ЕЛЕНА НИКОЛАЙ – Българска оперна певица

0
450

Елена Николай /1905 – 1993/ е българска оперна певицамецосопрано – разтърсващият български глас, покорил света на музиката: 19 сезона е примадона на Ла Скала в Милано, 23 сезона – на „Сан Карло” в Неапол и още толкова на „Арена ди Верона”. В историята на оперното изкуство името й стои до имената на Мария Калас, Рената Тебалди, Марио Дел Монако, Тито Гоби и Борис Христов, на които е дългогодишна партньорка в  Ла Скала.

„… без съмнение българката е в тройката най-забележителни мецосопрани на отминалия век. Великите Мария Калас и Тулио Серафин я поставят на най-горното стъпало!“, пише Александър Абаджиев в книгата си „Елена Николай. Най-великото мецосопрано на ХХ век“, 2011.

След като слиза от сцената, се снима във филми на Виторио де Сика, но те не са прожектирани у нас.

През 2013 г. Община Панагюрище провежда първия в България Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“. През 2015 г., по повод 110-тата годишнина от рождението на оперната прима,  е премиерата на филма “Елена Николай – великата, световната, златната!”, сценарист и режисьор – Дочка Кацарева.

 

Стоянка Савова Николова е истинското име на оперната прима. Родена е на 24. 01.1905 г. в с. Церово, на 85 км от Панагюрище, в семейството на данъчен чиновник и домакиня. Когато е на 3 г., умира баща й.

Семейството остава без пари и опора. Майка й Парашкева заминава за Германия. Работи като помощничка в домакинство, за да си осигури средства за следване в медицински институт. Стоянка и брат ѝ Никола са отгледани от баба си и дядо си в Панагюрище, затова панагюрци я смятат за своя. От малка пеела народни песни, учел я дядо й Толчо. Даже й излязъл прякор  – „Пей, дядо!“, т. к. тя често го подканяла: „Пей, дядо! Пей, дядо!“. Но детето не само пеело, то търсело място за изява, сцена. И го намерило – всеки ден се качвало на черницата, а песните му се чували надалече. След обучението си Парашкева се завърнала и със спестените пари изпратила децата си да учат в Американския колеж в Самоков. Там Стоянка била звездата на училищните хорове и оперети. Диригентът казал на майка й: „Дъщеря ви има златно гърло. Родена е за певица, трябва да учи пеене“.

Изключително важна е срещата на Стоянка в София с

именития български певец и музикален педагог Иван Вулпе, който безплатно я  подготвя за кандидатстване в Консерваторията. На изпита по пеене получава отличен, но на изпита по солфеж и пиано е оценена като „безнадеждно немузикална“. Вулпе се впуска да обяснява на всеки член на журито поотделно, че отхвърлят един рядък талант. Напразно. Стоянка е отчаяна, но за кратко. Амбицира се да успее и учи пиано. Майка й моли сина си, който работи и учи в Америка, да вземе и сестра си. Така през 1928 г. момичето се озовава в гр. Оберлин, щата Охайо, записва се в университета да учи философия, като брат си, същевременно работейки като продавачка.

Но след година и половина узрява за идеята да замине за Италия, за да учи пеене. Най-напред учи в Генуа. Но амбициите й са много по-големи – през 1930 г. заминава за Милано. Явява се на много труден конкурс в най-реномираната музикална академия „Джузепе Верди”  – 70 кандидати само за три места: едно сопрано, един тенор и едно мецосопрано. Тя печели първото място. Оценката на журито: великолепен мецосопранов глас; безспорна музикалност; ярък театрален темперамент; красива сценична фигура и изразително лице. Докато следва, живее много бедно. През 1933 г. завършва с отличие като ученичка на прочутия маестро  проф. Винченцо Пинторио, който оценява прекрасния й глас –  „необработен диамант“ и я приема да живее в дома му. Още когато я вижда, професорът възкликва: „Това е лъвица!“. Пред него стои доста висока за певица жена (1,78), тънка и стройна като балерина, излъчваща мощ и величие.

На един спектакъл на „Риголето“ в Малта Стоянка не успява да синхронизира пеенето си с квартета на финала. Обезпокоени за бъдещето й, Пинторио и опитният импресарио Канела решават, че тя веднага трябва да смени името си. Още повече, че италианците трудно произнасяли Стоянка Николова.

Канела смята, че осанката й е царствена и тя прилича на кралица Елена, жената на последния италиански крал. А Николай идва от фамилията й – Николова.

Така през 1934 г. се появява артистичният псевдоним Елена Николай, останал й за цял живот.

На 29 години светът се отваря за нея. Дебютира като Азучена в „Трубадур“ на Верди в градчето Сало. Поканите започват да валят. В началото пее в малки градове пред безкомпромисна публика – ако нещо не е по вкуса й, тя свирка, хвърля яйца и домати. Само за няколко сезона тя ще стане една от най-търсените мецосопранови певици.

„Моята кариера тръгна като буйна река“, пише певицата през 1984 г. Биографът й Иван Бенчев, който е сред съоснователите на фондация на името на примата, разказва в книгата си „Елена Николай – горчивата чаша на успеха“, че пътят й към голямата сцена започва по много необичаен начин. В гр. Кремона, по време на честването на 100-годишнината на Амилкаре Понкиели, трябва да бъдат представени двете най-силни опери на композитора: „Джоконда“ и „Блудният син“. За участие е поканено цяло съзвездие от певци – Джина Чиня, Бениамино Джили, Джана Педерчини и др., на пулта – великият Тулио Серафин. На Елена Николай е поверена втората мецосопранова роля в „Джоконда” – Сляпата. По време на спектакъла обаче зад кулисите се развихря скандал и примадоната Педерчини безцеремонно напуска театъра. Спектакъла спасява Елена Николай: тя знае партиите и на Сляпата, и на Лаура. Гардеробиерите светкавично преправят костюма на Лаура и я обличат. След арията й публиката избухва в нестихващи аплодисменти. В „Блудният син“ в главната роля е другата примадона – Стиняни, която пък изобщо не пристига. Замества я Елена Николай, справя се блестящо. Така се открива пътят й към световната слава.

В Неапол тя пее в  „Кавалерът на розата“, дирижиран от автора Рихард Щраус. След премиерата Елена Николай 22 сезона е желан гост в града под Везувий. За няколко години тя утвърждава таланта си на най-големите оперни сцени в Италия: Болоня, Палермо, Венеция, Парма, Триест, Торино, Флоренция…

Постепенно българката се налага като най-добрата изпълнителка на Азучена, Амнерис, Адалджиза в „Норма“, Сантуца в „Селска чест“, Далила в „Самсон и Далила“. Пее блестящо и Верди, и руски автори (великолепна Марфа в „Хованщина“), и трудния Вагнеров репертоар: тя е първата Брунхилда на италианска сцена след войната – въпреки че умира от страх, препуска на кон, с който трябва да слезе от скалите, за да отиде на среща със Зигмунд. Аплодират я в Рим, Флоренция, Парма, Болоня, Реджо Емилия, Мюнхен, Хамбург…  Италианският печат пише: „Какъв парадокс, първата „италианска“  Брунхилда е от България!”

Мечтата й да стъпи на сцената на Ла Скала се сбъдва през 1938 г.Елена Николай е примадона на Ла Скала 19 сезона. Репертоарът й надхвърля 40 заглавия,  пее на шест езика – италиански, немски, френски, руски, испански и български, изпълнява над 20 централни мецосопранови роли. Междувременно гастролира в Римската опера, „Гранд опера“ в Париж, „Ковънт Гардън“ в Лондон, Метрополитен опера в Ню Йорк, във Виена, Барселона, Буенос Айрес и Рио де Женейро.

Цял свят я признава за най-великото мецосопрано на XX век. Елена Николай е природен феномен – от никому неизвестна българка, без роднини и опора, само за няколко години успява да постави оперния свят в краката си. Голяма рядкост в света на операта е мецосопран, който с лекота пее Верди, Белини, Доницети и Вагнер. Върховете на световната слава тя достига с интерпретаторското си майсторство – от най-висока класа, с изумително пластичната си фигура, с властното си и категорично сценично присъствие, със заразителния си темперамент, с белкантовата си техника, с обширния си репертоарен диапазон – от Монтеверди, Вивалди и Глук, през Доницети, Белини, Верди, до Вагнер, Рихард Щраус и Мусоргски, и преди всичко – с поразяващия си глас – близо три октави, който тя владеела съвършено. Дълбоки и благородни низини, широк и мощен център, бляскави височини. До края на кариерата й специалистите спорели  дали е истински мецосопран или е драматично сопрано. Поне великите Мария Калас и Тулио Серафин я поставят на най-горното стъпало!. Великият Борис Христов признавал, че когато пее с нея, винаги ще е № 2, а невероятната Мария Калас просто се страхувала от нея. Гласът на феноменалната българка и актьорското й майсторство я изкарвали от равновесие. Елена Николай знаела това и се стараела да не я дразни.

Елена Николай има немалко записи, които потвърждават всички коментари за уникалния й глас, без аналог и днес. Три от тях са изключителни – на оперите „Селска чест”, „Дон Карлос” и „Лоенгрин” /сред тях и една рецитална плоча на „Балкантон”/, те са съхранили голямото й изкуство за поколенията.
Единствената роля, за която мечтаела цял живот, но никога не е изпълнила, е на Мадам Бътерфлай. Причината: тази партия е предназначена за високо сопрано и изисква много крехка и нежна фигура.                                                                                                 И до днес в оперните среди се говори за следния случай: критикът Франко Абиати следял отблизо кариерата на българката – любимка на публиката, и пишел за изявите й. Но с течение на времето, без основателна причина, започнал да публикува все по-неласкави критики за нея, както и да пише неуважително за произхода й. Това изглеждало най-малкото странно. След един спектакъл в ослепителното фоайе на Ла Скала, в което не липсвали и зрители, между двамата последвало обяснение. Провокирана от отношението на Абиати, оперната примадона, с една глава по-висока от него, загубила контрол и му зашлевила плесница. Зашеметен от удара, всесилният критик се търкулнал по стълбището. На другия ден Елена Николай е в центъра на вниманието на вестници, зрители, колеги и ценители. Възхитено от смелостта на чужденката, множеството е на нейна страна. Но ръководството на Ла Скала застава на страната на италианеца и я отстранява за две години. Тя обаче заявява: „Няма да се моля. Аз съм Николай, при това българка! Светът е мой“…

През този период Елена Николай започва интензивна гастролна дейност из Европа, Северна и Южна Америка. Жъне успехи в Чикаго, Далас, Ню Орлийнс, Лос Анджелис, Сан Франциско, Мексико Сити,  Монреал, Рио де Жанейро, Буенос Айрес, Хавана, Сантяго де Чили, Канада, Колумбия, Венецуела.

След време директорът на Ла Скала купува най-старото шампанско и огромен букет и на колене я моли да се върне. Така през 1954 г. тя триумфално се завръща.

Елена Николай е на 33 години, когато нейният професор Пинторио я запознава с внука си, доктор Андреа ди Маджо. Той се влюбва в нея от пръв поглед, въпреки че тя е доста по-висока от него. Женят се през 1937-ма. Семейството купува красива къща край Милано и животът на певицата тече като по холивудски сценарий. Ражда се първата им рожба, която след няколко месеца умира. Второто им дете се ражда през 1940-та, когато Елена вече пее в Ла Скала. Кръщават го с две имена – Мария-Аурора. Майката обаче нарича дъщеричката си по български – Минка. След време тя ще стане юрист – в Италия, не се интересувала нито от пеене, нито от миналото на майка си, нито от България.

За разлика от повечето примадони, около които непрекъснато се вихрят скандални любовни истории, Елена Николай през целия си живот остава вярна съпруга. Докато д-р Ди Маджо е жив, а и след това, тя не си позволява нито една волност. Сковани от дистанцията ухажори, не са си позволявали дори да й целунат ръка.                                  Като истинска кралица! Така възкликва най-големият диригент Тулио Серафин, когато тя слиза от сценатапо собствено желание, през 1963 г., макар че е само на 58 години. Искала да я запомнят на върха. „Феноменален глас, завладяващо артистично присъствие – това виждах цели 30 години… Тя слезе от сцената като истинска кралица!“, казва още диригентът. Причината за оттеглянето й: само за месец умират майка й и съпругът й. Тя била съсипана. И ужасно уморена.

Точно тогава й позвънил големият кинорежисьор Виторио де Сика: „Госпожо Николай, аз съм ваш най-искрен почитател от десетки години. Снимам филм, в който ми е необходима артистка за главната роля. Пробвах много, единствена вие ставате“. От 1963-та до 1968-ма Елена Николай прави с него в Рим седем филма. Първият от тях е „Бум“ с участието на Алберто Сорди. Снима се и в продукции на режисьора Луиджи Филипо Д`Амико. Всички филми с нейно участие са прожектирани по цял свят, включително и в Болшой театър, у нас – не.

България била винаги в сърцето на Елена Николай. Тя пее у нас само няколко пъти – през 1942, 1956 и 1961 г. – на сцените на Софийската опера и в зала „България“ – в ролите на Амнерис, Адалджиза и Азучена.
По време на едно нейно гостуване в София от ЦК на партията я поканили на банкет в нейна чест, на който трябвало да изпее нещо. „Благодаря за поканата, но ще ми бъде трудно да я приема, понеже вече имам договор с Концертна дирекция“, бил отговорът.

Винаги намирала начин да посети Панагюрище. „Където и да съм била по света, винаги в сърцето ми е имало място за града, където преминаха най-светлите ми години. Затова винаги съм се смятала панагюрка“.

През последното десетилетие от живота си Елена Николай отново се връща към народната песен. Пеела като истинска народна певица.

Говорът на певицата се пази в Златния фонд на БНР.  През 1984 г. в книгата на предаването „Всяка неделя“ тя написва: „Животът просто трябва да се живее…“

Последните си години Елена Николай прекарва в спонсорирания от нея в продължение на 20 години Дом „Верди“ в Милано, построен от легендарния композитор за възрастните музиканти. Самият той и жена му Жозефина са погребани там. „Много хора все ме питат защо не живея с Минка? В къщата „Верди“ аз имам всички най-големи удобства. Взела съм си всички скъпи на душата ми вещи, килими, картини, книги… И тук, в този дом, сред спомените си, бих искала да доживея дните, които Господ ми е дал“, пише в спомените си Николай. Завесата на живота на знаменитата оперна прима, на 88 г., се спуска на 23 октомври 1993 г. „Отиде си един от най-здравите стълбове на театър Ла Скала и изобщо на оперния театър – българо-италианката Елена Николай, която живееше в Италия, но никога не забрави българските си корени“, пише италианският печат…

На вратата на гримьорната й в Ла Скала и до днес виси златна табелка: „На Елена Николай от признателна Италия“.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here