МАРА ЙОСИФОВА – Българска художничка и приложничка

0
384

Българската художничка от Казанлък Мара Йосифова /1905 – 1996/  е едно от най-популярните имена в националното ни приложно изкуство. Тя е сред най-значимите майстори на модерното ни декоративно изкуство. Богатото й и оригинално творчество има определяща роля за бързото развитие на художествения текстил в България и за световното признание на съвременния български гоблен. Мара Йосифова създава ръчно рисуван и печатан текстил; проектира десени за текстилната промишленост; след 1968 г. работи предимно в областта на стенния килим, изпълнен ръчно в гладка класическа техника на вертикален стан. Голяма част от нейното изкуство е вдъхновено от българското народно художествено наследство и следва националната културна традиция.

Мара Йосифова е сестра на художника Йосиф Йосифов, снаха й е художничката Тодорка Йосифова, нейна племенница е художничката Мария Йосифова.

Мария Костадинова Йосифова, по-известна като Мара Йосифова, е родена на 15 февруари 1905 г. в Казанлък. Завършва педагогическата гимназия в родния си град през 1924 г.                                                                                                                  Майка й Анастасия е шивачка на модни за онова време облекла, вкл. за сгодени млади  хора. Цветовете, десените, кройките… са истинско опиянение за момичето с богато въображение и талант. Мара все още не подозира, че съдбата й завинаги ще бъде свързана с багрите, с възхитата от народните традиции, които тя ще превърне в идеи за силна и въздействаща приложна естетика.

Учителят й по рисуване Станю Стаматов открива рядката й дарба и я убеждава да замине да учи в Академията. На именития художник от Казанлък Иван Милев обаче Мара Йосифова дължи творческата си съдба. Именно той определя пътя й като творец. Половин век по-късно тя ще сподели: „Много ми помогна Иван Милев, с когото бяхме добри приятели. Преди да се явя в Академията, той ми казваше – никаква живопис, ще запишеш приложно изкуство. Тогава за първи път видях изложба и то бе неговата, уредена в кино „Модерен театър”.

Мара Йосифова се вслушва в съветите на своите учители и заминава за столицата. За да си осигури пари за следването, тя работи в копринената фабрика на Атанас Ацев в Княжево, София. Безценен е опитът за производството на тъкани и десeнации, който бъдещата приложничка получава в това предприятие. Тази дейност грабва сърцето й и тя завинаги остава влюбена в нея – вече е избрала изкуството, на което ще се посвети.

През 1931 г. завършва Художествената академия, където учи в приложния отдел на проф. Стефан Баджов. Спечелва Хумболтова стипендия за изкуство и заминава за Австрия. В Академията за приложни изкуства във Виена в продължение на три години /1940 – 1943/ специализира художествен текстил при проф. Едуард Йозеф Вимер-Визгрил  и  стенен килим и фреско при проф. Фердинанд Андри.

В края на 30-те и през 40-те години Йосифова се изявява и като живописец, с оформен интерес към френския фовизъм – течение в модерната живопис, в което наситените и интензивни цветове са основни изразни средства, а реалистичната картина се превръща в декоративно пано. Първите си участия в изложби в България и чужбина Мара Йосифова започва през 1935 г. с живописни платна. От следващата година участва във всички Общи художествени изложби на приложните изкуства, става член на Дружеството на новите художници. Създадените в този период картини са от областта на пейзажа, натюрморта и портрета: ”Пейзаж в София”, „Портрет на проф. Цоневски”, „Дамски портрет”, „Портрет на М. П.”, натюрморти от 1943 – 1947 г. и др. Те я представят като художник  на живопис  – деликатна и богата на нюанси.                                                                                                                                     Същинските амбиции на Мара Йосифова са преди всичко в областта на текстила. През 1954 г. тя посещава Китай и се запознава с китайската традиция в художествения текстил. Придобитите в Академията и в предприятията знания и умения насочват творческата й енергия към необятния свят на десените за платове. „Интересите й към старите традиции на приложните изкуства /килимарство, шевици, керамика, иконопис, дърворезба и т.н./ и нейната лична оформена съвременна стилистика слагат началото на едно ново направление в българския текстил. Стотиците й проекти и ръчно десенирани декоративни платове оформят един нов свят, в който тя дава воля на своето въображение, живописна дарба, чувство за естетика, усет за ритмика и възглед за модерна форма”, пише за нея доц. д-р Марин Добрев, директор на Художествената галерия в Стара Загора. Десетки от нейните проекти са веднага реализирани в текстилните предприятия в страната. През 1955 г. тя получава златна значка на СБХ. За тези й умения Атанас Нейков ще напише през 1965 г.: ”Ако останеш сам в приказната гора от накачени платове, рисувани от нея, ще откриеш света на поет. Десенът на нейния плат го прави не само „хубав плат”, а произведение на изкуството…”.

Първите крачки на съвременния български стенен килим са направени през втората половина на 50-те години на миналия век, когато Комитетът за приятелство и културни връзки с чужбина представя в София изложби на френския гоблéн.

Гоблéнът е декоративна картина, изтъкана или бродирана. Нишките могат да бъдат от боядисан памук, коприна, вълна и даже от сребро и злато. Древният Египет се счита за родина на стенните пана. В Европа, освен за украса, те били отлично средство за изолиране от студ. Късното название „гоблéн“ идва от фамилията на братята Гоблен, собственици на килимарска работилница, основана в Париж през 1601 г., по-късно прераснала във фабрика.                                                                                                                                      У нас това изкуство се свързва с името на немския гобленар Якоб Вилер, основал работилницата си през 1893 г. в Берлин. Работата му вървяла много добре, докато пожар не унищожава всички модели. Якоб е принуден да започне всичко от нулата. Той обикаля клиентите си, заснема гоблените и продължава работата си. Най-големият му пазар се оказва България, така той спасява бизнеса си.
Мара Йосифова е сред първите, които правят началните сигурни крачки за превръщането на този занаят в изкуство. Първопроходци, заедно с нея, са и художниците Борис Коцев, Георги Атанасов, Кица Маркова, Йордан Баров. Сюжетите са от българската митология и приказната традиция.
Мара Йосифова преминава през ранните процеси в развитието на този вид приложно изкуство, както и през динамичното развитие в различни направления  на съвременния български гоблен. Заслугата й за неговото утвърждаване и успехи, както у нас, така и за международното му признание, е огромна. Тя успява да намери онази модерна форма на изразителност, която да придаде универсалност на възприемането му из различни краища на Европа и света. Творбите й държат връзка с народностните традиции чрез сходния композиционен и цветови лаконизъм, чрез отношението към материала и техниката.

Следващите десетилетия от живота на приложничката са посветени на това. В стенния килим тя намира истинско удовлетворение от играта на форми и багри, на познати и измислени от нея символи, от съвременната връзка между човека и природата, между традициите и модерното. Така се появяват емблематичните за този период период /1964 – 1975/ „Движение”,  „Белият конник”, „Соната 113”, „Музика”, „Пролетна песен”, „Приказка”, „Жена и птица”, „Българско ноктюрно”, „Зелената птица” и др.

„Изкуството на Мара Йосифова е преди всичко изкуство на пространствени стойности и може би това го отделя от приложно – декоративната посока и го превръща в свят със самостоятелен живот – изкуство, което само определя и изисква своя среда, но най-малко зависи от нея – самото то е завършена действителност със свои естетически закони, със своя нравствена и човешка територия. “ Творческата й енергия е впечатляваща, успехите й – също. Тя става член на УС и на Художествения съвет на Съюза на българските художници, а от 1975 до 1980 г. преподава художествен текстил във факултета за приложни изкуства на Националната художествена академия.

Признанието е всеобщо. През 1961 г. тя е удостоена със златен медал на Министерството на просветата и културата. През 1968 г. получава първа награда на СБХ за цялостното си представяне в Обща художествена изложба. През 1972 г. е удостоена със званието „Заслужил художник”, а три години по-късно – с „Народен художник”. За гоблена „Зелената птица” през 1976 г. получава наградата на родния си град „Иван Милев”. През 1995 г. получава награда за цялостно творчество на Фонд „Поддържане на изкуството в България“.

В края на 70-те и през 80-те години вълнените композиции на Мара Йосифова носят все повече идеята за чиста хармония, музикална ритмика и поетични асоциации: „Утро”, „Алафранга”, „Ноктюрно”, „Приказка”, „Празник”, „Тракийско слънце” – този гоблен е отличен през 1979 г. с наградата за приложни изкуства в ОХИ на приложните изкуства в Ямбол.    Мара Йосифова участва в много общи художествени и представителни изложби в България, а също и в Индия, Япония, Русия, Китай, Швеция, Франция, Австрия, Чехия, Сърбия, Полша, Гърция, Кувейт и др. През 1981 г. организира самостоятелна изложба в София.

Мара Йосифова умира на 91 години на 6 август 1996 г. в София.

Днес нейни произведения притежават: Националната художествена галерия, колекция „Декоративно изкуство”; художествените галерии в Ямбол и Казанлък, БНТ, НДК, обществени организации в страната, както и българските посолства в Германия, Австрия, Полша, много частни колекции и др.

През 2009 г. Националната художествена галерия в София откри изложба на приложното изкуство „Тогава и сега” – в нея ярко бяха откроени творбите на Мара Йосифова. През март-април 2014 г. Градската художествена галерия в Стара Загора показа произведения на най-големите майстори на съвременния български гоблен, класици в изработването на стенни килими у нас, спечелили и международен авторитет. На първо място сред именитите майстори бе името на казанлъчанката Мара Йосифова.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here