МАРИЯ КЮРИ – Полско-френска физичка и химичка

0
246

Мария Кюри (1867–1934)  е първата прославила се жена-учен. Полякиня, работила във Франция. Първата жена, удостоена с Нобелова награда. Първият носител на две Нобелови награди в две различни области – за физика (1903 г.) и химия (1911 г.)., независимо от условията за връчване на премията – на едно лице да се връчва един път. През 2011 г. това събитие е тържествено отбелязано в Сорбоната, където тя е първата жена – преподавател. А в Полша, във връзка със 100-та му годишнина, 2011-та е обявена за Година на Мария Склодовска-Кюри.

Твърди се, че имала един от най-високите регистрирани  коефициенти IQ – 200. Член на 85 научни дружества по целия свят с 20 почетни степени.

Изследванията й са посветени на естествената радиоактивност – понятие, което тя въвежда. Заедно със съпруга си – френският физик Пиер Кюри, носител на Нобелова награда, открива радиоактивните елементи полоний и радий. Дъщеря ѝ Ирен Жолио-Кюри и зет ѝ Фредерик Жолио-Кюри също са носители на Нобелова награда.
Невероятната й история започва от Варшава, тогава в Руската империя. Мария е петото, последно дете на полските националисти Бронислава – ръководител напрестижен колеж, и Владислав Склодовски – преподавател по физика и математика, семейство без големи доходи. Родена е на 7. 11. 1867 г. Вкъщи я няричяли Маня. Когато е на 8 г., умира сестра й, а когато е на 12, умира майка й. Професорът сам отглеждал сина си и трите си дъщери, възпитавайки у тях силна любов към знанията. Мария имала остър и любопитен ум, феноменална памет, четяла от 4-годишна.

На 15 г. завършила с отличие гимназия в родния си град. Известно време посещавала свободен университет – „секретна“ академия за жени. По онова време във Варшавския университет не приемали жени. Семейството нямало пари за Сорбоната, където тя искала да учи. Мария  преподавала уроци по аритметика, геометрия и френски език, 7 години  работила като гувернантка. През това време четяла, вземала уроци по химия, математика и физика. Подпомагала медицинското образование на сестра си Броня, която заминала с мъжа си в Париж и през 1891 г. поканила Мария там. Постъпила в Сорбоната, учела с огромни финансови затруднения и лишаване от храна. Завършила с отлични резултати с две дипломи: през 1893 г. – по физика, а през 1894 г. – по математика. Получила поръчка за изследвания в сферата на магнетизма.

За изследванията си Мария се нуждаела се от лаборатория. Неин приятел я запознал с Пиер Кюри, който й отделил помещение в своята лаборатория. Тя била на 27, той на 36. Тяхната история се превърнала в легенда. Двамата били прекрасен тандем, погълнати от науката и любовта си един към друг. Оженили се през 1895 г. През 1896 г. тя получила право да преподава наука на млади жени. През 1897 г. на младата двойка се родила дъщеричка – Ирен, но това не отдалечило Мария от работата – две седмици след раждането публикувала втората си голяма теория и започнала да си търси тема за дисертация.

Очарована от откритието на Анри Бекерел –  че ураниевите соли излъчват дълбоко проникващо лъчение, Мария Кюри решила да проучи ураниевите лъчи като възможна тема за дисертацията си. През 1898 г. установила, че урановата руда уранинит има много по-голямо излъчване от самия уран. Предпоожила, че в нея има и други елементи. Съпругът й е толкова заинтригуван, че прекъснал собствените си изследвания, за да помага на жена си. Той и брат му създали електромер, с който Мария извършвала много точни замервания на много слаби електрически полета, предизвикани от урановото излъчване.

На 14 април 1898 г. двамата учени измерили 100-грамова проба от уранинит и я смлели на ръка – с чукче в хаван. Работели незащитени, нямали никаква представа от последствията от радиацията за здравето им и за цената, която ще платят по-късно. През юли с. г. публикували научна статия, в която обявяват съществуването на нов елемент – полоний. Мария го кръщава на родината си Полша.

През декември с. г. семейството обявило откриването и на втори елемент – радий, от лат. radius – лъч. Нарекли го така заради интензивната му радиоактивност, термин, който Мария въвела.

Тъй като не били извлекли новите елементи, химиците искали доказателства, че те наистина съществуват. През следващите 4 години, в дървена барака, полагайки свръхчовешки усилия, семейство Кюри преработили тонове руда, за да стигнат до новите елементи. По-късно е изчислено, че за да се получи само 1 грам чист радий, са необходими  няколко вагона  уранова руда, 100 вагона с въглища, 100 цистерни с  вода и 5 вагона различни химикали.

През септември 1902 г. двамата учени обявяват, че са успели да отделят  няколко грама от новия елемент радий. Те не успели да изолират полония. Завършвайки изследванията, Мария написала докторската си дисертация на тема „Изследване на радиоактивните вещества”. Представила я в Сорбоната през юни 1903 г.  Академичният свят бил изумен от описаните научни опити.

През декември 1903 г. шведската кралска академия присъжда на Мария и Пиер Кюри, заедно с А. Бекерел, Нобелова награда по физика – за изследванията на радиацията. Мария Кюри става първата жена – Нобелов лауреат. Съпрузите не успяват да отидат лично да получат наградата, защото били болни. С парите от нея помагат на студенти и познати в нужда. Те не трупали материални блага – огромната сума, дадена им за изследванията им, те споделили с научната общественост.

Били удстоени с медал „Дейви“ от Лондонското кралско дружество и с медала ”Матеучи” на Италианската академия на науките. Мария е удостоена със званието ”Доктор на науките” от Парижкия университет и става първата жена във Франция, носител на товазвание. Пиер бил назначен за директор на катедрата по физика в Сорбоната – за да преподава и основе своя  лаборатория.

През 1904 г. се родила втората им дъщеря – Ева, която ще стане журналистка и ще пише книги за майка си.

През 1910 г. Мария Кюри успява да извлече чист радий, определя атомното тегло на радия и мястото му в таблицата на химичните елементи. Изработила международен стандарт за определяне на радия, публикува фундаменталния си научен труд за радиоактивността, под влияние на който впечатляващ брой учени по света решават да започнат изследвания в тази област.

По този начин завършва 12-годишен цикъл на изследвания, който доказва, че радият действително е нов химичен елемент.  През с. г., по настояване на свои колеги, Мария Кюри се кандидатира за един от най-престижните институти в света – Френската академия на науките. Съпругът й е приет там само година преди смъртта си. Членовете на академията обаче не успяват да се преборят с предразсъдъците си – защото е жена, и кандидатурата й е отхвърлена с два гласа. Ще трябва да минат повече от 50 г., докато през 1962 г. ученичката на Мари Кюри – Маргьорит Пeрe, става първата жена – член на академията.

През 1911 г. Мария била удостоена с Нобелова награда и по химия – „за изключителни заслуги в развитието на химията: откриването на елементите полоний и радий, за отделянето на радия и изучаването на същността и съединенията на този забележителен елемент“. Към основанието било записано и че изследванията на радия са поставили ново направление в медицината. Тя е първият учен, на когото са присъдени две Нобелови награди.

Получаването на Нобелови премии за Мария обаче не било безусловно. За първата имало такива, които сметнали, че наградата трябва да получат само Бекерел и Пиер, като изключвали Мария. Не за всички било очевидно, че тя трябва да получи наградата и за втори път – заради ширещ се скандал, свързан с отношенията между нея и Пол Ланжевен, френски физик и прогресивен обществен деец, чуждестранен член-кореспондент на Руската АН. Сванте Арениус дори я посъветвал да се откаже от номинацията. Тя обаче сметнала, че Нобелова награда се връчва за заслуги към науката, а не за лично поведение и затова, естествено, ще приеме тази чест. Нещо повече – по нейно желание сред номинираните бил и покойният ѝ вече съпруг Пиер Кюри.

Щастливите години на семейството свършили през април 1906 г., когато, пресичайки улица в Париж, Пиер, на 46 г., бил сгазен от кола, теглена от коне. Мария била съсипана от смъртта на съпруга си, никога не се омъжила повторно. Опитала се да осмисли живота си отново. Тя приела предложеното й място, заемано от Пиер в Сорбоната, заедно с ръководството на лабораторията му. Станала първата жена – преподавател в Сорбоната. Програмата й била изключително натоварена: изследвания, публикации, работа със студентите, което тя считала за своя мисия. Била предана майка – с грижи за интелектуалното и физическото възпитание на своите дъщери, чиито способности и постижения тя следяла отблизо и документирала. Неоценима помощ на осиротялото семейство оказал и бащата на Пиер.

Мария Кюри придобива всички научни степени, работи с други известни учени, вкл. с Айнщайн и Макс Планк. Участва през 1913 г. в Първия конгрес на Солвей при Международния физиески институт, Брюксел, тя е единствената жена сред множеството забележителни учени.

Изключително нейно постижение е Радиевият институт в Париж, открит през 1918 г., дн. Институт „Кюри“. Оглавяваната от Мария лаборатория е първата в света, провела експерименти за лекуване на ракови клетки с източници на лъчение.

Само от 1919-та до 1934 г. изследователите в него публикуват 483 разработки, поколения учени провеждат по-късно изследванията си на база на нейната работа. Основава Радиев институт и във Варшава.

По време на Първата световна война, заедно с дъщеря си Ирен, Мария Кюри организира около 220 подвижни и стационарни рентгенови лаборатории за преглед на ранени войници, от чиято помощ са се възползвали над 3 милиона пациенти. Мобилините й рентгенови апарати били наречени „малките Кюрита“. Тя организира и курсове за рентгенолози и техници на рентгенова апаратура. Натрупаният опит обобщава в монографията „Радиология и война“ през 1920 г. През 1923 г. публикува биография на Пиер Кюри.
Изнася лекции в няколко европейски страни, посещава Бразилия и САЩ през1921 г., където отива заедно с дъщеря си, за да събере средства за нови изследвания. Посещението й е абсолютен триумф – президентът Хардинг й подарява 1 грам чист радий, закупен със събрани от американските жени средства.

Отива там отново през 1929 г.

Става членка на 85 научни дружества по целия свят и получава 20 почетни степени. В чест на Мария и Пиер Кюри единицата за радиоактивност била наречена „Кюри“.

Веднъж, виждайки пред себе си синьо сияние, Мария Кюри прошепнала на мъжа си: „Не включвай осветлението… То е толкова прекрасно, както ние искахме“. Този бил моментът, в който учените наблюдавали добития радий, излъчващ синьо сияние. Тази красота в следващите години имала своята цена – здравето на Мария, което се влошило през 30-те години на миналия век. Тя правела експериментите си, без никакви предпазни мерки и без да има представа за последиците от радиацията. Носела епруветки с радиоактивни изотопи в джобовете си и ги складирала по рафтовете и в чекмеджето си, наслаждавайки се на прекрасната им синьо-зелена светлина, с която греели в тъмното, а на гърдите си имала ампула с радий като талисман. Въпреки че боледувала често, била щастлива.

Нивата на радиация на дневниците и бележниците й, на апаратурата, на мебелите и личните й вещи, дори на готварската й книга, били толкова мощни, че се съхраняват в стоманени кутии. Те са показани в изложбата „Мария и Пиер Кюри“ на националната библиотека на Франция. Дори век по-късно всеки посетител се снабдява със защитно облекло и подписва документ, че поема лична отговорност за здравето си.

В резултат на излагането на радиация при изследванията си Мария Кюри се разболява от лъчева болест, дотогава – непозната за медицината. Оттегля се в санаториума  Санселемоз в Източна Франция заедно с малката си дъщеря Ева, където умира на 4 юли 1934 г. на 66-годишна възраст. Погребана е до своя съпруг Пиер. През 1995 г. тленните им останки са пренесени в парижкия Пантеон, където са погребани най-великите хора на Франция. Единствената жена сред тях е Мария Склодовска-Кюри.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here