компанията слага началото на автомобилната ера в транспорта. Автомобилът, с волан отляво, с две или четири врати и с цена едва 825 долар, лесно се управлявал и евтино се поддържал. Целият двигател и трансмисията са затворени, четирите цилиндъра са отлети като един общ блок, а окачването е с две полуелиптични пружини. Резервоарът побира 38 л. бензин. Сам Форд казвал, че е създал този модел като скулптура, премахвайки всичко излишно. Автомобилът се счита за колата, която „слага Америка на колела”.                                                                                                                                    През 1907 г. Форд и синът му Едсел Форд основават фирма за производство на трактори с износ и производство в Русия. От 1908 г. компанията произвежда и камиони и автобуси. С партньорството на Форд е построен Горкиевският автомобилен завод, осъществена е и реконструкция на Московския автозавод. Форд създава и собствена авиокомпания. Най-успешният му проект е Ford 4AT Trimotor, наречен още „тенекиената гъска” заради огънатата си метална конструкция. На 11 юни 1926 г. самолетът полита за първи път и се превръща в първият успешен пасажерски самолет, който превозва около 12 пътници. Варианти на самолета са използвани и в армията, за което Хенри Форд получава награда за принос в авиоиндустрията на САЩ. От този модел са пуснати само 199 екземпляра, бил е в експлоатация до 1989 г.

Ако имаш 4 долара, дай 3 за реклама. Такова било разбирането на Форд за успеха и той започнал мощна кампания за промотиране на Ford Model T. Той създал мрежа от местни дилъри, организирани на принципа на франчайзинга. В цялата страна се появили автомобилни клубове, подпомагащи новите шофьори и  автомобилния туризъм. Продажбите рязко нараснали: през 1914 г. – над 250 х. броя;  през 1916 г. – 472 х. броя, като цената е намалена на 360 долара; през 1918 г. половината от колите в САЩ са Ford Model T. Производството им продължава до 1927 г., когато брой им достига 15 007 034 броя, рекорд, достигнат само за 19 години и останал ненадминат през следващите 45 години. Следват моделите Т, F, Мустанг и още около 15 модела. „Най-хубавата кола е новата“, казвал Хенри Форд и добавял: „ Автомобилът може да е всякакъв цвят, стига да е черен“. За Model T компанията използвала над 30 варианта на черното, тъй като боята била най-евтина и най-надеждна и съхнела бързо.  През 1928 г. Форд получава медал Елиът Кресън за революционни постижения в автомобилната промишленост и за индустриално лидерство.

Конвейрният принцип на производство, заменил ръчния труд, е един от факторите за небивалия успех на Форд. Поточната линия позволила на работниците да останат по местата си и да изпълняват многократно една и съща дейност върху няколко автомобила. Резултатът бил феноменален – времето за производство на един автомобил било съкратено от 12 до 2 часа!

Впоследствие на всеки 10 секунди започнала да излиза по една кола. Движещата се платформа била непрекъснато усъвършенствана – според ръста на работниците. Били пуснати два конвейра – един за високи и друг за ниски на ръст работници. За по-голям контрол Форд създал и пълен цикъл на производството – от добива на рудата през обработката на металите до готовия автомобил.
Бизнес, който не носи нищо друго, освен пари, е слаб бизнес!“ – смятал Хенри Форд, чието богатство е оценено на 36 млрд долара.

Бизнес-моделът на Форд, наречен Фордизъм – мащабно производство, ниска себестойност и добре платени работници, е описан от него, когато той е на 60 г. в забележителната му книга – „Моят живот и моите успехи”.

Гениалният автомобилен конструктор задал и тона на съвременните социални взаимоотношения: предлагал общодостъпен лек автомобил, създавал отлични условия за работниците си, разкривал нови работни места чрез трисменен режим на работа,   намирал най-правилната форма за взаимодействие с подчинените си. Той разпоредил на входа на завода да се постави надписът „Помни, че Бог е създал човека без резервни части“.

На 5.01.1914 г. индустриалецът предизвиква истинска сензация, като въвежда петдневна работна седмица, намалява работния ден от 9 на 8 часа и увеличава над два пъти минималната дневна надница за квалифицирани работници със стаж над 6 месеца до 5 долара (към 2011 г. това е над 150 лв.).

Успявал да задържи най-ценните си специалисти – те получавали като бонус акции на компанията. Той обаче не виждал смисъл от счетоводителите и одиторите и никога не ги е допускал във фабриките си. А работник, който не харчел заплатата си в полза децата и семейството си и пропивал парите си, бил уволняван. Тази намеса в личния живот предизвикала много критики и скоро била  премахната.

В заводите на Форд имало строги правила по отношение на техниката, инструментите, икономията на материали. Показателен е един кадър в известен филм за него: той влиза през нощта в едно от халетата и загасва забравената от работниците светеща ел. крушка.

Форд е известен като яростен противник на профсъюзите, които имали много силно влияние и предприемачите трябвало да се съобразяват с тях. Бил упорит и не отстъпвал, дори с риск да закрие компанията си. До създаване на профсъюзна организация се стигнало едва през 1941 г. след продължителна седяща стачка и след като съпругата му го заплашила с развод. В крайна сметка успял да се споразумее със синдикатите, показвайки, че е талантлив управленец, който умее да води преговори и да намира правилните решения.

През 1888 г. Хенри се жени за Клара Брайън – смела и предана на мъжа си жена. Имат един син – Едсъл Форд, президент на Ford Motor Company от 1919 г. до ранната си смърт през 1943 г. Форд никога не съжалил за избора си и ревниво пазел честта на семейството. Сведенията в книгата „Тайният живот на Хенри Форд“ – 1978 г., че  имал извънбрачна връзка и още един син, са непотвърдени.

През 90-те години, когато младият Хенри до полунощ в работилницата си се опитвал да изобрети нов тип двигател, заради което съседите му считали за луд, Клара била тази, която с посинели от студ ръце, му държала керосиновата лампа. Тя толкова вярвала, че двигателят ще заработи, че той започнал да я нарича „Вярващата“. И… една нощ, след три години, съседите видели как този чудак и съпругата му се возят в кола без коне. Моторът работел!

Когато 50 г. по-късно попитали Форд, който вярвал в прераждането, какъв би искал да е в следващия живот, той категорично отговорил: „Абсолютно ми е все едно, стига до мен да е моята жена“.

Форд бил пацифист, смятал, че войната е огромно разхищение на ресурси. През 1915 г., като посланик на мира, финансира пътуването на кораб на мира до Европа в подкрепа на местните пацифисти. Когато обаче САЩ влизат във Втората световна война, Форд променя възгледите си и за нуждите на армията започва да произвежда военна продукция – каски, противогази, авиомотори, дори танкове и подводници. През 1941 г. изгражда край Детройт изцяло нов завод, най-големият в света по това време – за производство на бомбардировача B-24 Либерейтър – най-масовият самолет на съюзниците. През 1943 г. той вече произвеждал до 650 самолета на месец, по един самолет на час.

По искане на президента Уилсън през 1918 г. Хенри Форд се кандидатирал от името на Демократическата партия за сенатор от щата Мичиган. Целта била пацифистът Форд да подкрепи идеята на Уилсън за създаване на Общество на народите. Не му достигнали 4500 гласа, за да бъде избран.

Форд купува малък седмичен вестник „Диърборн Индипендънт“, на който е редактор до 1927 г. Изданието достига тираж от 700 хиляди екземпляра. Петно в биографията на Форд е, че той публикува множество статии, част от които са с подчертано антисемитски характер. Крайните му възгледи предизвикват критика сред либералните кръгове и еврейската общност. Срещу него е заведено дело. Форд се разкайва за възгледите си и публично се извинява на евреите за публикациите и прекратява издаването на вестника си.

Големият магнат е единственият американец, високо ценен от Хитлер и единственият, споменат в „Моята борба“. „Смятам Хенри Форд за свой вдъхновител“, казвал фюрерът, дори държал негов портрет в кабинета си. Концепцията на Форд за евтиния масов автомобил е в основата на проекта за създаване на Фолксваген.

Сред неговите максими, превърнали се в ръководни принципи за поколения след него, са: Нищо не е толкова трудно, ако го разделиш на малки задачи; Качеството – това е да правиш нещо правилно, дори когато никой не те гледа; Ако искате някой да даде времето и енергията си за работата, то се постарайте той да не изпитва финансови затруднения.                                                                                                                                    Повечето решения за компанията още в края на 30-те години вземали сътрудниците му. Форд бил преживял поредица от мозъчни удари. През 1945 г. се оттегля от поста президент, а управлението поема внукът му Хенри Форд II.

Хенри Форд умира на 83 г. в своя дом в Диърборн на 7 април 1947 г. Погребан е в Детройт. Той оставя огромна преуспяваща индустрия на своето семейство и много по-голямо наследство на света, вкл. и своя девиз „Виж как Ford минава покрай теб”.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here